Седнал на маса, отрупана с пилешко месо, маниока и пържени банани, колумбийският фермер Даниел Аревало си спомня как партизаните от ФАРК ("Революционни въоръжени сили на Колумбия") свикали семейството му и други жители на техния селски район на среща преди повече от десетилетие.

"Те ни казаха: "Онези, които не засаждат кока, могат да си съберат багажа и да се махат", каза Аревало.

Мъжът на средна възраст и четиримата му братя и сестри, които живеят на около 60 км от пристанищния град Тумако в югозападния департамент Нарино казват, че не искали да се присъединят към незаконната колумбийска търговия с наркотици, като отглеждат кока -растението, от което се произвежда кокаин.

Но осъзнали, че нямат друг избор, а високата цена, която плащали партизаните и престъпните банди за коката, им дала икономическа стабилност за следващото десетилетие.

"Отглеждахме кока само на 5 хектара от нашата ферма от 120 хектара, но тя даваше 70 процента от печалбата ни", каза Аревало.

Семейства като това на Аревало заемат най-ниското стъпало в йерархията на производството на кокаин в Колумбия, но играят ключова роля. Наред с големите операции на наркотрафикантите, те доставят зелени листа, които се преработват в кокаин, продаван на международния черен пазар.

Десетилетията на борба с наркокартелите и милиардите долари американска помощ не са помогнали почти с нищо за спиране на наркотърговията в страната - най-голям световен производител на кокаин.

Според данни на американското правителство площите за отглеждане на кока в Колумбия са се разраствали трайно от 2012 г. до 2017 г., преди леко да намалеят до 208 000 хектара миналата година.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Тези площи произвеждат кокаин на стойност милиарди долари, а според Белия дом оборотът остава на "исторически високи нива".

Повече от една пета от полетата с кока в Колумбия са в Нарино - най-големия производител сред 32-те департамента на страната.

Голяма част от колумбийския кокаин се внася контрабандно в САЩ, където смъртните случаи от свръхдози от този наркотик са нараснали почти със 160 процента между 2014 г. и 2017 г. Броят на наркозависимите от кокаин се е увеличил с 40 процента и достига 2,2 милиона души.

Американският президент Доналд Тръмп засили натиска върху Колумбия да спре наркотърговията, а Богота се опитва да постигне бързи резултати със сурови мерки, които според служители в Нарино почти сигурно ще се провалят.

Преди Тръмп и колумбийският президент Иван Дуке да дойдат на власт, мирното споразумение от 2016 г. на предишното колумбийско правителство с ФАРК, които са силно ангажирани в търговията с кокаин, възприе всеобхватна стратегия, която да убеди фермерите да спрат да отглеждат кока.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Фермерите в Нарино печелят годишно между 15 и 25 млн. песо (между 4720 и 7860 долара) от един хектар кока, минимум две трети повече, отколкото от насаждения като банани за готвене.

Новата стратегия включваше субсидии за селяните, заместили коката с други насаждения - този подход се оказа недостатъчен - и планове за развитие на селските райони, за да им помогне да преодолеят бедността.

Приветстващи дадените им възможности, семейство Аревалос изкорениха храстите с кока през 2017 г. и направиха планове за модернизация на тяхната мелница за захарна тръстика, която се задвижва от кон и използва напукан казан.

Но те са получили едва 20 млн. песо от обещаните от правителството 60 милиона, за да им помогне да намерят нов източник на приходи. "Те ни измамиха", каза Даниел Аревало.

Подобни проблеми отчасти се дължат на бюрокрацията, но критиците ги отдават също на видимото нехайство на Дуке към програмите за доброволна замяна в полза на употребата на сила.

Дуке изпраща войници насилствено да изкореняват десетки хиляди хектари от насаждения с кока, политика, за която получава похвали от Вашингтон.

Но опитът показва, че фермерите, който стават мишена на акциите без тяхно съгласие, често отново засяват кока, каза губернаторът на Нарино Камило Ромеро пред ДПА.

Над 40 000 семейства от Нарино, които искат да се откажат да отглеждат кока, не са получили никакво финансиране, каза Ромеро. "Вероятността при . . . сегашното правителство е да няма никаква замяна", добави той.

Правителството отхвърля обвиненията.

Предвиждайки друга сурова мярка, правителството иска разрешение от Националния съвет по наркотиците да пръска с глифозат от въздуха полетата с кока, за да ги унищожава.

Конституционният съд се произнесе за строги условия за използването на пестицида, определен като "възможно канцерогенен" от Световната здравна организация през 2015 г.

Близо 3,8 млн. литра глифозат бяха разпръснати в Нарино между 2005 г. и 2014 г., но площите за отглеждане на кока нараснаха с 4000 хектара през това време, каза Ромеро.

Харолд Руис, експерт в местното правителство в Нарино, смята колумбийската политика срещу наркотиците за "пълен провал". Според него легализиране на кокаина вероятно е единственият възможен изход.

Междувременно почти нищо не е направено за планираното развитие на селските райони в Нарино, чиито жители се оплакват от лоши пътища, недостиг на питейна вода и лошо състояние на образователните и здравните услуги.

Нещо по-лошо - въоръжени групи заплашват и дори убиват хора, подкрепящи преминаването към отглеждане на други насаждения. Някои служители и фермери казват, че имат телохранители.

"Някои хора казват, че могат да засадят кока отново", каза Йесения Монтано, лидер на местната общност в село Чилвичито. При положение, че възможностите за замяна на насажденията стават все по-трудно осъществими, много фермери смятат, че печалбите от коката компенсират рисковете.

Превод: БТА