"България продължава да работи с всички партньори в областта на борбата с климатичните промени за пълното прилагане на Парижкото споразумение. В изпълнението на националните си цели ние се ръководим от принципа за последователно и пълно прилагане на договорените правни разпоредби. Последващо преразглеждане или увеличение на амбициите за намаляване на парниковите емисии обаче не отговаря на нашите национални интереси". Това заяви президентът Румен Радев, който представи позицията на България на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP24), която се провежда в полския град Катовице. Българският държавен глава участва в глобалния форум по покана на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и президента на Полша Анджей Дуда.

"Смятаме, че социалният аспект е фактор от изключително значение за запазването на хиляди работни места", подчерта Румен Радев и припомни, че България и ЕС вече изпълняват задълженията си съгласно Протокола от Киото. "Ние сме на път да преизпълним нашата съвместна цел за намаляване на емисиите с 20% до 2020 г. спрямо нивата от 1990 г. През 2016 г. парниковите емисии в България намаляха с 49% в сравнение с базовата 1988 г. и с 4.4% в сравнение с предходната 2015 г.", посочи държавният глава.

По този начин, на форума президентът изпълни ангажимента си пред бизнеса и синдикатите да защити българската енергийна индустрия. Правителството също подкрепи тази позиция. Миналата седмица синдикатите проведоха масови протести срещу намаляването на емисиите, които застрашаваха съществуването на тецовете в Маришкия басейн, както и добива на въглища там. Проблемът засяга препитанието над 150 хил. души, казаха от синдикатите.

България е твърдо решена да подкрепи приемането на правилата за прилагане на Парижкото споразумение за климата на днешната конференция, "които да са ясни, достатъчно детайлни, ефективни и приложими за всички". Успешният резултат ще изпрати позитивен сигнал за солидността на Парижкото споразумение и неговите цели, е позицията на президента, който призова международния форум да изпълни преговорния си мандат като финализира насоките за прилагане на глобалното споразумение.

Българският държавен глава бе категоричен, че широката ангажираност по проблемите на климата ще допринесе за създаването на повече възможности за нискоемисионно развитие, устойчиво на климатичните промени, което обаче е съобразено със състоянието и перспективите за развитие и запазване на конкурентоспособността на националните енергийни системи.

Пред участниците в срещата на високо равнище президентът Радев припомни, че за да се справи с последствията от климатичните промени, България вече е разработила своята Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие. Приспособяването към климатичните промени е въпрос, който засяга всички сектори в обществото, включва органите на регионалната и местни власти, но също така изисква действия и от страна на частния сектор, гражданските организации и самите граждани, посочи още Румен Радев, цитиран в съобщение на пресцентъра на президентството.

В отговор на журналистически въпрос след срещата на високо равнище за способността на страната ни да се справи с амбициозния дневен ред на Европейската комисия за постигане на въглероден неутралитет в Европа до 2050 г. държавният глава заяви, че е на форума, за да отстоява националните ни интереси. По думите на президента България трябва да бъде много по-активна и да използва европейските програми и иновационни фондове за преструктуриране на въгледобива, за разработката, приложението и внедряването на нови екологично чисти форми на енергия и екологично чист транспорт и индустрия.

"Когато говорим за екологично чиста енергия, нека не забравяме, че е важно да имаме сигурна и предсказуема енергия. В това отношение Европа също може да ни помогне много, ако не създава пречки както в миналото за пътя на руските доставки на газ за България, но и за самия Европейски съюз", добави Румен Радев. Държавният глава припомни и предложението, което отправи през май т.г. по време на визитата си в Русия към президента Владимир Путин -доставките на природен газ за България и ЕС да бъдат чрез т.нар. "Български поток". Само така България ще може наистина да бъде един независим енергоразпределителен център, подчерта президентът.

Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата е висшият орган на Конвенцията и се провежда в края на всяка календарна година. В конференцията участват държавни и правителствени ръководители на страни-членки на ЕС, представители на международни организации, както и на държави от цял свят. Сред целите на форума в Катовице е приемането на насоки за прилагане на Глобалното споразумение за климата от Париж през 2015 г.

Нено Димов: По-високи амбиции към днешна дата България не може да подкрепи

Договореното в Парижкото споразумение трябва да се следва, но по-високи амбиции към днешна дата България не може да подкрепи, заяви министърът на околната среда Нено Димов пред журналисти в Катовице.

По думите на Димов тези амбиции ще дадат резултат през следващите десет години и първо трябва да видим какъв ще бъде той, преди да говорим дали амбициите трябва да се завишат или посоката да е различна. Така или иначе защитата на на българската енергетика е важна, защото това е елемент на националната сигурност, това е въпрос да запазим тока по-евтин за българските граждани и българската икономика, коментира министърът. Той отбеляза, че единната позиция, която изразява българската държава, е добра основа за развитие.

Нено Димов посочи, че преструктурирането на енергетиката не е процес, който може да стане за една нощ. Той припомни, че Министерството на енергетиката е започнало с програма за преструктуриране на енергетиката, така че това е посока, в която при всички положения ще се развиваме. Но нека вървим стъпка по стъпка, за да имаме устойчивост, допълни Димов.

На въпрос за замърсяването на въздуха в София министър Димов каза, че е информиран, че през изминалите две денонощия има превишаване на нормите. Правим засилени проверки със Столичната община от началото на сезона, но това не е достатъчно, коментира той. Проблемът е сериозен, трудно се върви напред, но все пак имаме успехи - в седем града тази година постигат средногодишните и средноденонощните норми за качеството на въздуха, посочи министърът.