На 18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан за първи път от страните-основатели на пакта на 4 април 1949 г. във Вашингтон. Днес, 18 март 2019 г., се навършват 15 г. от това паметно събитие.

Първите стъпки към Северноатлантическия алианс

Първите стъпки към НАТО бяха направени през паметната 1990 г. Във Великото народно събрание БСП има 211 депутата, СДС - 144. Председател на ВНС е Николай Тодоров (БСП). Министър-председател е Андрей Луканов.

През август с.г. Соломон Паси, народен представител от СДС, предлага на ВНС България да се интегрира в структурите на НАТО. Речта му се базира на изводите на един доклад, че СССР скоро ще се разпадне.

С Декларация на Министерството на външните работи, Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО.

През ноември петима народни представители от различни парламентарни групи (първи сред парламентаристите от тогавашния Варшавски договор) посещават Главната квартира на НАТО. Те се срещат с генералния секретар Манфред Вьорнер и постоянния представител на САЩ Уилям Тафт и повдигат въпроса за членство на България в Алианса. В Брюксел се ражда идеята да се основе Атлантическият клуб в България.

На 15 ноември 1990 г. е първото посещение на български външен министър - ген. Любен Гоцев, в Главната квартира на НАТО.

Следват години на разговори на различни нива, разменени посещения на високопоставени представители от двете страни (НАТО и България), на журналисти, представители на НПО; срещи у нас с посланици на страни-членки, конференции, лекции. В този период завидна активност демонстрира Атлантическият клуб в България.

През юли 1994 г. у нас пристига американският секретар за отбраната Уилям Дж. Пери  Той е първият американски секретар по отбраната (министър на отбраната), който посещава България. През август с.г. умира генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер. 

Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер и президентът Желю Желев - 1991 г.

Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

През март 1997 г. българското правителство приема Национална програма за подготовка и присъединяване на Република България към НАТО.

1999 г. е за отбелязване с това, че в редица големи градове у нас, в различни месеци, се провежда "Ден на НАТО": В София, Пловдив, Бургас, Сливен, Кърджали.

На 26 март 2003 г., на извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел, постоянните представители на деветнадесетте страни-членки на НАТО подписват протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяване на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения.

В тържествената церемония участват президентът на САЩ Джордж Буш, генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер и премиерите на България, Румъния, Словакия, Словения, Литва, Латвия и Естония. Членовете на Организацията на Северноатлантическия договор стават 26. Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобурготски връчва на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл ратификационния документ удостоверяващ волята на страната ни за присъединяване към НАТО.

Гласуването и ратификацията - в един миг

На 18 март 2004 г. Народното събрание гласува ратификацията на Северноатлантическия договор. От гласували 229 народни представители: "за" гласа си дават 225, "против" 4, въздържали се няма. Следват бурни и продължителни ръкопляскания.

С този вот, даден след изказвания в залата (виж по-долу), парламентът ратифицира Северноатлантическия договор.

С това, уважаеми госпожи и господа, Законът за ратифициране на Северноатлантическия договор е приет. Това ми дава основание да го подпиша, както и да подпиша писмо до Президента на Република България за обнародване на закона в "Държавен вестник". Това заявява председателят на Народното събрание Огнян Герджиков.

Народните представители, министрите и гостите стават, всички бурно и продължително ръкопляскат, както можем да прочетем в стенограмата от парламентарното заседание.

Герджиков се обръща към президента Георги Първанов: "Позволете ми да ви връча подписания от мен току-що приет закон и писмото до вас за обнародване на този закон. Искам да ви помоля да подпишете Указа на масата пред вас за обнародването на закона.

Първанов подписва Указа за обнародването на закона в "Държавен вестник". Народните представители, министрите и гостите стават, бурно и продължително ръкопляскат. Президентът поздравява председателя и заместник-председателите на Народното събрание, както и министър-председателя.

Герджиков продължава: Всеки момент очаквам в залата да пристигне извънредният брой на "Държавен вестник", в който е публикуван законът. С тези си думи предизвиква ръкопляскания, смях и оживление в залата.

