Не само в дните на Европейска зелена седмица: 6 стъпки да направим София по-чиста и по-зелена

Какво зависи от всеки от нас и как да направим първите крачки към по-добра среда за живеене в любимия град

13:36 | 31 май 2021 | Автор : Рая Лечева, 3e-news.net 42 3135 Снимка: istock by Getty Images

Европейската зелена седмица за 2021 г. е посветена на "амбицията за нулево замърсяване", с еуфория и енергия може да започнем още от днес. Замърсяването засяга всички - чрез въздуха, който дишаме, водата, която пием, и земята, в която отглеждаме храната си. Замърсяването е най-голямата екологична причина за редица психически и физически заболявания. Замърсяването е и една от основните причини за загубата на биологично разнообразие. Но замърсяването не засяга всекиго еднакво.

Хората в по-малко облагодетелствани райони често живеят близо до замърсени обекти или в райони с много натоварено движение, където зелените площи стават все по-малко. Това намалява способността на екосистемите да изпълняват функции като улавяне на въглерод и пречистване. Така в много случаи градовете се превръщат в най-замърсените места за живот.

Когато 1/3 от населението на страната живее в София, проблемът с мръсния въздух на най-големия град засяга 1/3 от хората и ако животът ни зависи от това трябва да направим нещо. Всички искаме да живеем в по-чист град. Как може ние като граждани да се включим в усилията на общинските власти в София да се справят с мръсния въздух?

Замърсяването може да бъде намалено и дори предотвратено с усилията на всички нас заедно. Да бъдем инициативни. Всяка седмица в София има редица инициативи, които насърчават малките действия на всеки от нас да направим своя град по-чист и по-зелен. В рамките на Европейска зелена седмица от 31 май до 4 юни инициативите за по-зелена София продължават.

До 31 май може да се запишете за участие в хакатон с идеи как да направим градския транспорт в София по-екологично устойчив, удобен и привлекателен за гражданите? Как да подаваме сигнали и предложения за намаляване на придвижването с личен автомобил? Как да разпространяваме идеи за подобряване качеството на въздуха в града? Всеки, който има технически умения, визия за бъдещето, креативни идеи и смелостта да ги защитава, може да даде своя отговор на тези въпроси, като се включи в отбор и участва в хакатона с награди.

Това е част от иновативния проект с подкрепата на Столична община InnoAir, който работи по редица нови подходи за по-устойчива градска мобилност и намаляване на замърсяването в София. Например да се въведе съвсем скоро услуга за зелен обществен транспорт при поискване, която да се случва от платформа с машинно обучение и усъвършенствани аналитични възможности. Скоро ще се движим в мини мини електрически автобуси. Очаква се също да бъде изграден модел за такса задръстване, да се формират геопространствени градски зони с ниски емисии, които предотвратяват навлизането на превозни средства в центъра на града и определени зони в замърсени дни, ще се изградят зелени коридори за активен транспорт. И ние можем активно да участваме във всички това.Екологичната организация WWF през април също организира кампания с хакатон за бъдещето на мобилността, който ще се проведе през юни и юли.

Решаването на проблема със замърсяването на въздуха се търси постоянно не само когато има различни поводи.

София има нова програма за качеството на атмосферния въздух, която ще работи до 2026 година. Тя предвижда над 100 мерки, насочени към достигане и поддържане на нормите и стандартите за чист въздух, коментира при представянето й зам.-кметът по екологията Десислава Билева. Основните мерки в програмата са насочени към подобряване на качеството на въздуха и намаляване на основните източници на замърсяването му. Време е не само да се оплакваме, а да сменим нагласата и да действаме.

Но тези усилия няма да доведат до търсения ефект, ако в тях не се включим всички ние - живеещите, работещите и гостите на столичния град. Какво реално може да направи всеки от нас за превръщането на столицата в по-чист, зелен и приятен град за живеене? Ето шест лесни стъпки, които може да направи всеки:

1. Да "яхнем" велосипеда и "зарежем" колата

Една от новите мерки, заложени в програмата за подобряване качеството на атмосферния въздух, е въвеждането на зони с ниски емисии от транспорта. Тя предвижда ограничаване на транзитното преминаване на автомобили с нисък екологичен клас в централните градски части в дни с по-големи превишения на нормите. До момента голяма част от инфраструктурата е изградена - монтирани са камери, осигурена е софтуерната им обезпеченост. Необходимо условие за въвеждане на зоната е поставяне на стикер на автомобилите, в който се отбелязва и екологичният им клас. Новите стикери ще бъдат поставени при годишните технически прегледи от лятото.

