Вече 30 години няма еднозначен отговор дали най-дългогодишният външен министър на България Петър Младенов е произнесъл скандалната реплика за танковете. Каква точно е била тя "Най-добре танковете да дойдат", "По-добре танковете да дойдат" или "По-добре Станко да дойде". В годините се установи, че записът е автентичен, но не и точно какво е произнесено. Записът е заснет от Евгений Михайлов, който през 1989 година работи в БНТ. Петър Младенов така и не признава, че е казал "Най-добре танковете да дойдат".

Преди 30 години точно на този ден - 14 декември 1989 година - се случва историческо събитие, белязано от два особено важни факта - многохилядна жива верига обгражда депутатите в Народното събрание с искане да отпадне чл. 1 от Конституцията. По същото време депутатите дебатират именно този казус и Петър Младенов произнася знаменитата реплика, която коства президенското му кресло.

На 14 декември 1989 г. в 15 часа започна 12-ата сесия на Деветото народно събрание. Председателят Станко Тодоров съобщава, че има внесен законопроект (след решение на последния пленум на ЦК на БКП) за отмяна на ал. 2 и 3 от конституцията (за ръководната роля на БКП, за което настояваше току-що родената опозиция), но тъй като е нужен едномесечен срок за промяната, въпросът ще се реши през януари 1990 г.

Новината, че чл. 1 ще просъществува още месец, се разпространява мълниеносно и за няколко часа събира хиляди столичани пред парламента в студения следобед. Хората скандират "Мафия", "Долу БКП" и "Всички вън". Народът напира към сградата на парламента. Хората скандират "Долу член първи".

Един от участниците в тези събития е тогавашният депутат Нешка Робева. Сега тя разказва пред Dir.bg какво се е случило тогава и как оценява събитията след 30 години.

"Да, спомням си сесията на Народното събрание. Вътре точно се решаваше въпросът за партиите и да отпадне чл. 1 на Конституцията. Бяха се събрали страшно много хора - викаха, крещяха. Аз тогава взех думата и казах, че не бива да се правим, че не чуваме хората, че трябва по някакъв начин с тях да се разговаря и да им се каже, че за това, за което протестират, то вече се решава. И тогава Петър Младенов каза да излезе Нешка Робева и Станко Тодоров, защото хората ги познават. Това беше едно твърде наивно решение, защото до този момент аз не се бях изправяла срещу толкова много хора, по-скоро това беше една тълпа. Съжалявам, че казвам това, но в онзи момент беше така. Хората бяха подтиквани. Сега нещата са по-различни, но тогава твърде наивно съм разсъждавала. Излязох, даже си спомням, че се качих на една стълба с някакъв високоговорител, говорих. Хората крещяха и никой не беше в състояние да чуе нищо, нито пък имаха желание да чуят", заяви Нешка Робева.

Танковете да дойдат

"След това започва разследването за касетата с "Да дойдат танковете". И сега твърдя, че такава реплика не съм чула. Не мисля, че е имало и подобно намерение, ако бяха решили да пуснат танковете, нямаше кой да ги спре. Всичко беше някакъв политически театър, съжалявам, че трябва да го кажа сега. Тогава кукловодите бяха едни, плановете са им били едни, след това всичко се обърка, знаете, че застреляха Андрей Луканов, изпуснаха духа от бутилката", заяви Нешка Робева.

"Аз бях с тях и изобщо не съм чула такава реплика. След това си говореха, че бил казал "Станко да дойде". Всъщност освен мен, трябваше да излезе и Станко Тодоров", спомня си Робева.

"Сега вече всичко изглежда твърде глупаво, тогава страстите бяха много разпалени. Дори и да е казал "По-добре танковете да дойдат", това не значи, че е наредил танковете да дойдат. Имаше ли някаква причина, която можеше да ги спре, ако бяха решили да извикат танковете? Щяха да извикат танковете да мачкат хората, разбира се, че не. Но някои хора направиха политическа кариера. Евгений Михайлов след това се изявяваше много пъти и съвсем ясно беше за какво. Някои търсеха своето място в политическия живот на България. За съжаление последващият политически живот на България беше живот на преразпределяне, преразграбване, на разрушаването на една държава", коментира Робева след 30 години.

Тя продължава своя разказ така: "Хората бяха насъсквани, отсреща на Студентски дом на културата на покрива бяха инсталирали някакви високоговорители. Абе, май всичко правехме грешно, знам ли.

Но тогава проумях, че не можеш, който и да си, да застанеш срещу една силно разярена тълпа от хора, които не са в състояние да приемат никакво разумно решение и емоцията ги води. Твърде глупаво е някой да застава и да ги убеждава, ако ще да е и най-обичаният човек да е."

Струвало ли си е всичко това от погледа на времето

"За мен се прие един грозен начин на поведение. Това, което последва, надминава всякакво въображение от онова време. Тогава си мислех как може да се отнасят така с Йордан Радичков, как може да се говори по този начин. Появи се картата с черепите, с противопоставянето. Йордан Радичков си направи отвод. Спомням си с колко обидни думи се обърнаха на тази сесия на Народното събрание и говориха срещу него. По-късно и аз напуснах Народното събрание, отивах в парламента само за подписването на Конституцията. По онова време не си представях начина на общуване, не можех да си представя, че могат зрели, интелигентни хора да общуват по този начин., то всичко е било един театър, както и сега", смята Нешка Робева.

"Ние живеем в сегашно време, много е лесно в такова разстояние да даваме такива оценки. Аз и сега срещу много неща протестирам, въпреки че осъзнавам, че полза почти никаква няма, но това значи ли, че трябва да замълчим? Да, често успяваш да бъдеш олят с мръсотия, какво ли не съм чула за себе си. Всички, които заемат подобна позиция, предполагам, че и дори семействата им, страдат. Не е ясно защо хора като нас не се променят, макар че всичко осъзнаваме. Не сме онези наивни младоци, които си въобразяваха нещо. И въпреки това трябва да се говори", заяви в заключение Робева.