Монументът бе осветен от българския патриарх Неофит.

"България ще има своя държавен знак на почит за нейния велик цар Самуил. Помним делото и саможертвата на Самуил, които ни показаха как се борят за държавата до последн дъх. Делото на Самуил е на почит и днес", каза президентът Росен Плевнелиев.

Той изрази надежда "с нашите братя в Македония скоро заедно да отбелязваме делото на цар Самуил". На събитието присъства и посланикът на Република Македония у нас.

Президентът посочи, че връщането на костите на Самуил в България ще бъде и акт на историческо помирение между два народа - българският и гръцкият.
България вече е предприела действия за връщане на костите на владетеля у нас, които сега се намират в Солунския музей за византийско изкуство.

Държавният глава изрази надежда паметникът на цар Самуил да устои на времето и да се превърна в място на преклонение.

„Нека тук през годините се събират децата на България, за да си припомнят делото на един български владетел, водил дългогодишна битка за свободата и честа и на нашата държава".

Паметникът на цар Самуил в София се издига по повод 1000-годишнина от смъртта на цар Самуил и неговата епоха, наричана от историците "българската епопея" за независимост.

В проведения от Фондация "Българска памет" конкурс през 2014 г. са внесени 21 проектни предложения, от които 7-членно жури избира за реализация проектът на скулптура Александър Хайтов и проектантите Росен Гурков и Мария Гуркова.

Ден преди откриването на паметника срещу него заваляха подписки и протестни писма. Недоволството е заради стила на изработката му и мястото, на което ще е издигнат. От общината не одобрира очите на Самуил, които при специално осветление светят.

Авторът: Очите са символика

"Това си е цялостна концепция, която излиза като завършен продукт. Скулптурата има свойство да синтезира историята в един миг. Разбираш го или не го разбираш”, заяви авторът на скулптурата Александър Хайтов.

Той защити творбата си по Нова телевизия и bTV.

Относно спора за очите, скулптърът изтъкна, че "тези очи вътрешно излъчват огън” и допълни, че това е направено с хора от БАН.
"Не съм си го изработил аз в къщи, докато се чудя какво да правят”, уточни Хайтов.

По думите му  така критикуваните очи на паметника, символизират очите на всичките ослепени войни на цар Самуил.

„Той ще гледа вместо тях, символиката е тази”, заяви Александър Хайтов.

Произведението му беше защитено от проф. Георги Близнашки и проф. Божидар Димитров.

Проф. Димитров:  Зад критиките - невежество и Сорос

"Паметникът на цар Самуил е чудесен, а що се отнася до очите, това е толкова дребен проблем, че не си заслужава и да се говори за него. Сигурен съм, че ще се намери някакво решение", каза проф. Божидар Димитров пред "Фокус".

По думите му има групи от хора, които прекрасно знаят, че паметникът на цар Самуил ще се превърне в един от стълбовете на българската национална идентичност и затова се обявяват против него.

„Очевидно някои хора в България, даже не знам терминът хора дали е подходящ за тях – някакви изроди, групирани, около многобройните фондации, фондацийки и сдружения около „Отворено общество”, се обявяват въобще против паметника на Самуил, демонстрирайки изключително невежество. Огромният им аргумент, извън художествените качества на скулптурата е, че цар Самуил не заслужава паметник, тъй като повел България в тежки войни, които в крайна сметка загубил и България попаднала под чужда власт”, коментира проф. Димитров.

Той допълни, че това е съвършено невярно твърдение, тъй като след цар Самуил България има още трима царе – Гавраил Радомир, Иван Владислав и Пресиян II.

"Това те не го знаят. Но действително могат и да го знаят и да се правят на три и половина, защото те всички са от катедрите по марксизъм и ленинизъм – дисциплини, които останаха гладни след 1989 години. Спасителна ръка им протегна Сорос. Налива им пари, но поиска нещо от тях – трошене при всеки удобен случай на националната идентичност на българския народ”, заяви Димитров.