А какво да направим ние? Ние "яхваме" велосипедите" с децата. Все по-често можем да го правим, това ще е хоби за цялото семейство, сплотява, дава енергия. Още нещо, така ще допринесем за по-чистия въздух. Само преди няколко дни в София бяха поставени безплатни стойки за велосипеди на 3 места в центъра на София- на ул. "Позитано" и бул. "Витоша", ул. "Веслец" и бул. "Дондуков" и до Народния театър "Иван Вазов". Общественият транспорт и велосипедите не са за бедните,.

Напротив - като се качим на колелото или на електрическа тротинетка и тръгнем на работа, на пазар или на разходка по велоалеите в София, ние показваме социална и екологична ангажираност, стремеж към по-висок стандарт на живот и желание да допринесем за осигуряването му.

Политиците ни също е време да го покажат и да последват примера на зелени депутати от 45-тото Народно събрание, които пътуваха с метрото до работа. Да припомним, че министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте всеки ден отива на работа с колело. Примерът трябва да дойде от разпознаваемите за хората обществени личности, за да се преобърнат нагласите. Градските лидери трябва да приоритизират и да работят за непрекъснато подобряване на обществения и активния транспорт (придвижване с велосипед или пеша), за подобряване на икономическото и финансово състояние на хората, тяхното здраве. А представяте ли си премиера да вземе пример от нас, от цялото общество, което се фокусира върху доброто качество на живот и качество на околната среда.

2. Да сменим печките с нови уреди безплатно

За радост, модернизацията на градския транспорт в София се случва с ускорени темпове и в тази посока има значително подобряване, каза преди няколко дни съветникът на служебния министър на екологията по въпросите на Изпълнителната агенция по опазване на околната среда Ваня Григорова. Замърсяването на въздуха от градския транспорт определено намалява, отчитат експертите. За съжаление обаче, замърсяването от битовото отопление се увеличава и е основна причина за мръсния въздух в София. Една трета от замърсяването с фини прахови частици се дължи на битовото отопление, на следващо място е асфалтирането на пътищата, следвано от селскостопанската дейност и транспорта.

Решаването на този проблем е основен приоритет и в новата програма за въздуха на София. Столична община работи по два проекта. Единият е по програма LIFE, другият по оперативна програма "Околна среда". Според Столична община семействата, които се отопляват на дърва и въглища, са 55 000. До момента обаче само около 5500 домакинства са кандидатствали за смяна на старите печки с нови.

А какво да направим ние? На дърва и въглища се отопляват не само кварталите Филиповци или Абдовица, но така се отопляват и богатите Банкя и Бояна. Ако се отоплявате на дърва или въглища, на твърдо гориво безплатно може да смените печките. Освен това, като получат безплатно енергоспестяващи уреди и инсталации, домакинствата ще спестяват в бъдеще и от сметките за ток и от разходите за закупуване на твърди горива - и дървата, и въглищата вече струват доста скъпо. Месечните сметки за осветление и отопление при един енергоспестяващ климатик например са доста по-изгодни. И не става дума само за пари. Това е начин на мислене и на нагласа да помогнем на София да диша.

Надяваме се, че след като имаме реализирани проекти тази година, интересът ще става все по-голям, коментират столични кметове по райони. "Няма как да накараме хората да се включат, ако не искат. Това, че към момента има възможност да се подменят отоплителните уреди и инсталации на един дом не означава, че ние задължително трябва да влезем и да го направим. Изисква се съгласието на собственика. Разчитам на по-голям интерес на втори етап по кандидатстване, ние сме в една пилотна фаза към момента," коментира например кметът на район Искър Ивайло Цеков.

Обмисля се налагане на зони за ниски емисии и за отопление на твърдо гориво, но все още не е ясно как ще се осъществява контрол. Затова е време на сменим отоплителните си уреди навреме, да сме по-активни и да подаваме заявления, а администрацията може да ни подпомага директно с документацията по кандидатстване.

3. Да паркираме на паркинги, а не в градинките

Замърсяването на въздуха е свързано с високите норми на прах, в 60 на сто от общините нормите на фини прахови частици (ФПЧ10) са по-високи от допустимото. През последните години Столичната община успява да постигне и запази положителната тенденция за намаляване на средногодишната концентрация на ФПЧ10. Но след битовото отопление, асфалтирането на улиците е другата причина за запрашаване на въздуха. Инициативата на София в тази посока е премахване на калните точки. Това са най-често неасфалтирани паркинги или паркинги в зелени площи. 73 "кални точки" ще бъдат облагородени през 2021 г. Целта е да минимизираме и премахнем запрашаването, което се разнася във въздуха от движението на колите, които са били паркирани в тях. В зависимост от това къде се намира съответната "кална точка", тя ще бъде озеленена или ще бъде насипана с чакъл, коментира Билева.