Герджиков слиза на трибуната и се обръща се към президента, министър-председателя, вицепрезидента, патриарха, посланици, министри и народни представители и гости и казва: "Особено ми е приятно да съобщя, че току-що излезе извънреден брой на "Държавен вестник" бр. 22 (това води до оживление и частични ръкопляскания в залата), в който е обнародван Законът за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон. С това законът е в сила! Благодаря ви. Следват бурни и продължителни ръкопляскания. Всички стават прави.

Председателстващият заседанието Камелия Касабова кани министъра на външните работи Соломон Паси да подпише ратификационните документи. Разнасят се бурни ръкопляскания. Паси подписва ратификационните документи, а всички стават прави и ръкопляскат. Паси се ръкува с председателя на Народното събрание, след което връчва химикалката, с която е подписал ратификационните документи, на председателя на Парламентарната група на Коалиция за България Сергей Станишев. Това предизвиква смях в залата и бурни ръкопляскания. Соломон Паси се ръкува с президента и с министър-председателя отново на фона на бурни ръкопляскания.

Паси се обръща към председателя на Народното събрание с молба и той да подпише ратификационните документи. Огнян Герджиков подписва. Всички стават прави, бурно и продължително ръкопляскат. Герджиков се ръкува с президента Георги Първанов и с министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Ръкоплясканията не спират.

Така ратификационната процедура приключва и Герджиков кани всички гости и народни представители във фоайето на южния вход на чаша шампанско. По време на коктейла Станишев обясни на Паси, че ще използва писалката за влизането на България в ЕС, а Паси му отвърна: "Пази договорите." - цитира ги тогава в. "Сега".

Тук е мястото да споменем имената на четиримата гласували против - комунистът Александър Паунов, професорите Андрей Пантев и Огнян Сапарев и о. з. ген. Любен Петров - всички от групата на Коалиция за България. Четирима бяха и протестиращите пред парламента с плакати граждани, обявяващи НАТО за терористична неофашистка организация.

Защо в НАТО, според вносителя - Министерския съвет

Външният министър Соломон Паси отбелязва, че приемането на България за член на най-големия и най-силния в историята на човечеството военно-политически съюз е историческо събитие за страната ни и сертификат за качество и необратимост на постигнатите демократични промени.

Стратегическата концепция на НАТО се базира на широк подход към сигурността, включващ няколко основни елемента: поддържане на силна и динамична трансатлантическа връзка между Европа и Северна Америка, предотвратяване на конфликти и управление на кризи, разширяване, партньорство, сътрудничество и диалог. С членството в НАТО България ще се присъедини в геополитически аспект към групата на най-развитите страни в съвременния свят, ще получи гаранции за сигурност, стабилност и благосъстояние и ще гарантира подобаващо място в европейската и световна политика на България.

Отговор на тероризма

На трибуната е премиерът Симеон Сакскобургготски. Според министър-председателя "членството в Алианса всъщност представлява стабилност в тези тревожни времена, която води и до повече просперитет. Защото НАТО е ангажирано не само с отбраната на своите членове, но и с мира и сигурността в регионите, в които Организацията поддържа свои мисии".

"Съдбата отреди именно на сегашното правителство да извърви последната и най-напрегната част от пътя след 11 септември 2001 г., а нашите дела и днешният резултат са точният отговор към скептиците, които по-често се съмняваха, отколкото помагаха." (Атентатите от 11 септември 2001 г. са поредица от 4 съгласувани самоубийствени атаки срещу САЩ, извършени на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон. Загиват почти 3000 души. - б.р.)

"Считам, че нашето членство е напълно заслужено. В този ден на признание трябва да се преклоним още веднъж пред жертвите, които страната ни даде както в резултат на тероризма, така и в борбата срещу него. Днес трябва да отдадем заслуженото и на всички българи, които участват в мисиите на Алианса. Задължение на всеки народ е да допринася в борбата срещу тероризма. Поредната му чудовищна проява преди броени дни в Мадрид го доказа отново", изтъква Сакскобургготски. (На 11 март 2004 г. серия от мощни взривове избухват в 4 влака в испанската столица. Загиват 192 души, а близо 2050 са ранени - б.р.).

