"Устойчивото демографско развитие е основна движеща сила на социалния, икономическия и политическия прогрес. Провеждането на ефективна и устойчива политика в тази насока и преодоляването на съвременните демографски предизвикателства изискват силна ангажираност на отделните държави, както и споделена отговорност на международната общност".

Това заяви президентът Румен Радев при откриването в София на международна конференция, посветена на демографската устойчивост, на тема "Да изградим демографското бъдеще на Европа: Пътища за обществата за просперитет в свят на бърза демографска промяна".

Форумът събира под егидата на ООН представители на страни от Европа и Централна Азия на министерско ниво. Българският държавен глава Румен Радев е патрон на конференцията.

При откриването на форума президентът отбеляза безпрецедентната глобална демографска динамика и подчерта, че много страни в Европа и Централна Азия, включително България, са изправени пред предизвикателството на застаряването на обществото.

"Този факт оказва силно въздействие върху основните системи на обществото: икономика, образование, здравеопазване и социална защита", посочи Румен Радев. Президентът изтъкна необходимостта от ясна, всеобхватна и дългосрочна визия, която да гарантира справедливи и устойчиви решения.

"Същността на тази визия включва силна и функционираща икономика, заетост, качествено образование, качествено и достъпно здравеопазване със специален акцент върху децата, възрастните хора и хората с увреждания", допълни Румен Радев.

Президентът посочи допълнителното негативно влияние на пандемията от коронавирус върху здравеопазването и социалното осигуряване, както и за икономическата ни и социална устойчивост.

"Решаването на тази криза ще бъде от съществено значение за успешното възстановяване и съживяване на нашето ежедневие, социални контакти, икономики, както и за изграждането на едно по-справедливо общество", посочи президентът.

Държавният глава призова в центъра на всички политики да бъдат поставени именно хората. Румен Радев изрази очакване министерската конференция в София да мобилизира подкрепа за намиране на политически отговори и обмен на добри практики за смекчаване на отрицателните последици от демографските промени.

С конференцията в София се поставя началото на Десетилетие на демографската устойчивост (2022-2032 г.) и на Алианс София. Държавният глава посочи, че този алианс ще бъде общност за действие, ръководена от държавите членки, която ще улесни обмена на опит и техническата помощ, насочени към укрепване на демографската устойчивост.

В откриването на форума, който ще се състои днес и утре в София в хибриден формат, участва заместник генералният секретар на ООН и изпълнителен директор на Фонда на ООН за населението Наталия Канем, която е на посещение у нас.

 

"Демографските характеристики на България включват едновременно застаряване и намаляване на населението, при това с много бързи темпове. Затова българската демографска стратегия е свързана с разбирането, че усилията трябва да бъдат насочени не само към насърчаване на раждаемостта, но и към инвестиции в хората - към създаване на условия за развитие на техния човешки талант". Това каза служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев, който откри първия диалог в рамките на министерската конференция "Да изградим демографското бъдеще на Европа - пътища за обществата за просперитет в свят на бърза демографска промяна".

По думите на Гълъб Донев, процесът на застаряването на населението изисква пренастройване на всички обществени системи за реализиране на възможностите, които дава по-дългият живот в добро здраве и социална активност. Пенсионните, здравните и социалните системи се нуждаят от адаптиране и подсилване, свързано с осигуряването на по-висок обществен ресурс, допълни социалният министър.

"Предстои ни социално-икономическа реалност, в която остаряването ще се възприема като нова възможност за реализация, а не като край на професионалния живот. В тази връзка "Сребърната икономика" е концепция, която предлага решения за бъдещето", отбеляза Гълъб Донев.

Той изрази убеждение, че България се възприема от Фонда за население на ООН като пример за добър партньор при реализирането на инициативи в областта на демографското развитие. Министерството на труда и социалната политика разчита на сътрудничеството с Фонда в търсенето на най-ефективните демографски решения, посочи министърът.

Според Гълъб Донев, ще превърнем ли предизвикателството във възможност, е въпросът, пред който е изправена Европа в последните години на демографски промени. Министърът смята, че демографските тенденции за спад в раждаемостта и застаряване на населението отдавна не са неблагоприятна прогноза, а настоящето, което изисква от нас да се подготвим за бъдещето.

Той припомни, че причината за тези демографски явления е постигнатият неоспорим напредък в развитието на обществата ни. В същото време социалните неравенства добавят своя дълбок и негативен отпечатък върху демографското развитие, смята Гълъб Донев.

По думите му, демографските дисбаланси задъхват функционирането на всички обществени системи. Заедно с това пандемията от COVID-19 нанесе удар върху здравните системи, но и задълбочи още повече съществуващите неравенства, каза Гълъб Донев. Той допълни, че вирусът засегна в сериозна степен хората, които вече са изложени на риск от бедност и социално изключване.

Според служебния социален министър демографското бъдеще на Европа не може да се дискутира, като обръщаме гръб на хората от уязвимите групи, които живеят в бедност в периферията на обществото и търпят лишения и бедност.

Министърът посочи, че често при формирането на политиките за справяне с демографските промени залагаме на възстановяването на загубеното равновесие. "Спомнете си как прохожда едно дете - с вдигнати ръце встрани, за да пази равновесие. Старият континент е като малко дете, което се учи да върви в една различна демографска реалност, в която баланс може да се постигне чрез създаването на мрежа от политики за младите, семействата, децата и възрастните. Без привилегии за определена възрастова група, защото всеки човек е ценен", заяви Донев. Насърчаването на образованието и обучението през целия активен живот, добавянето на нови знания и умения, повишаването на професионалната квалификация с всяко следващо работно място е средство за устойчивото развитие на обществата ни, допълни Гълъб Донев. По думите му, пазарът на труда е обществено поле, в което най-видимо се проявяват връзките между поколенията. От изключителна важност е достъп до качествени и безопасни работни места да имат, както възрастните работници и служителите, така и младите, на които предстои да се реализират професионално, каза министър Донев. Той допълни, че приспособяването на условията за труд към изискванията на младите и възрастните е сериозно предизвикателство, тъй като очакванията, които имат представителите на различните поколения, са различни. Допълнителна трудност създава и обстоятелството, че демографските характеристики се различават съществено в отделните региони на една и съща държава, смята вицепремиерът.

Според Гълъб Донев не трябва да се пропуска нито една възможност за работни модели, които свързват поколенията. "Изграждането на екипи с участието на възрастни и млади служители създава условия за двупосочен обмен на опит и знания. Живеем и работим в дигитален свят, в който, оказва се, младите могат да бъдат много полезни на по-възрастните за повишаване на тяхната цифрова грамотност", посочи той.

Министърът заяви, че вгледани в удължаването на професионалния живот на най-възрастните работници е важно да не пропуснем сигналите, които идват от младите - за какви работни места мечтаят младите, как те си представят съчетаването на личния и професионалния живот, работа от дистанция или работа в офиса предпочитат, с гъвкаво работно време или фиксиран работен ден. "Това са отговори, които не можем да отложим за утре. Още днес трябва да знаем с какви политики ще инвестираме в развитието на всички хора. Защото всеки човек е ценен", каза министърът.