"Обещах своите решения - време е да ги съобщя! Време е за рестарт!" С тези думи днес премиерът Бойко Борисов анонсира извънредното си видеообръщение, в което обяви, че ще подаде оставка веднага когато парламентът приеме предложението на ПГ на ГЕРБ за свикване на Велико народно събрание.

След като обяви, че протестът не е родил своите естествени водачи, министър-председателят посочи исканията си за промени в Конституцията - намаляване броя на депутатите, закриване на ВСС и създаване на отделни съдебни съвети за съдиите и за прокурорите със самостоятелни инспекторати, засилване контрола над дейността на главния прокурор и равно разпределение на пропорционално и мажоритарно избраните депутати за Великото народно събрание - по 200.

Предложенията на премиера предизвикаха вълна от реакции.

Ето как коментира на страницата си във Фейсбук политологът Огнян Минчев:

На първо четене: Свикването на ново ВНС с цел приемане на нова Конституция е нож с две остриета. От една страна - настоящата Конституция прояви сериозни дефекти в някои свои разпоредби и би било добре внимателно и разумно да се коригира. За това има налични механизми и в едно Обикновено НС - с квалифицирано мнозинство. Свикването на ВНС има смисъл по-скоро единствено за да се сложи край на самия институт ВНС.

От друга страна - свикването на ВНС с амбицията за приемане на нова Конституция може да има потенциал и за някои положителни промени, но е съпътствано с големи и трудно оправдани рискове. Ако ползваме една аналогия - правосъдната реформа, която бе осъществена през последните 5-7 години, не коригира, а задълбочи дефицитите на правораздаването в България. Предвид системата на разпределение на властта в страната понастоящем - със силно олигархично задкулисие и "пленена" от задкулисието държава, приемането на една нова Конституция би могло да се окаже риск, заплашващ самите основания на една демократична правова държава, която понастоящем у нас съществува по-скоро като фасада.

Има две особено опасни илюзии, които без съмнение ще залегнат като претенции към новата Конституция.

Първо - изкушението "президентска република". Ефектите на политическа нестабилност, които поражда цикличната конфронтация между политическите сили в НС непрекъснато възобновява илюзията, че ако властта бъде поета от "здравата ръка" на един силен президент, нещата ще се "оправят". Концентрацията на власт в ръцете на една политическа фигура - макар и избрана с пряк вот от всички граждани - носи сериозна опасност за демократичната система на страни с уязвима демокрация и "анемична" правова държава като България. Разделението на властите между президента и НС (вместо вътре в самото НС) може да се окаже трудно или дори невъзможно при настоящата концентрация на задкулисна олигархична власт и "пленена" държава в България. Особено високи рискове ще донесе "пакетът" силна президентска власт - пряка мажоритарна избирателна система, за които бленуват поредица от нови и стари "спасители" на България сред политическата класа. (Избирателната система не се определя от Конституцията, но в "пакет" с определени конституционни промени може да има много важно значение за силата на властовите последствия от една конституционна промяна като "президентска република".) Изборът на "силен президент" би довел до централизация на властта, при която задкулисните господари от олигархията биха могли да диктуват директно на един човек, вместо да произвеждат по-сложни конфигурации от парламентарни - лобистки мнозинства.

Мажоритарната система - исторически първа възникнала в условията на представително управление и променена към пропорционална поради развитието на индустриалните общества - ще доведе до концентрация на избирателните ресурси в ръцете на поредица от местни феодали, свързани с олигархичната пирамида, които биха получили пряк достъп до национални политически решения.

Няма съмнение, че една подобна конституционна реформа би отговаряла на амбициите на самия Бойко Борисов "да пресече" Ларгото и да се настани на другата страна на Дондуков. Но - повтарям - рисковете, които един нов проект за Конституция, включващ гореупоменатите промени, ще донесе, могат да се окажат трудно преодолими и за без това крехката демократична конструкция на българската държава.