Изданието коментира думите на Меркел, която заяви в събота пред младежи от Християндемократическия съюз, че "мултикултурализмът напълно се провали" в Германия. Според канцлера имигрантите в Германия трябва да се интегрират, като приемат местната култура и ценности.

Позицията й обаче съдържа повече нюанси от тази на банкера Тило Сарацин, според чиято шокираща книга мюсюлманите минират германското общество, отбелязва френският всекидневник, цитиран от БТА.
Някои германски консерватори биха желали да се затворят шлюзовете, но канцлерката смята имиграцията за необходима поради недостига на квалифицирана работна ръка - 400 хиляди души според федералната търговско-промишлена камара. Освен това, според нея "ислямът е част от Германия", както гласи неотдавнашна формулировка на президента Кристиян Вулф. За да насърчи интеграцията, правителството реши наскоро да финансира пълната образователна подготовка на имами в германските университети, добавя "Фигаро".

Политическата класа осъди твърденията на Сарацин, но анкетите сочат, че повечето германци ги подкрепят, изтъква на свой ред френският "Монд". Публикувани миналата седмица данни от проучване показват дори, че над 50 на сто от германците трудно понасят мюсюлманите. Повече от 35% твърдят, че Германия е "наводнена" с чужденци, а 10 на сто заявяват, че Германия трябва да бъде ръководена "с твърда ръка" от някой "фюрер", пише "Монд".

Недоволството от имиграцията в Европа нараства, констатира пък британският "Индипендънт", цитиран от Би Би Си. До момента подобни нагласи бяха регистрирани главно във Франция, Белгия, Холандия и донякъде във Великобритания, припомня вестникът в коментар за изявлението на германската канцлерка.
Може би всъщност г-жа Меркел сгъстява боите. Та нали потомците на гастарбайтерите от 60-те вече твърде удобно, с полза и за другите, са се настанили и интегрирали в немското общество, се казва в статията. Много е важно обаче процесът да бъде двустранен, подчертава изданието.

Не е достатъчно да изискваш от пришълците да станат добри граждани. Повече усилия трябва да полагат и правителството, и коренното население.
Съответно ще трябва да се отпускат средства от хазната за преподаване на държавния език, подобряване на жилищните условия на имигрантите, за обучаване на децата им. Проблемът е там, че точно сега, след кризата, европейските държави разполагат с твърде малко пари, допълва "Индипендънт".