Малко след полунощ на 5 юни 1968 г. в кухнята на хотел "Амбасадор" в Лос Анджелис проехтяват изстрели. На пода, облян в кръв, лежи 42-годишният сенатор от Ню Йорк и бивш министър на правосъдието на САЩ Робърт Кенеди. Третият от синовете на Джоузеф и Роуз Кенеди е прострелян от 24-годишния палестинец с йордански паспорт Сирхан Сирхан, минути след като е обявил победата си на първичните избори на Демократическата партия за кандидат за президент на САЩ.

 

Embed from Getty Images

Робърт Франсис Кенеди се ражда на 20 ноември 1925 година в Бруклин. Той е седмото дете на Джоузеф и Роуз Кенеди и третият поред син. Баща му Джоузеф Патрик Кенеди е бизнесмен и един от лидерите на Демократическата партия. В края на 30-те години той е посланик на САЩ в Лондон, а амбициите му са насочени към първородния му син Джоузеф Кенеди-младши - да влезе в политиката и да бъде избран за президент.

През 1944 г. обаче Джо младши загива във Втората световна война, а плановете на бащата се насочват към втория син - Джон Фитцджералд Кенеди. Две години след смъртта на Джо младши пък 21-годишният Боби е приет в Харвард, а след това учи и право в университета във Вирджиния. 

Семейство Кенеди през 1937 година в Лондон

През 1951 г. Робърт Кенеди започва работа в Министерството на правосъдието, а на следващата година води успешно кампанията на брат си Джон за сенатор. Когато през 1960 г. Джон влиза триумфално в Белия дом, победата му изстрелва Робърт към върховете в политиката и той става министър на правосъдието.

Назначението му обаче предизвиква бурни реакции, като водещи американски медии дори го определят като "неопитен" и "неквалифициран", тъй като Боби Кенеди няма опит нито в щатски, нито във федерален съд. Критиките в пресата пък карат Джон да се пошегува: "Не виждам причина да не му дам шанс за малко юридически опит преди да започне да практикува право". 

Разбира се, Робърт далеч не е новак, тъй като е натрупал значителен опит, участвайки в разследвания и разпитвайки свидетели като адвокат в Министерство на правосъдието.

Робърт и Джон Кенеди

Като правосъден министър Боби Кенеди започва безмилостна битка с организираната престъпност и мафията, като често влиза в конфликт с шефа на ФБР - митичния Джей Едгар Хувър за средствата и стратегията. По негово време присъдите, издадени срещу членове на мафията, се увеличават с 800 процента.

Боби и Джон работят съвместно, за да разрешат кубинската криза през 1962 г. Робърт участва активно в разработването на икономическата блокада на Куба по време на Карибската криза. Той е против военна въоръжена атака, която може да доведе до ядрена война. Първоначалното му одобрение на тайни операции в Куба, ръководени от ЦРУ, постепенно отстъпва място на желание за оттегляне и неучастие в такива, поради тенденцията на разузнавателната агенция да взима инициативата и да прави самостоятелни решения без допитване до президента или друга висока инстанция.

По време на Карибската криза Боби се проявява и като талантлив политик. Днес се счита, че той е изиграл главната роля за разрешаване на кризата по мирен път и предотвратяването на световна ядрена война. В последната нощ на кризата, Джон Кенеди лаконично заявява: "Благодаря на Господ за Боби!".

Убийството на Джон Кенеди в Далас на 22 ноември 1963 г. се отразява драматично на Робърт, но не намалява решимостта му да остане в политиката. 

Погребението на Джон Кенеди

Той остава на поста си и по времето на президента Линдън Джонсън, но 9 месеца по-късно се оттегля, тъй като двамата имат неразбирателства по много въпроси, както обществени, така и лични. През 1964 г. Боби печели изборите за сенатор от Ню Йорк, а на 16 март 1968 г. се кандидатира за президент с думите:

"Аз не се кандидатирам за президент, за да се противопоставя на друг човек, а за да предложа нова политика".

