Предстоящите на 26 май избори за членове на Европейския парламент ще се окажат едно от най-видните упражнения по деление, на което сме ставали свидетели в последните години. Почти няма сериозна политическа сила, която да не се явява на изборите в условията на мощно вътрешно и/или външно разделение. Тези, които оцелеят от тази кървава битка за железния брюкселски трон, ще получат кредит на доверие от българските избиратели, което ще им даде преднина в предстоящите политически надпревари. Загубилите ще трябва да се прегрупират и да преосмислят грешките си, за да имат шансове за местните избори на есен. Нека видим как стоят нещата в основните политически играчи преди евровота.

Десницата, олицетворявана от ГЕРБ, се явява на изборите в условията на най-тежката криза от създаването на партията на Бойко Борисов. "Апартаментгейт" и несръчното отиграване на ситуацията от страна на (доскорошното?) обкръжение на премиера, неминуемо оставя своя отпечатък. Впечатление прави бързата реакция на Борисов, но дали ще е достатъчна е все още уравнение с твърде много неизвестни. От една страна опитът за консолидация чрез включването на СДС, Гергьовден, земеделците на Мозер и др. е добър знак към гласоподавателите на "старата десница". Също така времето сякаш започва да работи за Борисов. Ако скандалът с апартаментите беше избухнал две седмици преди изборите, нищо нямаше да спаси управляващите.

Но ситуацията е друга - пикът на скандала отмина и с правилна реорганизация е възможно ГЕРБ да излезе победител, макар и с малко. От друга страна все още не е ясно дали главните виновници за избухването на скандала ще проявят благоразумието да се скрият от обществения фокус, за да позволят отшумяване на справедливия обществен гняв. Относно онова, което зевзеците в социалните мрежи наричат "Джендър България" - коалицията между старите муцуни от ДСБ и "Да, България", именувана "Демократична България", там изненади няма. Двете малки партии изглеждат като принудително съшити една за друга, а отчетливо впечатление прави как кандидатите в уж общата листа водят натрапчиво активна кампания за преференциален вот. С други думи макар социолозите да ги оставят под чертата, двете малки партии вече са се вкопчили в битка помежду си как да поделят това едно място, което сънуват, че ще получат в Европарламента. Дали наистина бутиковите десни ще се озоват в Брюксел зависи най-вече от ГЕРБ. Ако партията на Борисов се представи добре, малките десни ще останат категорично под чертата.

Дори по-разделена е ситуацията в ляво. Там БСП се явява в условията на нечуван вътрешен конфликт, който бе провокиран от несръчния и неуспешен опит на ръководството от "Позитано" да изолира Сергей Станишев от евролистата. Станишев, който е единственият ляв лидер, докарвал БСП до власт два пъти (при "Тройната коалиция" и в кабинета "Орешарски") показа на ръководството на БСП, че не може току-така да бъде "изчегъртан" от партията си. Силовият опит на Нинова да наложи изваждането на лидера на ПЕС от листата не просто претърпя фиаско, но и създаде разлом в БСП. От една страна са лоялистите спрямо ръководството, от друга са онези, които не приемат в БСП да се тропа по масата и да се раздават командирски заповеди. Усещането, което този неуспешен опит за изваждане на Сергей Станишев от листата е, че Нинова се чувства застрашена от лидера на ПЕС и все още не е забравила как той я освободи от зам.-министерския й пост в "Тройната коалиция" след шумните скандали в поверения й тогава "Булгартабак".

При всички положения крамолите около листата на БСП оставиха лош вкус в устата на избирателя. Това може да се преодолее с умела кампания, но и с очакваната силна активност по отношение на преференциален вот. БСП в момента е разделена и може да капитализира това разделение, ако несъгласните с Нинова засилено гласуват преференциално за Станишев, като обратното също важи - подкрепящите Нинова да дадат своя глас за листата на БСП, за да изведат левицата до толкова дългоочакваната победа. Постигането на тази цел обаче се усложнява допълнително от "Коалиция за България", която бе възстановена под егидата на нейния първоначален създател - Георги Първанов. Отчетлива е активността на Румен Петков, която в съчетание с подходящата кандидатура на авторитетния проф. Боян Дуранкев, имат потенциал да акумулират съществена част от левия вот.

От големите политически формации сякаш само ДПС запазва ролята си на стабилизиращ фактор. След окончателния крах на партията на Лютви Местан, пред ДПС се открива възможност да се консолидира и да направи едно потенциално вътрешно "преброяване" на гласовете преди ключовите местни избори.

В патриотичния сектор ситуацията напомня на дядовата ръкавичка - твърде много хора в твърде малко пространство. След решението трите водещи партии в този сегмент - ВМРО, НФСБ и АТАКА - да се явят самостоятелно, силно неясно е какъв ще бъде крайния резултат от това упражнение. Очевидно ВМРО имаше силен старт в кампанията, но и НФСБ безспорно набира скорост. АТАКА пък е традиционно фактор, който може да поднася изненади, така че битката ще е интересна и оспорвана. Ако към уравнението добавим и Марешки, тогава картината става дори още по-шарена. Дали в крайна сметка някоя от тези четири формации ще намери място в ЕП и коя/кои ще са, ще решат избирателите. За момента ситуацията в патриотичната ниша е толкова мътна, че и баба Ванга не би могла да даде успешна прогноза за крайния резултат.

Общото впечатление от тези избори е, че всички участници се явяват в условията на многопластови разделения. В този смисъл е твърде трудно да се прогнозира какъв ще е крайния резултат. Към момента изглежда ще има фотофиниш между ГЕРБ и БСП. Партията на Борисов има да се бори за намаляване на общественото недоволство към себе си след "Апартаментгейт", а БСП трябва да покаже, че макар и разделена може да формулира национални каузи. Дали в крайна сметка Борисов ще използва отново остатъчните запаси от прословутата си харизма, или пък Нинова ще преглътне това, че Станишев я пребори за листата и ще намери път към лидера на ПЕС, за да формулира левицата обща кауза, предстои да разберем. Едно е сигурно - изборите ще са интересни и оспорвани. Дано обаче имат и резултат в полза на българските граждани, които вече им дойде до гуша да са на опашката на Европа.