Бюст-паметник на 28 американския президент Удроу Уилсън (1913-1921 г.), наричан "Спасителят на България", бе открит днес в София на пл. "Бански".

Инициатори за построяването му са Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България. Тя е в знак на признателност към заслугите на американския държавник за запазване на националния суверенитет и териториалната цялост на България след Ньойския договор и Парижката мирна конференция. 

Издигането на паметника е по повод годишнината от подписването на Ньойския мирен договор, с който се поставя края на участието на България в Първата световна война. По тово време териториалните претенции на съседни страни към България през 1919 година са огромни и под въпрос е било поставено самото съществуване на България като суверенна държава. Намесата на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това.

"Спасителят на България"

На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за "14-те точки" като предлага създаването на Обществото на народите, световна миротворческа организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации. Удроу Уилсън се надява, че предложените "четиринадесет точки" означават край на войната и постигане на справедлив мир. На Парижката мирна конференция през 1919 г., след края на Първата световна война, той представя своя план за следвоенното устройство на света. Разумната му политическа програма среща обаче яростния отпор на европейските империалистически сили от Антантата, които са победители във войната, вследствие на което по-голямата част от 14-те му точки не са приети. Удроу Уилсън категорично се противопоставя на това България да бъде жестоко наказана, заради участието си във войната, както иска Великобритания. Той защитава позицията, че Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини трябва да останат в границите на българската държава.В оформянето на тази позиция участва и американския шарже д"афер в София Мърфи - известен българофил, който представя на конференция в Париж документи за българския характер на Тракия, Добруджа и Македония.

Британците скланят на "компромис" с автономна тракийска квази държава, но в границите на гръцката държава. Предложението обаче е отхвърлено от американските дипломати.

Франция дава идеята за свободна Западна Тракия, включваща българското етническо малцинство. Това решение получава подкрепата на САЩ от техния дипломатически представител Полк, но гръцкият премиер Венизелос яростно се противопоставя на тази идея с аргумента, че Гърция няма да има пряка сухопътна връзка с Одринска Тракия, която държавите от Антантата са решили да й дадат.

Удроу Уилсън осуетява реализирането на плана за ликвидирането на българската държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, лансиран от нашите съседи на мирните преговори в Париж.

Възмутен от налаганата късогледа и отмъстителна политика на европейските си съюзници от Антантата, спрямо победените във войната държави от Централните сили, той напуска конференцията и се завръща в САЩ. За своята упорита борба за справедлив и траен мир, Уилсън е удостоен през 1920 г. с Нобелова награда.

За 101 години в столицата на България не е поставен никакъв знак или символ, който да напомня за огромните заслуги, които президентът Уилсън има за запазване териториалната цялост на Родината ни след Първата световна война.

Първият паметник на 28-ия президент на САЩ Удроу Уилсън, наричан още "Спасителят на България" е издигнат в Свети Влас през август миналата година от фондация "Българска памет - братя Диневи" със съдействието на Атлантическия клуб в България.

Автор на монумента е скулпторът Петко Йорданов.