Комисията по труда и социална политика прие предложението на "Обединени патриоти" за преименуване на 24 май.

Наименованието на празника се промени от Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост на Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Първоначалното предложение бе Ден на българската писменост, просвета и култура, но депутатът Александър Сиди направи редакционна поправка в рамките на комисията и тя бе приета, предаде "Фокус".

"За" гласуваха 11 народни представители, "против"- 5 и "въздържали се" -2. Окончателното решение ще бъде взето от пленарна зала с гласуването на промени в Кодекса на труда на второ четене.

Депутатите отхвърлиха предложението на БСП, както и това на Десислав Чуколов от "Атака" - за Ден на българската и славянската писменост.

Вчера от левицата се обявиха категорично против промяната, като заявиха, че в стремежите да бъде премахнато определението "славянска" в предложеното наименование на празника се "съзира недалновидност и некомпетентност".

"Това намираме като опит да се отнеме общославянската и общоевропейска значимост на Кирило-Методиевото дело, спасено и получаващо своето благотворно развитие по българските земи. Създадената в Преславската книжовна школа от Методиевите ученици българска кирилица вече е призната в Европейския съюз като една от трите официални азбуки, наред с латинската и гръцката. Тази българска кирилица се ползва от близо 300 милиона по света", заявиха още социалистите.

Още на 1 октомври, когато първото предложение беше прието с промени в Кодекса на труда на първо четене, обаче от ВМРО заявиха, че е цялата държава и БАН отдавна са признали, че македонски език няма, а ние се отричаме от това с определението "славянска писменост". Писмеността е българска и това е исторически доказано, подчертаха националистите. И изтъкнаха, че 24 май е наричан "най-българският празник", а формулировката "празник на славянската писменост" е внесена от БКП преди 30 г.