А какво да направим ние? Всеки шофьор може да избере да паркира при възможност на облагородени места и обособени за целта паркинги. Миенето на улици е друга много важна политика на всяка община и всички граждани трябва да настояват районната администрация да измива главните улици. Хората трябва да следят дали и кога се мият улиците пред блоковете им и да сигнализират, ако това не е направено.

4. Да поддържаме зелените площи пред блоковете чисти

Нашата роля като граждани е да поддържаме площите пред блоковете си чисти и зелени. Няма по-хубаво нещо, когато всеки си подреди градинката и започне от своята, а не от коментари за това колко мръсна е чуждата. Ето в тази посока може да направим най-много. Всеки вход организира пролетно почистване, нали? Ако и вие го правите, значи сте на правилния път. Същото важи и за боклуците, които ежедневно изхвърляме пред градинките на блоковете си. Въпреки че районните администрации имат задължение за почистване на междублоковите пространства, отговорност на всеки от нас е да изхвърли боклука на отредените за това места. Навиците и манталитетът са една от причините вече повече от десетилетие трудно и бавно да се налага системата за разделно събиране на отпадъци. Със сигурност има напредък в събирането на по-чист отпадък от контейнерите за разделно събиране на отпадъци, твърдят организациите по оползотворяване. Но често критиките към системата са, че най-после държавата и общините трябва да наложат практиката за заплащане на такса битови отпадъци според изхвърленото количество както за бизнеса, така също и за домакинствата. Тогава всеки от нас ще плаща толкова колкото изхвърля и ще бъде много по-отговорен. Но тогава и таксите могат да скочат много повече.

5. Сигналите на гражданите за нередности са много важни

Много важна част от работата на районната администрация е активността на хората и подаването на сигнали, смята кметът на район Искър Ивайло Цеков. Той даде пример за случай, в който строител си е позволил да бетонира едно дърво в рамките на строителния обект. Ще бъдат наложени санкции и ще направим предписание как да се поправи това. Благодарим на човека, който ни сигнализира с имейл, веднага се изпращат служители и това нещо се спира. "Много важна част от нашата работа е да можем да накараме всички инвеститори да спазват правилата. Гледайки всеки един парцел отделно и спазвайки процента залесяване, озеленяване в рамките на имота, ще имаме във всички парцели предвиденото в закона озеленяване", коментират районните кметове. Проблеми с застрояването има във всеки квартал.

Но, какво може да направим ние? Знаем колко е важно, когато самите хора поемат инициатива и изчистят междублоковите пространства, собствените си градинки. Веднага виждаме разликата, когато един парк пред блока се поддържа или не, не малко междублокови пространства се облагородиха и с финансиране от общината. В същото време трябва да се помисли и за възможността за отчуждаване на зелени площи, защото причината много зелени пространства да не са поддържани е именно фактът, че те са частни. Необходимо е тези нужди да се оценят адекватно и да се намерят подходящите финансови механизми това да се случи поетапно във всички квартали.

6. Да събираме боклука и да го изхвърляме разделно

Столична община започна два пилотни проекти за разделно събиране според количеството, които се случват в квартал Надежда и Банкя. Има ли това добър ефект, обясни ли се добре на хората, пилотните проекти ще бъдат успешни и ще се приложат в повече квартали на София.

В третирането на битовите отпадъци ще се прилагат нови подходи. В квартал Дружба например се прилага нова система за контейнери Норд с коренно различен подход за събиране на общия битов отпадък, който има пред всеки един блок. Първо самите контейнери са много по-тежки и трудно биха могли да бъдат местени. Второ, контейнерите са предвидени със специални вани за течния филтрат, който се отделя от хранителните отпадъци. Новите контейнери се отварят с крак. Вдигането на контейнерите става автоматично и всеки има датчик за отчитане на килограмите.

Въпреки това често около тези контейнери се събират какви ли не други отпадъци, най-вече мебели, дрехи и гуми. Затова е важно хората да знаят, че те трябва да се изхвърлят на конкретни за това места и могат да ги предадат безплатно на организации по оползотворяване или да ги хвърлят в специални контейнери както е за дрехите. Ние също трябва да полагаме повече усилия, за да направим своя град по-зелен и по-чист.

ИЗБРАНО