8,8 по Рихтер: Над 500 души в Чили загинаха под развалините и в цунами вълните (снимки, видео)

8 души са осъдени за това, че не са предупредили навреме за огромните вълни, но никой не влиза в затвора. Държавата изплаща близо 3 милиона обезщетения

08:56 | 27 февруари 2021 | Редактор : Десислава Димитрова 69 40509 Снимка: Getty Images

Точно преди 11 години - на 27 февруари 2010 г., едно от най-мощните земетресение на всички времена - с магнитуд 8.8 по скалата на Рихтер, буквално помете Чили. В 3,30 през нощта на петък срещу събота (8,30 часа българско време) трусът, който продължи извънредно дълго - повече от минута и половина, отне стотици животи, разруши сгради, пътища и мостове, прекъсна електричеството и водоснабдяването в столицата Сантяго и причини срив в комуникациите, който засегна 93% от населението на страната, на места за няколко дни.

Вижте снимки

Embed from Getty Images

Бедствието извади десетки хиляди хора на улицата. Дори тези, чиито жилища не бяха сринати, прекараха и следващата нощ навън заради десетки вторични трусове - някои над 4,5 по Рихтер, други дори - над 6,5, усетени в страните от целия континент. Над 400 000 домове бяха разрушени, а общо около 2 млн. души - засегнати. Президентът на Чили обяви извънредно положение в изявление пряко по държавната телевизия.

Embed from Getty Images

Епицентърът на земетресението беше на около 350 км от Сантяго и на 100 км от най-засегнатия град - Консепсион, с население от 670 000 души, където беше разрушена 15-етажна сграда, а под руините на друга останаха над 100 души. Трусът беше толкова силен, че бе усетен дори в бразилския град Сао Пауло, който се намира на повече от 1000 км от епицентъра.

Embed from Getty Images

Страната беше ударена и от последвалото цунами, което унищожи няколко крайбрежни града и заля едно от основните пристанища - Талкахуано, изхвърляйки на сушата кораби и лодки. Предупреждения за цунами бяха отправени в 53 страни по света, сред които Еквадор, Панама, Никарагуа, Мексико, Индонезия, Русия, Япония Тайван, Китай, както и във всички тихоокеански архипелази. В най-близките до епицентъра бе съобщено за вълни цунами с височина 40 метра, а скоростта им, "пътувайки" през Тихия океан, е почти 725 км в час.

На фона на всичко това и изчисленията на учените, че трус с магнитуд 8,8 е 700-800 пъти по-силен, отколкото такъв с магнитуд 7, жертвите не изглеждат много - по официални данни малко над 500 души (150 от които не от разрушенията, а от цунамито). За сравнение - при земетресението в Хаити от 7 по Рихтер месец по-рано загинаха над 200 000 души. Има обаче обяснения за тази огромна разлика - първото е, че Чили има дълъг опит с разместването на земните маси, защото в страната открай време стават опустошителни трусове. Само от 1973 г. до 2010 г. по официални данни е имало 13 с магнитуд над 7, а градовете по брега се намират в една от най-сеизмичните зони в света.

Embed from Getty Images

Тектонската плоча, върху която лежи континентът, се движи под земята с 3 инча на година и това води до грандиозни сили, които действат под земната кора. Така че основната причина Чили да е по-подготвена за бедствието е именно очакването, че то ще се случи и съответно завишените стандарти в строителството, сравнявани с тези в Япония. Друга е, че трусът в Хаити е много близо до повърхността на земята, докато този в Чили - на 59 км под нея.

Embed from Getty Images

След това поредно много силно земетресение, регионът стана фокус на сеизмологично проучване и наблюдение - поставените GPS сензори в Чили и съседните страни позволиха откриването на макар и леки промени в местоположението на градовете, включително Консепсион и дори Буенос Айрес. Компютърен модел на НАСА установи, че мощната сила на плочата, която се намира там, е изместила оста на Земята достатъчно, за да съкрати денят с повече от една микросекунда.

Embed from Getty Images

Изследване, публикувано през август 2014 г., установи, че са предизвикани дори малки земетресения в Антарктида. Това е първото пряко доказателство, че трусовете могат да предизвикат вторични сеизмични събития дори в ледените покривки на Антарктика.

Силата на труса го нарежда на седмо място сред най-мощните в целия свят. Нещо повече - това земетресение се случва само на няколко километра от най-силното изобщо в познатата ни история. То става през през 1960 г. и е с магнитуд 9,5 по Рихтер. По официални данни тогава са загинали поне 1655 души, а над 3000 са ранени.

След тежкото земетресение през 2010 г. икономиката на първата латиноамериканска страна, влязла в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, понесе мощен удар. В Консепсион ограничената наличност на храна и бензин доведе до масово разграбване, което прерасна в мародерства от всякакви магазини и задигане на телевизори, печки и всякаква друга техника. Това доведе до арест на няколко десетки души. Президентът Мишел Бачелет уреди търговците на хранителни стоки да ги раздават безплатно, но спорадичните кражби продължиха, тъй като пристигането на помощта се оказа бавно. Така най-изолираните райони се оказаха особено уязвими от грабежи, тъй като нуждата от доставки ставаше все по-остра.

Embed from Getty Images

Чилийската армия изпрати над 10 000 военнослужещи в опустошените райони около епицентъра, за да помогне в операции по възстановяването и да запази сигурността. Въпреки че първоначално Бачелет заяви, че Чили няма да има нуждае от помощ от други страни, по-късно поиска помощ от ООН и прие пари и доставки от САЩ, Европейския съюз и няколко азиатски страни. Веднага след земетресението, което се случи само две седмици преди Бачелет да сдаде призидентския пост от спечелилия Себастиан Пинера, беше критикуван, че първоначалното му нежелание да разположи въоръжените сили е политически мотивирана маневра, за да се избегне повтаряне на режима на военния диктатор Аугусто Пиночет. Въпреки това, когато Пиниера официално стана президент на 11 март на церемония, разтърсена от вторични трусове, голяма част от хаоса в ранните дни на бедствието беше утихнала и усилията за възстановяване бяха в ход.

Embed from Getty Images

През май 2012 г. 8 държавни служители - включително директорът на чилийското Национално бюро за извънредни ситуации и началникът на Хидрографската и океанографската служба на флота по време на земетресението, бяха обвинени в небрежност заради това, че са игнорирали предупрежденията за цунами и че не са уведомили крайбрежните жители за приближаващи се вълни.

По-нататъшно разследване разкри през февруари 2013 г., че Хидрографската и океанографската служба се е опитала да промени своите дневници, за да прикрие факта, че предупрежденията са били отхвърлени.

През март 2013 г. първият обвинен - сеизмолог от Чилийския университет, постигна съдебно споразумение, което изискваше допълнително обучение, а година по-късно дежурен надзорник в Националната служба за спешни случаи беше осъден на пробация, след като се призна за виновен.

През април 2016 г. беше постигнато споразумение, при което останалите шестима обвиняеми се разминаха със съдебен процес, съгласявайки се да изплатят общо 235 милиона песо (236 300 долара) на 104 семейства на жертви, загинали при цунамито.

А чилийското правителство плати на семействата на жертвите на цунами около 2,8 милиарда песо (2,7 милиона долара).