"Държа да подчертая, че в национален план членството ще допринесе за благополучието на цялото ни общество", изразява увереност премиерът.

Станимир Илчев (НДСВ) отбелязва, че членството ни в НАТО ще бъде принадлежност към системата, която защитава икономическите характеристики на Европа и на северното полукълбо и трасира пътя на човечеството. "Пътят ни до най-могъщия военнополитически съюз не беше нито къс, нито лек. Той започна с остър обществен спор, мина през борба с предразсъдъци от миналото и предизвикателства с днешна дата и ни доведе до консенсус, за който всички твърдим, че не е формален."

Влизаме в клуба на демократичните държави

България е на финала на един дълъг път, който беше извървян благодарение на последователни усилия на няколко български правителства, състави на народни събрания, български президенти, преобладаващата част от българското общество, отбелязва в изказването си Сергей Станишев (КБ). "И аз мога да заявя без излишна скромност, че широкото обществено съгласие в страната и този резултат може би нямаше да бъдат толкова близо и толкова успешни за нас, ако не беше последователната позиция на Българската социалистическа партия през последните няколко години."

Тези думи предизвикват смях в редовете на ОДС, на което Станишев отговаря така: "усмивките от дясната страна са абсолютно неуместни. Мисля, че тепърва ще трябва да ни благодарите за тези позиции, които ние бяхме изразявали, тепърва предстои България, българските институции да докажат пред българското общество, че членството в НАТО, както и членството в Европейския съюз са инструменти за постигане на главната цел - това българските граждани да се чувстват сигурни, спокойни, да нараства тяхното благосъстояние в тяхната собствена държава". "И ние трябва да покажем на нашите партньори, че сме конструктивни, че можем да водим диалог, да формулираме българските национални интереси - политически, икономически и културни, и в диалог с нашите партньори предсказуемо да ги отстояваме в името на общото благоденствие на страните-членки в НАТО", изтъква Станишев.

В изказването си той подчертава, че "България не може да стои настрани от мисиите на НАТО по света, но тези мисии трябва да бъдат сериозно аргументирани пред българското общество и да бъдат включени в една предварително договорена финансова рамка". "За нас е изключително важно, че освен получаването на сигурност - влизането в най-успешния военнополитически съюз, България влиза и в клуба на демократични държави с развито гражданско общество."

Силна атака по властта в "щастливия ден"

Иван Костов (ПГОДС) произнася силна политическа реч. "Днес е щастлив ден за българската демокрация, както би казал един бивш председател на това Народно събрание (Александър Йорданов - б.р.), защото България окончателно се откъсва от натрапената й роля на сателит на съветската следвоенна империя. Ратификацията е най-важният етап на присъединяването ни към западната цивилизация. Пътят дотук започна преди седем години, когато Обединените демократични сили обявиха членството в НАТО за най-висша национална цел. Гордеем се, че успешно отблъснахме ожесточеното антинатовско противопоставяне на БСП и нейните чужди покровители и най-вече, че постигнахме общонационално, а то е и историческо политическо съгласие за членството ни в НАТО."

Костов също обръща внимание на антитерористичната роля на НАТО. "...Точно войната, която терористите започнаха на 11 септември 2001 г. с разрушаването на кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, показа на държавите, участващи в Северноатлантическия договор, и в частност на Съединените американски щати, че те имат полза от приемането на България, че тя е неразделна част от една обща цивилизация, че ценим едни и същи неща и сме готови да ги защитаваме с оръжие в ръка."

И започва атаката му към правителството. "Участието ни в договора няма да спре както войните между организираната престъпност, така и наркотрафика и корупцията. няма да реформира МВР. Няма качеството (което ни дава договора) да наложи върховенството на закона, действено правосъдие и няма да вкарва престъпниците в затвора. НАТО не се ангажира с изграждането и утвърждаването на правова държава у нас."

"Включването ни в Северноатлантическия договор няма да върне авторитета на едно слабо управление и да направи предпочитана алтернатива една неубедителна позиция. Очевидно е, че то няма да свърши нашата работа", обръща се Костов към управляващите.

