На предстоящите парламентарни избори карантинираните ще гласуват с преносими урни и секции в болниците, а Централната избирателна комисия ще определи правилата, при които да се осъществи вотът в условията на пандемия. Това решиха депутатите, като приеха на първо четене промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, внесени от ГЕРБ и "Обединени патриоти".

Законопроектът беше одобрен със 128 гласа "За", 45 гласуваха "Против", а 9 - "Въздържал се".

От БСП атакуваха предложенията с поредица от въпроси. Заместник-председателят на парламентарната група на левицата Крум Зарков постави като проблем липсата на информация как ще гласуват хората, които са здрави.

"Какъв ще е здравният протокол за хората, които са здрави и ще гласуват? Как точно ще гласуват карантинираните според вашия закон - с подвижна секция или с отделна избирателна секция?", попита Зарков.

Депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев отговори, че подвижните урни са предвидени за хората, карантинирани вкъщи, а отделните секции са за тези, които са в болница.

Надя Клисурска от БСП обърна внимание на това, че според Закона за здравето органът, който трябва да осигури мерки за безопасното провеждане на вота, е здравното министерство, а не Централната избирателна комисия.

От ГЕРБ обясниха, че медицинският протокол за изборите ще бъде подготвен от Министерството на здравеопазването, а ЦИК ще изготви правила, с които да гарантира здравето и безопасността на всички участници във вота.

"Не прехвърляме медицински дейности на ЦИК, но реда и правилата за провеждане на изборите се контролират от този орган", посочи Евгения Алексиева от ГЕРБ.

Депутатите приеха предложението на Красимир Ципов от ГЕРБ за съкращаване на срока между първо и второ четене на внесения законопроект. Така окончателното гласуване на промените трябва да се случи след четири дни.

Депутатите приеха на първо четене и промени в Административно-процесуалния кодекс, по изменения, внесени парламентарната група на ГЕРБ. Със законопроекта процесът по проверка на редовността на жалбите се възлага на първоинстанционните съдилища, постановили актовете, които се обжалват.

Според вносителите Анна Александрова и Красимир Ципов промените ще дадат възможност на първоинстанционния съд първо да даде указания за констатираните нередовности на жалбата, което ще спести на насрещните страни усилията по ангажиране на процесуална защита на този етап от производството. Според тях едва след евентуалното отстраняване на нередовностите съдът ще изпраща преписи на насрещните страни за ангажиране на защита по една вече приета за редовна жалба.

В мотивите е посочено, че измененията съответстват на текстовете в Гражданския процесуален кодекс, които регламентират процеса по проверка за редовността на жалбите, като са съобразени спецификите на административното правосъдие. От Върховния административен съд (ВАС) са изразили подкрепа за законопроекта, стана ясно в парламента.