Tова предвиждат промените в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Предложението за референдум и местни избори в един ден бе прието с 88 гласа "за", 12 "против" и 11 "въздържали се", предаде "Фокус".

Президентът ще определя датата за провеждането на национален референдум след посочените от закона срокове, когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението на НС предстоят избори. По този начин националният референдум и предстоящите избори ще могат да се проведат на една и съща дата.

Парламентът реши да се намали от 500 хиляди на 400 хиляди броят на подписите, с които ще може да се инициира задължителен референдум и Народното събрание няма да има право да отказва допитването или да изменя въпроса.
Отхвърлени бяха предложеният праг да стане съответно 300 000, колкото поискаха от АБВ или 800 000, за колкото настояваха от ДПС.

Запазва се прагът за признаване на валидност на референдума. Предметът на референдума се счита за приет, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

ГЕРБ оттегли предложението си, което предвиждаше валидност на референдумите при участвали 40% от българите с избирателни права, когато референдум се провежда самостоятелно от други избори. При провеждане на избори 2 в 1 се предвиждаше референдумът да е валиден без никакъв праг, като се изискват просто повече от 50% от участвалите на съответния референдум да са гласували с "да".

Депутатите отхвърлиха искането на Георги Кадиев от БСП за по-лесно свикване на референдум, който обаче не е задължителен, а минава през санкцията на Народното събрание – намаляване на броя на депутатите и общинските съвети в страната, които могат да инициират допитване, както и на броя на гражданите, които могат да предлагат на парламента да се проведе референдум – от 200 000 на 75 000.

От ДПС се изказаха против облекченията за провеждане на националните допитвания.

Лидерът на движението Лютви Местан каза, че разискваните промени са пряко свързани с референдума, искан от президента Росен Плевнелиев. Предлаганият от държавния глава мажоритарен избор на депутати ще доведе до еднопартийно управление, заяви Местан.
По думите му така с 33 на сто от гласовете ще може да се сформира правителство.
И в рамките на един месец ние сме длъжни да въведем смесена пропорционално-мажоритарна избирателна система. Установяваме модел на еднопартийно управление за години напред. Честито!, каза Местан.

Съпартиецът му Четин Казак заяви, че час по-скоро трябва да отпадне целият текст, с който може група граждани да задължат парламента да вземе решение за референдум.

Текстът трябва да отпадне, защото е във "флагрантно нарушение" на конституцията, тъй като според нея България е страна с парламентарно управление, заяви Казак.

Не можело 100 - 200 хиляди души да задължават Народното събрание да приема каквото и да било решение, то трябвало да има последната дума и да може само да решава дали да има допитване или не, смята Четин Казак.

АНКЕТА: Съгласни ли сте с формулата избори 2 в 1 (местни и референдум)?