Пред парламента се провежда протест под мотото "За повишаване на доходите и запазване на работните места", организират от двата най-големи синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа".  Заради забрана на служител на МВР да бъде издигнат дрон от протестиращите, който да заснеме проявата, стартът на демонстрацията от 11 часа бе забавен.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов заяви пред събралите се хора, че в Деня на Свети Мина трябва да се напомни, че българските работещи заслужават да живеят достойно. А Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че днес е "предупредителна група" от над 450 хил. синдикални членове на две конфедерации. Работниците, които представляваме, са 2,5 милиона души.

Мястото на митинга неслучайно бе пред сградата на парламента, тъй като едно от основните синдикални искания е спешно приемане на Бюджета за следващата година, а не удължаване на Бюджет 2022. Протестиращите настояват да бъдат изпълнени исканията им, изложени в съвместна декларация, които са свързани с доходите на работещите хора, трудовите и синдикалните им права.

На жълтите павета беше поставен празен хладилник в знак на ниските доходите, които не успяват да покрият нуждите на работещите.

Необходими са мерки за подобряване заплащането във всички сфери, споделиха протестиращите. Те настояват за увеличение на заплатите, което да компенсира инфлацията още до края на тази година, както и 13% минимум скок на възнагражденията и в частната, и в бюджетната сфера за следващата година.

"Инфлацията стигна 18,7%. Това е официалната по статистика, но неофициално инфлацията е между 40 и 50, дори над 50%. Настояваме Бюджет 2023-та година да бъде внесен с всичките искания на КНСБ, най-вече за увеличаване на минималната работна заплата от 710 на миниум 850 лева; Държавните предприятия и държавните структури са обвързани само и единствено с Бюджета", сподели протестиращ.

Вижте снимки от протеста

Минути преди 12 ч. президентът на КНСБ Пламен Димитров обяви, че акцията е "само началото", а работеща България има готовност да обяви национална ефетивна стачка.

Снимка: БТА

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов заяви пред събралите се хора, че в Деня на Свети Мина трябва да се напомни, че българските работещи заслужават да живеят достойно.

"Достатъчно е споменаването на инфлацията, за да е ясно, че нещо трябва да се предприеме и да се направи. Това са доходите. Другият ни голям проблем е в областта на енергетиката през Плана за възстановяване и устойчивост, така, че това са общо взето двете мажорни теми, с които искаме да занимаем народните представители и да им обърнем внимание. С Пламен Димитров - президента на КНСБ, ще имаме среща и с президента Румен Радев, с когото също ще поговорим по тези теми",  каза по-рано лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов пред БНР.

Идеята да се работи през следващата година с бюджета за предходната е несъстоятелна, смята Манолов. По думите му в момента се върши някаква политическа маневра.

"Сигурен съм, че имат и друг вариант и могат и него да предложат", категоричен е той.

В протеста участват и структурите на КНСБ и "Подкрепа" в Българското национално радио.

"От няколко години Бюджетът на БНР изобщо не е променян и в същото време на годишна база токът е 1 милион лева. Честотите, които са от новия договор, вече са с 20% нагоре, за тях плащаме 800 000 лева. Къде отиват парите за заплатите? Как ще се поддържа техниката? Как ще работят хората?", сподели служителка в БНР.

Снимка: БТА

Снимка: БТА

Жълтите павета са арена и на още протести в петъчния ден - с искане за по-високи заплати там излизат и служители на БДЖ, както и синдиката на служителите в затворите в България, които подкрепят съвместните действия в протеста на Конфедерация на труда "Подкрепа" и Конфедерация на независимите синдикати в България.

Синдикат на служителите в затворите в България се присъединява солидарно към справедливите искания на КТ "Подкрепа" и КНСБ и настоява за увеличение на средствата за заплати в Бюджет 2023 г., за заетите в публичния сектор и всички сфери на икономиката.

Въпросът за доходите - за минималните възнаграждения, за възнагражденията въобще, е винаги и непрекъснато на дневен ред. Уверявам ви, че в Министерството на правосъдието правим това, което можем, коментира в Русе служебният министър на правосъдието Крум Зарков по повод на днешните протести и исканията от Синдиката на служителите в затворите в България.

