Председателят на Конституционния съд проф. Борис Велчев призова президента Румен Радев да инициира промяна в конституцията и Велико Търново да бъде записано в нея като историческа и духовна столица на България. Предложението бе направено по време на тържеството заседание на Конституционния съд в залата на Учредителното събрание по повод 140 г. от Търновската конституция.

Търновската конституция е постижение, въплътило ценностите и идеалите на Българското възраждане, които продължават да бъдат отправна точка и днес за развитието ни като нация и държава, заяви държавният глава Румен Радев по време на изнесеното тържествено заседание на Конституционния съд.

По думите на Румен Радев две послания оставят създателите на първата ни Конституция - завет за политическа мъдрост и за народен суверенитет, както и послание "законите да се правят от народа и за народа". Президентът подчерта, че епохата, в която е работило Учредителното събрание, се различава от днешната. "Това е "свят" на възрожденски възторг и родолюбие, всеобщо съгласие да се служи на България, да се прави добро за държавата и народа. Но това е време и на остри спорове, в които либерали и консерватори се надпреварват кой по-добре да служи на България според убежденията си", заяви президентът.

Държавният глава посочи, че преди 140 години нашите народни представители са били водени от силното си убеждение да отстояват интересите на народа и не са си и помисляли, че могат да предложат и гласуват закон, който да не служи на българския народ. "Това е завет, който приканвам нашите народни представители да следват във всяка своя мисъл, всяка своя дейност и всяко свое решение", призова Румен Радев. Той посочи, че именно това е и причината в Търновската конституция да не се съдържа Конституционен съд.

"Интересът към Търновската конституция с годините нараства, зарежда ни с духовна сила, осмисля и трасира нейното продължаващо дълголетие сега и за в бъдеще", заяви президентът. В словото си той подчерта, че в динамичната и противоречива действителност днес именно върховенството на Конституцията заслужава особено внимание и грижи. "Законите, които предлагат и приемат народните представители, трябва да съответстват на този основен закон. Това само по себе си е легитимно изискване, което се е укрепвало и надграждало във вековното развитие на конституционализма", допълни Румен Радев.

Конституционният съд остана неопетнена институция, тридесет години след началото на българския преход, посочи председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.

 

Създаването на Конституционния съд от Седмото Велико народно събрание през 1991 година е дело с огромно значение, защото за първи път в България се създава орган, който да осигурява върховенството на основния закон по отношение на актовете на Народното събрание и указите на президента, подчерта Цвета Караянчева.

Председателят на парламента уточни, че решенията на Конституционния съд имат политически последици, защото гледат правни актове, в които е облечена политическата воля на различни парламентарни мнозинства и различни държавни глави, но той остава институционален арбитър при осигуряване на върховенството на конституцията.

По думите на Караянчева в него през всички тези години работят изключителни представители на юридическата практика и на правната теория в България. "Трийсет години след началото на българския преход искрено и с гордост можем да кажем, че Конституционният съд остана неопетнена институция, издигната високо над грешките, подводните камъни, интригите и междуособиците, които съпътстват политическия живот в България", заяви тя.

Караянчева припомни, че 16 април 1879 година е денят в който България е станала част от модерния свят, а днес с гордост наричаме първия и основен закон - един от най-демократичните за времето си.

В приветствието си към конституционните съдии кметът Даниел Панов посочи, че в залата на музея "Възраждане и Учредително събрание" преди 140 години са положени основите на изграждането на държавността на съвременната българска държава, а днес в тази зала, 140 години по-късно, се провежда първото по рода си изнесено заседание на Конституционния съд на България.

Приетата преди 28 години съвременна българска конституция е неин естествен наследник, защото и тя отразява най-важните за едно демократично и съвременно общество принципи, с водещо място - основните човешки права и свободи, но също и задълженията ни като граждани, равнопоставеността, политическият плурализъм, разделението на властите, каза Панов.

Той уточни, че конституционните съдии са хората, които с мъдрост и последователност бдят върху правовия ред в България и волята на българския народ.