Преди 20 години, на 24 март 1999 г., НАТО предприе кампания на въздушни удари срещу Югославия, за да сложи край на репресиите над косоварите албанци - първата срещу суверенна държава за 50-годишното съществуване на алианса.
Офанзивата, продължила 78 дни, слага край на престъпленията срещу албанците в Косово, но взима множество цивилни жертви. И до днес военната намеса е повод за ожесточени спорове.
В края на 1990-те конфликтът в Косово започва да се изостря все повече. Южната сръбска област, населена с 90 процента албанци, е сцена на сблъсъци между силите на режима на сръбския националист Слободан Милошевич и стремящите се към независимост бойци. Десетки хиляди са принудени да търсят убежище. След като всички опити за примирие в региона се провалят, на 24 март 1999 г. НАТО започва въздушни атаки над сръбски военни бази и други стратегически цели. Единайсет седмици по-късно Слободан Милошевич капитулира.
Бомбардировките водят до оттеглянето на югославските войски от Косово и установяването на Временната администрация на ООН в Косово. По-късно е организиран Международен наказателен трибунал за бивша Югославия, който решава, че югославските сили за сигурност са отговорни за престъпления срещу човечеството и масови потъпквания на човешките права на гражданското население в Косово - главно по време на операцията на НАТО.
До края на войната са убити над 13 000 души, главно албанци, и стотици хиляди бяха разселени.
21 април 1999 г.: Натовски бомби разрушават моста над река Дунав в Нови Сад, около 50 мили северно от Белград 21 април 1999 г.: Натовски бомби разрушават моста над река Дунав в Нови Сад, около 50 мили северно от Белград
Снимка: Gettyimages
Карта, направена от югославската армия, изобразяваща въздушните удари на НАТО в нощта между 27 и 28 май 1999 г.
Снимка: GettyimagesПровал на дипломацията
През февруари и март 1998 г. сръбските сили предприеха няколко смъртоносни офанзиви срещу албанските сепаратисти от Армията за освобождение на Косово /АОК/, убивайки много цивилни.
Страните членки на НАТО се опасяваха от разширяване на конфликта, който можеше да обхване Балканите, само три години сред Дейтънското споразумение, което сложи край на войните в Босна и Хърватия.
През май САЩ изпратиха в Белград Ричард Холбрук, архитект на Дейтънското споразумение. Паралелно с това НАТО ускори обсъждането на военните варианти. След провала на две серии преговори във Франция, през февруари и март 1999 г. в Рамбуйе и в Париж, американският пратеник направи още един опит за посредничество с Белград.
На 23 март той бе на крачка да напусне президентския дворец, след като напразно се опита за последен път да убеди Слободан Милошевич да приеме решение на кризата чрез преговори.
В момента, когато си тръгваше, той попита югославския президент: "Нали разбирате какво ще стане след като си тръгна?" "Да. Ще ни бомбардирате", отговори Слободан Милошевич. 29 часа по-късно, на 24 март вечерта, първите крилати ракети на НАТО удариха Югославия. Това бе първата кампания от този вид в историята на алианса, водена без изричното съгласие на ООН. Русия, историческият съюзник на Сърбия, и Китай се противопоставяха на всяка резолюция, позволяваща военна намеса.
Удари в продължение на 11 седмици
Кодовото название на офанзивата на НАТО в тогавашна Югославия е "Съюзна сила", а в американският щаб тя е известна като операция "Благородна наковалня" в отговор на югославската операция "Подкова", която цели етническо прочистване на Косово.
Това е втората голяма бойна операция на НАТО след операция "Преднамерена сила" в Босна и Херцеговина през 1995 г. Ударите, които са планирани да продължат няколко дни, продължават 11 седмици.
На 24 март 1999 г. генералният секретар на НАТО Хавиер Солана заповядва на командващия въоръжените сили на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк да започне въздушни бомбардировки срещу градове и военни обекти на СР Югославия - Сърбия и Черна гора. НАТО разполага със самолети "Ф-16", "Ф-117 стелт", въоръжени с ракети "Томахоук" и противорадарни ракети AGM 88 HARM. Срещу тях югославската армия има 90 хил. души личен състав.
16 май 1999 г.: Изтребител F 15 на Кралските военновъздушни сили на Англия излита от италианската база Авиона към Югославия за участие в операция "Съюзни сили"
Снимка: ShutterstockВ 23.50 часа базираните вече от седмица сили на НАТО в Италия и Адриатическо море, състоящи се от самолетоносача "Теодор Рузвелт" и самолетните авиобази Авиано, Истрана и Пиаченца, Италия започват авиационна атака над Югославия.