"Не става дума дали подкрепям, или не подкрепям исканията. Естествено, че бих подкрепил всички искания за повишаване на доходите. Служебното правителство прави това, което е възможно в момента, а именно да гарантира така, че да няма бюджетен хаос, като предложи на Народното събрание законопроект, с който се удължава действието на предишния законопроект. Да се надяваме скоро да има ново мнозинство и ново правителство и ако то намери ресурси, да увеличи възнагражденията на всички"

Снимка: БТА

След края на едночасов митинг пред парламента, започна протестно автошествие, което преминава по основни булеварди и се очаква да блокира целия град. По данни на профсъюзите в него участват към 1000 коли и ще продължи до 14 часа.

Снимка: БТА

Автошествието е с маршрут: площад "Народно събрание"- бул. "Цар Освободител" - Орлов мост - бул. "Цариградско шосе" -"Площад на авиацията" (кръговото в близост до зала Арена Армеец") - бул. "Цариградско шосе" - Орлов мост - бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" - НДК - бул. "България" - бул. "Акад. Иван Гешов" - бул. "Цар Борис III" - площад "Руски паметник" - бул. "Ген. М.Д. Скобелев" - ул. "Опълченска" - бул. "Тодор Александров" - площад "Независимост" - площад "Атанас Буров" - площад "Ал. Батенберг" - бул. "Цар Освободител" - ул. "15 ноември" - площад "Св. Александър Невски", където протестното автошествие ще приключи.

 Заради протестната акция има сериозни затруднения в движението в столицата, включително и на наземния градски транспорт.

Снимка: КНСБ

От президентството съобщиха, че държавният глава Румен Радев ще разговаря с представители на протестиращите в 14 часа.

В декларация на КНСБ и КТ "Подкрепа" се казва, че България се намира в много важен момент. Опасяваме се, че ще бъде направен опит цената на кризата да бъде прехвърлена за пореден път върху работещите хора, въпреки че ние - техните представители, многократно сме предупреждавали за ефектите, до които води липсата на адекватна политика по доходите.

 "Страната ни посрещна тази криза на дъното по трудови възнаграждения в ЕС и на първо място по ниво на неравенства. За съжаление, правителствата ни през последните години не се стремят достатъчно, за да изградят истинска социална държава, гарантираща справедливо разпределение на създадените блага", заявяват синдикатите и заявяват исканията си, които са свързани с доходите на работещите, трудовите и синдикалните им права, отражението на зелената сделка.

Те настояват за ръст на доходите до края на тази година, който да компенсира натрупаната инфлация, която през септември достигна на годишна база 18,7 процента, както и повишаване на минималната работна заплата от 710 на 850 лева от 1 януари догодина. Синдикалистите настояват и за ръст с поне 13 процента през 2023 година на всички заплати в частния и бюджетния сектор, а за агенциите, работещи на терен - минимум 20 процента. Профъюзите искат отлагане на плановете за либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители след 2025 година, както и двойно увеличение на броя на хората, които получават пари за отопление с минимален размер на помощта 1000 лева.

"Непременно това, което трябва да бъде направено, е да бъде отложен, най-малкото, срокът за либерализацията на цените за електроенергия за битовите потребители. Това значи нашите сметки за ток да се увеличат 5 пъти! Нещо, което нито един българин не може да си позволи", заяви Димитър Манолов. По думите му "не бива да се въвежда либерализирана цена на електроенергията по начина, по който се прави на други места".

Въпросът е животът на мините в Маришкия басейн да не бъде предсрочно прекратен, без това да се налага, подчерта Димитър Манолов.

"Защото в Плана за възстановяване и устойчивост някой е поел безумни ангажименти, които трябва непременно да бъдат преосмислени. Непременно."

При сегашните цени на електроенергията българската енергетика произвежда тези пари за половин година, поясни още синдикалистът по казуса със затварянето на въглищни централи срещу средства по ПВУ.

"Ние спокойно можем да се откажем от тези средства и да си ги произведем сами, без да си затриваме енергетиката."

"В областта на пенсиите бяха направени страхотни каши и вече никой не знае какво става там", отчете още Манолов.