"Липсата на единна и стратегически вярно насочена политика на сигурност прави България по-уязвима за заплахи от терористични акции. Организираната икономическа престъпност е естествен съюзник на терористите. Те имат едни и същи канали за финансиране. У нас организираната престъпност е проникнала във високите етажи на властта и това прави страната ни привлекателна за терористи и престъпници." Тези думи на Иван Костов предизвикват (както свидетелства стенограмата) тропане по банките от НДСВ, шум и реплики от КБ. Той обаче продължава: "Поставянето на служители на бившата Държавна сигурност на ръководни постове в специалните служби от страна на президента и правителството... (отново шум и реплики от ДПС и НДСВ) ... и опасният опит на българския министър-председател Симеон Сакскобургготски да назначи възпитаник на съветското КГБ за координатор на специалните служби (ген. Бриго Аспарухов - б.р.) показва колко формално управляващите изпълняват критериите за правова и демократична държава. Нека народните представители не се самозаблуждават. Всичко това разклаща авторитета и подкопава доверието в България. Слабото ни и без обществен авторитет правителство подкопава добрия смисъл на нашето натовско членство сред българското общество."

Да влезем в час

"Няма да бъдем в час, ако още от самото начало свързваме НАТО само и единствено със собствената си национална сигурност. Защото НАТО е най-мощният военнополитически инструмент на новия световен ред. В тази връзка България ще поема редица ангажименти, които ще ни носят не само позитиви. В този смисъл, както вече националната сигурност не е в компетенциите само на българската държава, така и мирът и стабилността на света стават част от отговорността на държавата ни." Това е част от изказването на Ахмед Доган (ДПС).

Лидерът на ДПС обръща специално внимание на "перспективата, свързана с преминаването на страната ни от санитарната зона на Балканите в зоната за стабилност и сигурност." В конкретен план това, според Доган, означава: "намалява се рискът от двустранна конфронтация на Балканите; намалява се основанието за ново прекрояване на Балканите; намалява рискът от етническа дестабилизация на Балканите. Извън Балканите Доган подчертава, че с НАТО се увеличава "периметърът на личната сигурност на всеки български гражданин; увеличава се кредитният и инвестиционен рейтинг на страната; увеличава се националната енергия за утвърждаване и развитие".

"Включването на България в една по-висока степен на взаимна зависимост при материализирането на националните интереси би трябвало да ограничи опцията на самоцелната първосигнална политика, основана на примитивното разбиране на властта като близост до хазната и софрата, като я замени с ясна, категорална политика, предполагаща силна политическа стратегия, за решаването на цели гнезда от проблеми, като данъчните, бюджетните, инвестиционните, социалните и други подобни въпроси. Но дали това ще стане, зависи от навременното осъзнаване и конструктивното артикулиране на националните приоритети от политическите сили." Изказване, типично в стила на Доган, известен ни от онова време.

Признание и благодарности за свършеното дотук

"България става член на НАТО, защото може да допринесе за сигурността в Югоизточна Европа, може да подпомогне процеса на реформи и стабилизация в Западните Балкани, да бъде мост към Каспийския регион", казва Надежда Михайлова (ПГОДС).

Струва си специално да отбележим края на нейното изказване, където Михайлова изрежда имената на "политици и правителства, на които дължим признание за свършеното и благодарност въпреки политическите ни различия": Започна с имената на Соломон Паси, правителствата на Филип Димитров и Стефан Софиянски, на премиера Иван Костов, на президента Петър Стоянов, стигна до президентът Георги Първанов, "който, въпреки участието си в мащабни антинатовски кампании през 90-те години на отминалия век, извървя своя път до атлантическите идеи; на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, който, въпреки опасенията на мнозина, не отклони България от евроатлантическия избор, заложен от управлението на СДС". Всяко име залата изпращаше с бурни ръкопляскания.

Михайлова благодари и "на всички политически партии и най-вече на техните симпатизанти, които въпреки трудностите на прехода, останаха лоялни на евроатлантизма; на хората от администрацията, които често остават анонимни, но без чиито труд членството ни в НАТО нямаше да бъде възможно". И отново ръкопляскания.

