Персонализираната медицина като инструмент за определяне на предразположение, прецизиране на диагнозата и оптимизиране на лечението на психиатрични заболявания – някои отговори се крият в гените

08:09 | 17 август 2021 0 3034

Предизвикателствата за психичното здраве и употребата на медикаменти за контрол и лечение на определени състояния и заболявания изглеждат различно за всеки засегнат човек. Нито един проблем или диагноза не са еднакви, а някои предизвикателства пред психичното здраве могат да бъдат трудни за разпознаване и разрешаване, особено тези, свързани с поставяне на пациентите с психиатрични заболявания "под общ знаменател".

Психичното здраве е основен проблем сред всички възрастови групи. Въпреки че това се дължи на редица фактори (индивидуални - физиологични и генетични, фактори на средата, стресови ситуации и травмиращи събития и други), един факт се откроява - много хора не получават лечението, което заслужават и голяма част от пациентите на терапия не се лекуват съобразно специфичните им характеристики. Знаете ли, че при 38% от индивидите, лекувани с антидепресанти (SSRIs), лечението е неефективно? При някои случаи действието на принципа "проба-грешка" при назначаване на терапия за различни психиатрични заболявания може да е безкрайно. Възможно ли е да бъде прекъснат порочният кръг и по какъв начин? Решението на този проблем е свързано с приложението на персонализираната медицина в областта на психиатрията.

Какво е персонализирана медицина и как се прилага в сферата на психиатрията?

Традиционните методи на медицинската практика прилагат един и същ режим на лечение за всички индивиди със същото заболяване, въпреки знанието, че съществува разлика между генетичния състав на всеки пациент и влиянието на факторите на околната среда. С появата на технологиите за генетичен анализ обаче лечението може да бъде персонализирано, за да се повиши ефективността и безопасността от прилагането му. Персонализираната медицина се използва в редица диагностични области и има положителни резултати.

Персонализираната медицина, е иновативен и революционен подход, прилаган за класификация на болестите и стратифициране на лечението, както и за превенция на редица заболявания на базата на индивидуалните особености и различия в гените, околната среда и начина на живот. На базата на този подход, пациентите се стратифицират в различни групи - с медицински решения, практики, интервенции или продукти, съобразени с индивидуалния пациент въз основа на предвидения отговор на лечение или според предвидения риск от развитие или предразположение към определено заболяване.

В сферата на психиатрията се търси подход и се разработват персонализирани решения, съобразени с нуждите на конкретния пациент, които се прилагат все по-широко и успешно. В случая на комплексни заболявания, каквито са психиатричните, конвенционалният подход "едно лекарство е приложимо за всички" е свързан пряко с действие на принципа "проба-грешка", преди да се открие подходящото и ефективно лечение и да се определи точната дозировка.

Значителните индивидуални клинични и биологични вариации между отделните пациенти са основна причина някои от тях да не отговарят на терапията с определено лекарство, а при други приложението на същия този медикамент в идентична доза да води до свръхреакция. Това се дължи основно на различията между индивидите на генетично ниво. Очевидно е, че концепцията "едно лекарство е приложимо за всички пациенти с дадена диагноза" не е вярна в повечето случаи и по-индивидуализиран подход е необходим. Целта на персонализираната психиатрия е да свърже правилното лечение с точния пациент в подходящите време и доза.

Персонализираната медицина в контекста на психиатрията се стреми да идентифицира екологични, биологични и клинични фактори, както и фактори на средата, които допринасят за предразположение към конкретно заболяване, проявата и протичането на психични разстройства и прогнозирания отговор на фармакологични и нефармакологични интервенции, като в конкретния случай задачата е усложнена допълнително от комплексната и синдромна диагноза. Приложението на този подход не гарантира напълно успешен и предопределен изход още в началото на заболяването, но специфичните характеристики на индивида, служат за: 1) определяне на риска и предразположението към конкретно заболяване или състояние; 2) прецизиране на процеса на поставяне на диагноза; 3) оптимизиране на терапевтичния подход - подбор на подходяща терапия в определена доза, която да осигури действие на медикамента и в същото време да предотврати проявата на нежелани лекарствени реакции.

Персонализираният подход се прилага за предикция, диагностика и лечение на редица психиатрични заболявания, някои от които са: тежко депресивно разстройство (депресия), шизофрения и биполярно разстройство.

Тежко депресивно разстройство

Тежкото депресивно разстройство, наричано още клинична депресия, засяга настроението на индивида и се изразява в симптоми, като: постоянна тъга, раздразнителност, усещане за безнадеждност, понижена енергия и проблеми със съня. Това състояние има силна връзка с наследствеността, с генетична връзка от приблизително 40-70%. Към днешна дата са идентифицирани множество свързани единични нуклеотидни полиморфизми (SNPs - вид генетични вариации) в различни гени, за които е установена връзка с тежко депресивно разстройство. Такива гени са например: гена на триптофан хидроксилаза (TPH), гена на кортикотропин-освобождаващия хормон рецептор 1 (CRHR1), гена на кортикотропин-освобождаващия хормон-свързващ протеин (CRHBP) и определен регион (VNTR) на 5-хидрокситриптамин (серотонин) транспортер (5-HTT) гена. Пациентите могат да бъдат изследвани за наличие на клинично значими полиморфизми в тези и други гени, за да се провери и определи генетичното предразположение към заболяването, като по този начин се предотврати или пък се наблюдава и контролира по-успешно, след проявата му. В допълнение, приложението на различни фармакогенетични тестове се използва успешно като инструмент за персонализиране (прецизиране) на терапията и оптимизиране на ефекта от приложението й (постигане на очакван отговор без проява на сериозни нежелани лекарствени реакции).

