Полша ще получи най-много пари от Фонда за справедлив преход, следвана от Германия и Румъния. Трите страни ще ползват 50 процента от помощите или 3,6 милиарда евро. Това съобщава платформата за устойчиви финанси и отговорни инвестиции Новетик (Novethic), цитирана от БТА.

България също е сред държавите, които ще получат най-много средства.

Механизмът за справедлив преход предвижда подпомагане на страните да се откажат постепенно от промишлените сектори с най-големи въглеродни емисии.

Европейската комисия трябваше да обяви в края на февруари разпределението на помощите от Фонда за справедлив преход, но всъщност го направи ден след представянето на своя механизъм за финансиране на Европейския зелен пакт.

Целта на ЕК е Фондът за справедлив преход да стане оперативен от 2021 година.

От него Полша ще получи максималните възможни за една страна 2 милиарда евро или 27 процента от помощите. Страната е с най-голяма заетост в добива на въглища - около 2 милиона души.

Следва Германия, която може да получи 877 милиона евро (11,7 процента от помощите). Румъния е трета (757 милиона евро), следвана от Чехия (581 милиона евро), България (458 милиона евро), Франция (402 милиона евро), Италия (364 милиона евро), Испания (307 милиона евро) и Нидерландия (220 милиона евро).

В списъка на Брюксел нито една страна няма да бъде изключена. В него е предвидена минимална помощ от 6 евро на човек от населението.

Протест край открита мина за лигнитни въглища в Германия в началото на миналия декември

При разпределянето на средствата са приложени точни критерии като парниковите емисии от промишлени сектори в региони, където въглеродните емисии надвишават средните за Европа (този критерий участва в 49 процента от случаите). Взети са предвид и процентът на заетостта в тези сектори със силен въглероден отпечатък (50 процента), както и делът на производството на шистов петрол и торф.

За да бъде разпределението справедливо и насочено към най-слабо развитите страни е предвидена корекция в зависимост от средния доход на човек от всяка от страните. Това обяснява защо Германия е начело, тъй като откри много въглищни централи след закриването на ядрените си реактори. Тя е на първо място по вредни емисии, но на второ след Полша по заетост в тези сектори.

Неправителствените организации изразиха съжаление, че помощите не са обвързани с планове за отказ от изкопаемите енергии.

За Полша и Германия се очертава ключова промяна - двете страни са зависими от въгледобива.

Как ще компенсира Берлин

Германия ще изплати на енергийните компании 4,35 милиарда евро компенсации за планираното излизане от въглищния сектор до 2038 година, заяви днес министърът на финансите Олаф Шолц, цитиран от ДПА.

Шолц посочи, че 2,6 милиарда евро ще отидат за оператори на въглищни електроцентрали в Западна Германия, а 1,75 млрд. евро - за централите в източната част на страната.

Правителството е поставено под огромен натиск от провинциите в бивша Източна Германия, където брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението от години е около 70 процента от БВП в Западна Германия. Това се случва на фона на опасенията, че промяната на политиката може да изостри икономическото неравенство в разделената в миналото страна, отбелязва ДПА.

Ще постигне ли Полша въглеродна неутралност

Постигането на въглеродна неутралност представлява много по-голямо предизвикателство за страна като Полша, отколкото средно за ЕС, каза вчера министърът по въпросите на климата Михал Куртика. Той отбеляза липсата на наличен капитал и факта, че зависимата от въглищата страна започва пътя си към въглеродната неутралност от различна позиция в сравнение с другите европейски държави.

Министърът отбелязва, че предложението на ЕК за механизъм в подкрепа на зависимите от въглища региони е признание за специалната ситуация на Полша от европейските й партньори.

През декември ЕС се ангажира да постигне въглеродна неутралност до 2050 година, но реши да не обвързва Полша с тази цел.

Каква е българската позиция

В първите дни на миналия декември от Мадрид, където се включи в срещата за климата, премиерът Бойко Борисов заяви, че ЕС трябва да има предвид страните, които използват въглища в енергийния си микс, като България и Полша. Преходът към намаляване на това потребление ще изисква по-високи нива на инвестиции и ефективни мерки в цялата сфера, отбеляза Борисов. В България 6% от ел.енергията се произвежда от въглищни електроцентрали, които са основни базови мощности, като през зимата този процент достига до 60, изтъкна премиерът.

В същото време Борисов отбележа, че според статистиката на Евростат България е на второ място в ЕС по намаляване на емисиите на въглероден диоксид от изгарянето на изкопаеми горива през 2018 г. в сравнение с 2017 г. и именно спад с 8,1%, следвайки Португалия, което заема водещата позиция с 9%.

И тогава и по-късно на срещата на върха на ЕС Бойко Борисов защити ядрената енергетика, която, според него, играе важна роля за гарантиране на националната, регионална и европейска енергийна сигурност. В същото време предоставя енергия на достъпни цени и е ключов елемент за преминаване към нисковъглеродната икономика.

България се застъпва за целта за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Същевременно в борбата с климатичните промени, приоритетни за България продължават да бъдат отчитането на националните особености, разходо - ефективността, правото на държавите членки да определят своя енергиен микс, спазването на принципите за технологична неутралност и солидарност и осигуряването на справедлив социален и икономически преход, включително чрез финансиране на европейско ниво. Тази позиция защити България на срещата на върха на ЕС на 12 декември.