Интерактивната кулинарна езикова карта на България осъществява най-крупното екипно диалектно изследване на българската езикова територия през 21 век. В Института за български език не са спирали проучванията на отделни селища или региони, но да се обхване цялата езикова територия чрез системни диалектни проучвания от екип не беше правено от 80-те години на миналия век", съобщи проф. Ани Кочева от Институтът за български език към БАН в интервю за Dir.bg.

"Отсега мога да кажа обаче, че българските диалекти в най-ново време са живи и продължават да ни изненадват", категорична е проф. Кочева.

Изследването започна преди две години и цели да покаже особеностите на българските диалекти в наше време по уникален начин - чрез кулинарни рецепти на автентични ястия и напитки, предавани от поколение на поколение в различните региони на страната. И докато местните жители разкриват тайните на местната кухня, диалектолозите улавят спецификите на местния говор. Интересно, вкусно и българско, нали? Всичко това е онагледено и с видео.

И въпреки че пандемията се отрази на проекта, езиковедите от БАН успяха през последната година да картографират Охрид, Мещица, Пернишко, Трявна, Хисаря, Родопите, Видин, Брегово. Сега предстои и експедиция в Странджа и Сакар, където се съхраняват едни от най-интересните български диалекти.

Снимка: Личен архив

Професор д-р Ана Кочева е изтъкнат езиковед от БАН - диалектолог и специалист по история на българския език. Тя е ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Автор е на многобройни изследвания, свързани с диалектите и историята на българския език. Тя е създател на "Карта на българския език на ново място по света", която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната "Карта на диалектната делитба на българския език".

 - Преди две години започнахте уникален проект - изработването на интеративна езикова кулинара карта на България като част от националната ни идентичност. Последната ни среща беше преди година, когато  ни пренесохте из китни места в Пирин и научихме, че банският "чумлек" гонел чумата, а защо не и коронавируса. Следващата ви експедиция беше планирана в Родопите. Какви находки открихте там?

 - Позволете ми първо да кажа, че пандемията промени хода на проекта "Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия", както впрочем целия ни живот. Цяла година поради понятни причини екипът ни не можа да работи на

терен, но пък за сметка на това картата се появи в интернет и вече всеки може да я види и "чуе", тоест тя "заработи" извънредно. Независимо от необичайните обстоятелства, в които бяхме поставени всички, работата не беше преустановена и затова заместихме едни дейности в проекта с други. В момент, в който бяхме социално дистанцирани и останали си вкъщи, се оказа, че сме доста полезни с нашата карта - от една страна разнообразихме кулинарния живот на българина (а той по неволя стана твърде интензивен), от друга, пренесохме хората, които проявяваха интерес към картата, в живописни български краища, срещнахме ги с интересни хора, "отворихме ухото" им към по-непознати диалекти. Така взаимно се опитвахме да се върнем към предишния живот, към нормалността, доколкото това беше възможно. Защото освен за говорите и за старите български блюда тази карта носи много информация за българина, за неговия живот, навици, обичаи. Междувременно създадохме и английска версия на сайта поради големия интерес от чужбина към нея. Сега я попълваме с нов материал, защото тази пролет най-сетне подновихме теренните проучвания и дори в този момент ни откривате на експедиция. Успяхме да картографираме Охрид, Мещица, Пернишко, Трявна, Хисаря, Родопите, Видин, Брегово...

На експедиция в китното село Мещица

Снимка: Фейсбук профил на Ана Кочева

С други думи попълваме езиковата територия със свеж диалектен материал от всички региони. А Родопският регион, за който питате, е много ярко доказателство, че в диалектите ни и до днес се пазят архаични особености на всяко езиково равнище. Затова обикновено казваме, че докато има Родопи, ще има и диалектология. На картата ясно се вижда и чува, че родопските говори нямат възраст, тоест владеят се и от стари, и от млади. А който иска да си приготви родопските пататници, клинове, смидал" и.r пареник, може да го направи, рецептите са разказани от местните хора и се различават много от онова, което всеки смята, че познава.

Снимка: БАН

-Колко нови гърнета с вкусни автентични български гозби, предадени на живия местен диалект, се появиха на тази уникална карта на България за година? Кои от тях ви изненадаха и бихте ли разказали за най-вкусните от тях?

 - Кликнете върху картата и ще видите маркер НОВО на всички онези места, по които сме имали теренни експедиции през последните месеци. Вие сте права, че става дума за уникална езикова карта, но аз ще отида и по-далеч - в момента чрез този проект на ФНИ се осъществява най-крупното екипно диалектно изследване на българската езикова територия през 21 век. В Института за български език не са спирали проучванията на отделни селища или региони, но да се обхване цялата езикова територия чрез системни диалектни проучвания от екип не беше правено от 80-те години на миналия век. И накрая ще се направят съответните изводи за състоянието на българските диалекти в най-ново време, за тенденциите в техния развой. Отсега мога да кажа обаче, че те са живи и продължават да ни изненадват.

