В Министерството на външните работи постъпи сигнал от организатора на гражданската инициатива "Изпрати българска книга в Република Северна Македония" Виктор Стоянов, според когото службите за сигурност в страната оказват натиск върху местни граждани, получили книги от инициативата, съобщиха от пресцентъра на ведомството, оглавявано от Екатерина Захариева.

Според сигнала става дума за редица такива случаи - в Битоля, Кочани и Ресен.

В тази връзка на дипломатическите представителства в Република Северна Македония са дадени указания да направят проверки за всеки конкретен случай и да предложат варианти за реакция на българската страна, се казва още в съобщението.

Още в края на миналата година от Външно министерство обявиха, че в социалните мрежи има списъци с български граждани в Северна Македония и публикации, в които се призовава към саморазправа с тях. Тогава оттам подчертаха, че внимателно следят публикациите и очакват властите в Скопие да предприемат мерки за прекратяване на езика на омразата и за защита на своите граждани с българско самосъзнание.

Последва призив на президента Румен Радев за "своевременна реакция от отговорните институции в България и Република Северна Македония на сигналите на наши сънародници от югозападната ни съседка за важни проблеми, пред които са изправени". Той се мотивира с получено в президентската институция писмо от етнически българи от Северна Македония, в което изразяват загриженост от тяхното продължаващо дискриминиране.

Държавният глава дори свика среща със спецслужбите по този въпрос, което провокира остра реакция от Скопие, като президентът Стево Пендаровски заяви, че това е намеса във вътрешните работи на страната.

Междувременно днес премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев призова на Третия икономически форум в Тирана Европейският съюз да изпълни обещанията си към Западните Балкани, които са "европеизирали" обществото си, предаде агенция МИА.

Заев каза, че Република Северна Македония никога не е имала друг интерес освен мирно и достойно съжителство със съседите и с всички народи и етноси в Европа, но през последните 1,5 години е преминала през процес на предефиниране на методологията за разширяване на ЕС и се е сблъскала с нови въпроси и бюрократични позиции, които не може и не бива да бъдат препъникамък за нейния просперитет.

Заев припомни, че неговата страна е била първата в региона, подписала Споразумението за стабилизиране и асоцииране още през 2001 г., станала е кандидатка за членство през 2005 г., получила е първата положителна препоръка за преговори с ЕС през 2009 г., но още е в чакалнята на ЕС.

"Като премиер имам задачата да вземам трудни и смели решения, да работя в интерес на нашите граждани и за по-светло бъдеще. Затова отворихме най-трудните дипломатически въпроси с нашите съседи преди 4 години и ги затворихме в дух на добросъседство, съвременна политика и желание за обединен регион, който върви напред", каза Заев.

Той подчерта, че страната му е била, е и ще бъде на кръстопътя на много цивилизации, етноси, културни връзки, но за съжаление тази малка балансирана политическа екосистема, създадена от векове, е уязвима, тъй като нейните граждани не могат да продължават да живеят само с една идея за присъединяване към Европа.

"Но позволете ми да бъда кристално ясен и да повторя позицията на правителството. Ние никога няма да си позволим да обсъждаме неща, които не подлежат на обсъждане. А това е: кои сме, кои са нашите атрибути на идентичност и какъв е генезисът на нашата държавност и на езика ни", заяви Заев.

В онлайн панела, в който говори Заев, участваха и еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей, сръбският премиер Ана Бърнабич и босненският премиер Зоран Тегелтия.