Въглищните мини в "Марица изток" ще трябва да затворят много по-рано от 2050 година, но хората там няма да останат без работа, защото след приключването на въгледобива, ще започне рекултивация на терените. Продължаването на въгледобива ще бъде огромна щета за икономиката на България, защото ще се окаже по-изгодно държавата да плаща заплатите на тези хора, вместо те да продължават да копаят въглища а ТЕЦ-овете да работят. Причината за това е високата цена на емисиите парникови газове, каза Борислав Сандов, съпредседател на "Зелено движение". Освен това въглищните централи имат жизнен цикъл, който вече изтича а модернизацията им е неизгодна.

Според Сандов, който ще бъде един от модераторите на организирания от DIR.BG на 15 октомври в София дебат "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", ниската цена на произведения от държавните ТЕЦ-ове ток е заради това, че не се отчитат всички разходи за производство. Милиардите задължения, които са натрупали въглищните централи в "Марица изток" не влизат в цената на тока, а в бюджета на Националната електрическа компания, който пък е част от държавния бюджет и така накрая разходите се покриват от всички данъкоплатци.

Сандов твърди, че българската икономика е 6.5 пъти по-въглеродно интензивна, спрямо средните показатели в ЕС. Това означава, че за да се произведе единица продукт у нас, отделяните емисии парникови газове са 6.5 пъти повече, а квотите за тези емисии се плащат от държавата. Така произведените продукти стават неконкурентноспособни. А за да бъдат или заплатите на заетите в това производство трябва да бъдат ниски или всички данъкоплатци да покриват загубите. И накрая, казва Сандов, трябва да се пресметнат и предизвиканите климатични промени.

  • Справедливи ли са исканията на енергетиците от "Марица изток" за запазване на въглищните електроцентрали до 2050 година?
  • Каква е българската позиция за успешното реализиране на енергийния преход?
  • Как ще постигнем реално противодействие на климатичните промени, при положение, че държавите от най-големия континент Азия, нямат зелени политики?

Отговорите на Борислав Сандов, "Директно в новините" със Стефан Кунчев.

Визитка:

Борислав Сандов е съпредседател на "Зелено движение" и член на председателския съвет на Демократична България. Народен представител от 46-ото Народно събрание, в което оглавява постоянната парламентарна комисия околна среда и водите. Работи като експерт по устойчиво развитие и опазване на климата във водещи неправителствени организации. Има дългогодишен опит като организатор и говорител на кампании по опазване на околната среда и преход към зелена икономика. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски", специалност География, и е специализирал в направление "Изменение на климата и управление на води".