Гозби от село Мещица

Снимка: Фейсбук профил на Ана Кочева

- Тази пролет отново стартирахте научите експедиции? Открихте ли рецепта, която гони вируса?

 - Хранителната "ваксина" би трябвало да върви след истинската, за да сме спокойни като общество, а в конкретния случай

ние като изследователи, както и нашите информанти. Между другото, трябва да кажа, че голяма част от тях вече са ваксинирани. Що се отнася до гозбите, гонещи болестите, азбучно сигурно е, че това са всички добре сготвени ястия от добри продукти. С отношение към храната както и с много зеленчуци и подправки, които съдържат витамини. Но, ако питате за някои от народните вярвания, ето примери - смятало се е, че риганът прогонва както злите сили, така и болестите, затова с него някога са опушвали стаите или пък са пълнели възглавниците, за да спят и сънуват върху това силно биле. Лютите чушки и чесънът също доказано облекчават простуди и грипове. Накрая ще изляза извън пределите на българската национална кухня, за да добавя и свойствата на мащерката, добре позната и употребявана у нас, но и навсякъде по света. Тя от дълбока древност се е смятала, освен за подправка, овкусяваща ястията, и за мощен афродизиак. В Древна Гърция я отглеждали върху огромни площи, носели се легенди, че дава сили и кураж. И римляните смятали, че мащерката добавя сили за битки, затова преди тях се къпели във вода, ароматизирана с мащерка, за да победят. Това била причината древните шотландски бойци да пият преди сражения чай от мащерка. В този смисъл се изкушавам да препоръчам на нашите избраници в НС сутрин да изпиват по една чаша мащеркова отвара, току-виж етеричните масла в нея ги снабдили с чудодейни сили, та да се задействат по-умно и отговорно!

Гозби от село Мещица

Снимка: Фейсбук профил на Ана Кочева

- Сега ви предстои експедиция в Странджа и Сакар. С какво е характерен този регион и какво са очакванията ви за там?

- Това са едни от най-интересните български диалекти. Част са от източните рупски говори, които се простират в Странджа (Българска и Турска); Тракия (Българска и сега Турска и Гръцка). В равнината местното население силно се е смесило със загорци (според някои изследователи - преселници от Мизия), с носители на подбалкански говори. Странджанският говор се простира на север в българската част на Странджа и на юг - в турската. Насилствено изселените носители на южностранджанските говори след войните на Балканите днес живеят на различни места в Източна България. От всички български диалекти у нас единствено странджанският говор край Черно море притежава дълги меки съгласни л", н", к", г" (тип з˜л"л"е, с£рен"н"е, брˆк"к"е, ливˆг"г"е). Това е най-любопитното в езиково отношение, а в кулинарно ние самите очакваме изненади.

- Попълването на картата изисква дълъг период, защото многообразието на диалектната карта на България е голямо, пък далеч надхвърля сегашните териториални граници. Кои са регионите, които са най-малко застъпени в нея засега и какви предизвикателства представят те?

- Няма да остане празно място върху картата. Предстоят ни проучвания в Североизточна България. Мизийските (или източномизийски) говори се разпростират в Източна Мизия, т.е. в Дунавската равнина на изток от Янтра, на юг от Дунав и на север от Стара планина. Българското северно Черноморие е най-източната им граница. Макар че са архаични, в резултат на експанзията на по-будното и енергично балканско население, слязло в равнината през ХІХ и ХХ в. и смесило се с автохтонното (хърцойско), голяма част от тях са загубили редица свои особености и сега вече биха могли да бъдат разглеждани като мизийско-балкански, или дори още по-общо, като смесени североизточни диалекти. От тях добре са съхранени три мизийски диалекта, доста близки помежду си: шуменският (или плиско-преславският, в т.ч. и съртският в Провадийско), гребенският - в Тутраканско, Силистренско и донякъде в Русенско, и капанският - в Разградско. В кулинарно отношение, както обичайно казвам за местата, на които още не сме били на експедиция, очакваме да ни изненадат.

- Кулинарната езикова карта в този й вид сега е достъпна до всеки, който иска да пробва автентична българска рецепта от даден край. Набира ли тя вече популярност сред българите и какво е нейното значение в националната ни идентичност?

 - Може да прозвучи нескромно, но пък е истина, че картата се радва на завидна популярност. Неслучайно и медийният интерес към нея е огромен. Както и на българите в чужбина, а и на колеги от други страни. Именно затова направихме и непрестанно попълваме и английската версия на сайта.

Междувременно се обаждат колеги от чужди университети, разказват, че често "отварят" картата пред своите студенти, за да допълват посредством нея обучението по български език. Наши сънародници, живеещи в чужбина, споделят, че картата ги пренася в България и визуално, и звуково, разбира се, и сетивно. За нас като изследователи това е най-голямата награда. Няма какво да се лъжем, тази интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия ще бъде живото свидетелство за днешното състояние на българските диалекти години напред.