Шизофрения

Шизофренията е хронично и остро психично разстройство, което по данни на Световната здравна организация засяга около 20 милиона души по света. Заболяването се характеризира с изкривяване на мисленето, възприятието, емоциите, езика, чувството за себе си и поведението. Честите преживявания включват халюцинации (чуване на гласове или виждане на неща, които не са реални) и заблуди (фиксирани, фалшиви убеждения). В световен мащаб шизофренията е свързана със значителни увреждания и може да повлияе на образователното и професионалното представяне на индивида. Това състояние също има много силна генетична връзка - между 50-80%, но е изключително комплексно и приносът на генетиката не е напълно изяснен. Въпреки този факт, за момента са идентифицирани редица генетични вариации. Те включват полиморфизми (SNPs) в различни гени, за които е установена връзка с проявата на заболяването - за транскрипционен фактор цинков пръст 804A (ZNF804A), транскрипционен фактор 4 (TF4) и Неурегулин 1 (NRG1). Изследвани са над 1 000 гена и 8 000 вариации, но са необходими по-нататъшни проучвания, преди генетичният анализ да може рутинно да се използва в медицинската практика. Редица открития все по-силно затвърждават доказателства, че генотипизирането може да подпомогне изграждането на ефективна терапевтичната стратегия при пациенти с шизофрения.

Биполярно разстройство

Биполярното разстройство (наричано още маниакално-депресивно разстройство) е тежко психично разстройство, характеризиращо се с необичайни промени в настроенията и емоционалния статус, които влияят на енергията и нивата на активност. Това състояние е свързано с редуване на маниакални или депресивни епизоди. Обикновено предписването и лечението с литий на пациентите значително стабилизират промените в настроението. В хода на редица проучвания е доказано, че биполярното разстройство е високо унаследимо с генетични променливи, които определят риск от 60-85% от проява на заболяването. Изследванията разкриват, че специфични генетични вариации са свързани с благоприятен отговор към лития, като например определени изменения (SNPs) в рамките на гените XBP1, GSK3B, BCR и други. Следователно, след геномен анализ, лекарите могат да направят информирана преценка как пациентът ще реагира на определен режим на лечение. В допълнение, установено е, че генните вариации при отделните индивиди и в определени гени оказват влияние и върху податливостта към тревожност и проявата на самото заболяване.

Персонализирана медицина и терапия при психиатрични заболявания

Прилагането на персонализираната медицина (фармакогенетика и фармакогеномика) за редица психиатрични заболявания вече е доказало своята ефективност и благоприятен ефект върху пациента. Много гени, по-специално тези, кодиращи цитохром P450 (CYP) ензимна система, имат ключово участие в метаболизма на лекарствени препарати, използвани за лечението на различни психиатрични заболявания. Вариациите в тези гени могат да окажат влияние върху лекарствения метаболизъм и да променят времето, за което активното вещество остава в кръвната плазма и се преработва. Следователно, това може да повлияе на действието на лекарството и на крайния му ефект върху организма. Например, свръхактивните ензими разграждат лекарството твърде бързо, което води до намаляване на терапевтичния ефект, докато неактивните ензими водят до по-висока концентрация на лекарството, водеща до предозиране и настъпване на нежелани странични реакции.

Чрез геномен анализ за отделния индивид, решенията за дозиране на терапията могат да се ръководят и персонализират, като се гарантира, че всеки пациент получава концентрации на лекарства, които са оптимални, за да покажат желания терапевтичен ефект и да имат минимална токсичност. Такива специално пригодени и стратифицирани терапевтични режими водят до повишена ефикасност и безопасност на лечението, което пък повишава придържането на пациента към дадена терапия и води до по-добри резултати, като цяло.

Посочените по-горе примери показват, че персонализираната медицина постепенно навлиза в сферата на психиатрията и е свързана с обещаващи резултати в прецизирането на оценката за предразположение, поставянето на точна диагноза и прилагането на правилното лечение, за точния пациент в подходящото време и коректната доза. Това са малки, но сигурни крачки към подобряване на грижата за пациента. Необходими са обширни проучвания в областта, за да се подобрят генетичните тестове за психиатрични състояния и да се помогне за идентифицирането на генетични промени и откриването на биомаркери, които участват в податливостта към заболявания и имат отношение към прилагането на терапия. Изключително големи надежди се възлагат на прогреса в "омикс" технологиите, биотехнологиите, молекулярната невробиология, системната биология, биоинформатиката и дигитализацията (вкл. машинно обучение и изкуствен интелект) за ускоряване на откритията на клинично значими промени и на транслирането им в клиничната практика, което да осигури превръщането на персонализираната психиатрия в подход на бъдещето.

За достъп до пълния текст и за повече информация и детайли по темата, моля, посетете сайта на Българска асоциация за персонализирана медицина ТУК.

Тази публикация е създадена в рамките на проект на Българска асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД), осъществяван с подкрепата на "Фонд Активни граждани България". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българска асоциация за персонализирана медицина и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на "Фонд Активни граждани България".

Проектът "Стъпки за реализиране на "Пътна карта за интегриране на подхода на персонализираната медицина в здравеопазването" се осъществява с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Фонд Активни граждани България - www.activecitizensfund.bg

ИЗБРАНО