26 март 1999 г. : В операцията се включва американския B-2 стелт бомбардировач със своята маса от 171 тона и с бомбен товар от 27 тона
Снимка: Gettyimages
30 март 1999 г, : Военновъздушната операция на НАТО над Югославия продължава
Снимка: Gettyimages
7 юни 1999 г. в Адриактическо море: Американски боен самолет преди излитане за въздушните удари срещу бивша Югославия в подкрепа на операцията на НАТО 7 юни 1999 г. в Адриактическо море: Американски боен самолет преди излитане за въздушните удари срещу бивша Югославия в подкрепа на операцията на НАТО
Снимка: GettyimagesАмериканският министър на отбраната Уилям Коен аргументира акцията по следния начин: "Ние предприехме въздушни удари по военни цели в Югославия, за да предотвратим хуманитарната катастрофа в Косово!"
Бомбардировките са извършени без съгласието на Общото събрание на ООН. В тях участват до 1200 самолета от САЩ, Великобритания, ГФР и Холандия. За 78 дни са извършени повече от 37 хиляди бойни полета, 10 000 от които за бомбардировки и 2700 мисии срещу сръбската противовъздушна защита, по данни на алианса. Атакувани са 900 цели с използване на повече от 21 хиляди тона взривни вещества - касетъчни бомби и ракети, в това число боеприпаси с обеднен уран.
16 май 1999 г.: Сержант закрепва бомба GBU-12 към крилото на изтребителя F-15 в базата Авиано, Италия, преди излитането на машината за въздушен удар над Югославия
Снимка: GettyimagesСледствие на натовските авиоудари са нанесени поражения на Централния команден пункт на ПВО и ВВС на югославската армия в планината Фрушка гора, на Пункта за управление на Генералния щаб на югославската армия, на летищата Батайница край Белград, Данилоград в Черна гора и Прищина в Косово, при които загиват 1000 военнослужещи.
24 март 1999 г.: Американски стратегически бомбардировач B-52H излита за въздушната операция на НАТО над Югославия
Снимка: GettyimagesЮгославската ПВО, разполагаща със съветски зенитно-ракетни комплекси С-125 и 2К12 Куб, на 27 април 1999 г. успява да свали един от най-модерните американски самолети Ф-117 "Стелт".
На 28 април 1999 г. България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО, което дава право на самолети на алианса да преминават през въздушното пространство само след завръщане от бойни полети посока от запад на изток (както е записано в нотата отговор на българското правителство до НАТО, разрешаваща коридора, но нямащи право да излитат за осъществяване на въздушно нападение над СР Югославия, тъй като България декларира пълен неутралитет.
Същата вечер по време на бомбардировки над Югославия около 22 ч. противорадарна ракета AGM-88 HARM, изстреляна от американски военен самолет, отнася подпокривния етаж на къща на ул. "Роза" № 15 в кв. "Горна баня" в София.
На 10 юни 1999 г. в Куманово е подписано споразумение между НАТО и Югославия, съгласно което югославската армия се изтегля от Косово, а на нейно място се разполагат мироопазващите сили КФОР. От своя страна, НАТО се задължава да прекрати бомбардировките си над Югославия.
Косово, което обяви независимост през 2008 г. и където днес живеят не повече от 120 000 сърби, твърди, че е признато от около 115 държави, повечето западни страни. Сърбия оспорва тази бройка и твърди, че някои страни са преразгледали решението си да признаят Косово. Русия и Китай не признават Косово и блокират всяка перспектива за присъединяване на страната към ООН.
Удари по граждански обекти
НАТО взима на прицел десетки военни цели и инфраструктура /мостове, железопътни линии, електрическа мрежа/. Понякога обаче бомбите и ракетите не улучват целите си, с което причинява много жертви и морално-психически поражения на населението на Сърбия и Черна гора. Броят на цивилните, убити при ударите, не е установен официално. Данните варират от 500 убити според неправителствената организация Хюман райтс уоч, до 2500 според сръбските ръководители.
Бомбардирани са заводи, болници, влакове с мирни граждани, мостове и църкви в градовете Белград, Ниш, Прищина, Даниловград, Подгорица, Пирот и Крагуевац.
1 юни 1999 г. Щетите върху сградите на радиото и телевизионната станция в Нови сад преди и след бомбената атака на НАТО
Снимка: Gettyimages
20 май 1999 г.: Картината показва интензивното отделение на болница, унищожена при нападението на НАТО през нощта над Белград
Снимка: GettyimagesСред списъка на цивилните сгради, засегнати от бомбите на НАТО, са училище и детска градина в град Нови Сад, медицински център в Алексинац, ски курорта Златибор, пътническия влак номер 393 по маршрута Ниш-Атина. Един от взривовете удря автобус на компанията "Ниш Експрес" на мост близо до Прищина, убивайки 23 души. Когато на мястото пристига медицински екип е извършена втора бомбардировка. В центъра на Белград и до днес като зловещ тотем на войната стои разрушената сграда на Националната телевизия и радио, която бе улучена при нападението на натовската авиация на 23 април 1999 г. Тогава загиват 16 цивилни, а други 16 са ранени. По-късно представители на НАТО оправдават това нападение с аргумента, че по време на бомбардировките телевизията е водела военна пропаганда.