Той залага на програма за расова и икономическа справедливост, неагресивна външна политика, децентрализация на властта и социална политика. Робърт поставя във фокуса на външната политика на САЩ защитата на човешките права.

След като печели първичните избори в Небраска и Индиана, целта на Боби Кенеди е Калифорния. Малко преди полунощ на 4 срещу 5 юни 1968 г. Робърт Франсис Кенеди се изправя пред стотици свои привърженици в балната зала на хотел "Амбасадор" в Лос Анджелис.

Embed from Getty Images

Планирано е след края на речта, Боби Кенеди да премине през балната зала. Последните му думи са: "Много благодаря на всички. Сега е време за Чикаго. Нека победим и там!". В 0.15 часа той слиза от подиума, но вместо през залата, тръгва към кухнята на хотела. От там е най-прекият път към залата за пресконференции, където го очакват десетки репортери. 

Поздравявайки ръкопляскащите му хора, Боби Кенеди се спира, за да се ръкува с помощник-сервитьора Хуан Ромеро. В този момент проехтяват изстрели. 24-годишният палестинец с йордански паспорт Сирхан Сирхан стреля с пистолет, 22-и калибър. Сенаторът пада на пода, а още петима души са ранени. Охраната успява да обезвреди и задържи стрелеца.

В това време Хуан Ромеро се опитва да помогне на Боби Кенеди. Той прикляка до него и слага в ръката му молитвена броеница. Сцената е запечатана от фотографи на сп. "Лайф" и в. "Лос Анджелис таймс", а снимките обикалят света и стават символ на убийството на сенатора.

Embed from Getty Images

Робърт Кенеди е транспортиран първо в Централната болница в Лос Анджелес, а след това прехвърлен в болницата "Добрият самарянин". Въпреки усилията на лекарите да извадят куршума и костните фрагменти от черепа му, попаднали в мозъка, усилията им са напразни. В 1.44 часа на 6 юни 1968 г. - 26 часа след стрелбата, Робърт Франсис Кенеди е обявен за мъртъв. Аутопсията показва, че два от куршумите са попаднали в гърба му, а един зад дясното ухо. 

Тялото на Боби Кенеди е върнато в Манхатън и изложено за поклонение в катедралата "Свети Патрик". След това ковчегът е пренесен във Вашингтон с влак. По пътя хората се събират, за да отдадат последна почит. Робърт е погребан в близост до своя брат Джон в националното гробище Арлингтън.

Боби и съпругата му Етел имат 11 деца, като последната им дъщеря Рори се ражда през декември 1968 година - шест месеца след смъртта на баща си.

На 17 април 1969 година Сирхан Сирхан е признат за виновен и осъден на смърт. Присъдата му трябва да бъде изпълнена в газова камера. Три години по-късно Върховният съд на Калифорния я заменя с доживотен затвор. До 2013 г. убиецът лежи в различни затвори в Калифорния, след което е преместен в затвор в Сан Диего. 

Embed from Getty Images

През март 2016 г. Федералният съд в Сан Диего за 15-и път отхвърли молбата му за освобождаване. 

Самият Сирхан, който на 19 март т.г. навърши 74 години, твърди, че нищо не си спомня за стрелбата през 1968 г., а няколко комисии, разглеждали негови молби за условно освобождаване, настояват, че той не е показал разкаяние за престъплението или не е осъзнал историческата значимост на действията си.

"Не си спомням да съм изваждал пистолет", заявява той през 2011 г., след поредно разглеждане на молбата му за освобождаване. "Не си спомням да съм се прицелвал в което и да било човешко същество. В главата ми е пълна мъгла за онзи период. Не си спомням нищо много ясно". И добавя: "Не се опитвам да скрия нещо".

Палестинецът може да подаде отново молба през 2021 г.