Александър Праматарски (ПГНС) също отбелязва "знаменателния ден за България". "Днес ние правим най-голямата крачка за откъсване от миналото и отваряме нова страница в нашата история. Нека не забравяме, че имаше и отделни политици, които днес заемат ръководни постове в държавата, и цели партии, които не само бяха против НАТО, нещо повече, саботираха именно този процес. Нека да припомним именно в интерес на истината и още нещо: беше заявено, че НАТО не е единствената алтернатива за България. Слава Богу, всички извървяха този труден, но необходим път за България и днес ние можем да се поздравим с този факт."

"Каузата на НАТО не е да пази страните-членки, а да гарантира демокрацията в света. И днес, когато с право повтаряме, че събитието е историческо и с гордост си казваме "Стана, успяхме!" трябва да осъзнаем огромната отговорност, която предстои да носим вече като реални членове, от които се иска не да благодарят чиннопреклонно, а да партнират достойно". Думите са на Мирослав Севлиевски (ПГ Новото време).

Няма автоматични придобивки за достоен живот

След края на изказванията и гласуването, думата взима президентът Първанов.

"Няма място за излишна еуфория. Трябва добре да осъзнаем, че ни предстои още много работа, за да достигнем жизнения стандарт на страните-членки в Алианса. Много важно е, когато отшумят емоциите, ние, българските държавници и политици, да реализираме такива параметри на икономическата и социалната политика, което да позволи на нашия народ, на всеки отделен български гражданин да се чувства равен, да се чувства достоен член на тази международна демократична общност, в която влизаме."

Първанов изтъква, че "членството не означава автоматично получаване на придобивки. Членството означава възможност, означава предпоставки, за да има българинът достоен живот. Останалото зависи от всички нас."

Президентът се обръща към изпълнителната и законодателната власт. "Днешното историческо решение на българския парламент трябва да мотивира допълнително българските институции и общество за постигането на по-висок икономически растеж, за подобряване качеството на живот и ограничаване бедността и безработицата. Решението на Народното събрание следва да ни мобилизира в борбата срещу корупцията и престъпността, за ускоряването на съдебната и административната реформа."

Западните Балкани "влизат" и в изказването на Първанов. "Във външен план ще напомня, че Република България се намира в регион, където се пресичат пътищата на заредените с напрежение и потенциални конфликти Западни Балкани, Кавказ и Близкия изток. България внася в Алианса доказаната си способност да твори етнически мир. Продължаващото преструктуриране на съюзническите сили, засилването на техните способности са също сред непосредствените задачи на Алианса, в т.ч. и за България. Вярвам, че този процес няма да загърби Балканите, да загърби особено Западните Балкани, където съществуват все още потенциални точки на напрежение."

Какво казаха противниците

Северноатлантическият пакт отдавна не може да се противопостави на тероризма и нашето членство там е излишно. НАТО не може да пребори тероризма, защото той представлява отмъщение на бедните, обясни пред журналисти отрицателния си вот комунистът Александър Паунов. Според него за членството ни в пакта е бил нужен референдум, защото не депутатите, а българските данъкоплатци ще трябва да плащат милиарди за превъоръжаване. Днес се е разиграл цирк, при който таванът в залата е щял да падне от ръкопляскания, убеден е той.

Колегата му ген. Любен Петров коментира, че парламентът е бил употребен. Той обяви НАТО за терористична организация и като пример посочи делата й в Югославия. Според литературоведа Огнян Сапарев сме станали свидетели на фарс заради предварителното отпечатване на ратификацията в "Държавен вестник".

"Те надминаха случая с космонавта, когато всъщност се оказа, че той не се скачи, но имаше вестник, който излезе със съобщение как е предал луканка на руските космонавти", припомни Сапарев.

Идеята някой да ни пази има много близки и далечни трагични, пагубни и комични исторически проекции, обоснова гласа си "против" проф. Андрей Пантев, специалист по модерна история на САЩ, Европа и Балканите. Не ме карайте да ръкопляскам на нещо, което намирам за грандиозна глупост, заяви той.

Какво последва

На 29 март 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон. Последната дата се смята за дата на приемане на България в НАТО.

Атлантическият клуб изпраща поздравителна картичка до 1 500 000 домакинства по случай приемането на България в Алианса.