8 май 1999 г.: Спрете бомбардирането на НАТО Членовете на Комитета за мир на Балканите протестират срещу бомбардировките на НАТО над Югославия по време на войната в Косово, 8 май 1999 г.: Спрете бомбардирането на НАТО Членовете на Комитета за мир на Балканите протестират срещу бомбардировките на НАТО над Югославия по време на войната в Косово,
Снимка: GettyimagesПоследици: "Балкански синдром"
В селата около Прешево и Буяновац в Южна Сърбия, където НАТО хвърли най-много бомби с обеднен уран /през 1999 г./, по-късно са починали 822 души, главно от рак и то предимно млади хора.
12 януари 2001 г. в Клина, Косово: Момчета играят с количка на едно от 112-те места, където НАТО използва бронебойни снаряди с обеднен уран по време на бомбардировките на Югославия през 1999 г.
Снимка: GettyimagesМиналия месец сръбски адвокати заявиха, че подготвят съдебни искове против членките на НАТО заради бомбардировките на Сърбия през 1999 г. "В Сърбия за 78 дни бомбардировки бяха хвърлени 15 тона обеднен уран. Дълги години се премълчава, че това предизвика истинска хуманитарна и екологична катастрофа, особено в Буяновац и Враня", посочи адвокат Сърджан Алексич, цитиран от вестник "Политика".
2001 г., в Клина, Косово: Табела предупреждава, че районът е едно от 112-те места, където НАТО използва бомби с обеднен уран по време на бомбардировките на Югославия през 1999 г. 2001 г., в Клина, Косово: Табела предупреждава, че районът е едно от 112-те места, където НАТО използва бомби с обеднен уран по време на бомбардировките на Югославия през 1999 г.
Снимка: GettyimagesЕдин от известните сръбски онколози - академик Слободан Чикарич, твърди, че НАТО е отговорна за смъртта на 10 до 18 хиляди сръбски граждани и за още 15 до 30 хиляди новорегистрирани заболели от злокачествени тумори от 2001 до 2010 година в Сърбия в резултат на хвърлените бомби с обеднен уран.
Последици има и за участващите военни в операцията на НАТО. Адвокат Алексич твърди, че от рак са заболели 7600 италиански войници, от които 400 са починали. В показанията си пред съда италиански лекари заявиха, че болести са засегнали много италиански войници и тази патология се нарича "балкански синдром". Те подчертаха, че лимфомът на Ходжкин е много често явление сред военни и цивилни, които са участвали в мисии на Балканите.
20 години по-късно
Германският външен министър Хайко Маас оправда участието на Германия във въздушните удари над Сърбия през 1999 г., предприети с цел да прекратят кървавия конфликт в Косово, предаде ДПА.
"Аз още вярвам, че германското участие бе част от един отговорен курс на действие", каза Маас за днешното издание на в. "Щутгартер Нахрихтен".
Маас подчерта, че към военна операция трябва да се прибягва само в краен случай, но добави, че по онова време "ние видяхме доказателства за масови нарушения на човешките права, стигащи дори до масови убийства."
"Вярвам, че НАТО имаше право да се намеси. Не искам да си представя какво друго можеше да се случи без тази намеса", каза Маас.
НАТО започна да бомбардира Югославия на 24 март 1999 г., за да прекрати конфликта между сръбските сили и борещите се за независимост косовски албанци.
Русия се срамува, че не помогна повече на Сърбия през 1999 г. и сега Москва може и иска да помага повече на Белград, заяви в интервю за сръбския в. "Вечерне новости" Пьотр Толстой, заместник-председател на руската Държавна дума.
Толстой заяви, че бомбардировките на НАТО над Съюзна република Югославия през 1999 г. са били нещастие, което сполетя сръбския народ и увери Русия в лицемерието и двойните стандарти на Запада.
Той отхвърли твърденията, че руският президент Владимир Путин се е съгласил с някаква подялба на Косово.
"Напротив, той нареди на руското външно министерство да положи максимални усилия косовският въпрос да се решава на базата на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН", каза Толстой, като добави, че настояванията Сърбия на всяка цена да се съгласи с условията на Запада са контрапродуктивни и няма да доведат до решение.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}