На тази дата през 1963 година е закрит най-строго охраняваният затвор в света - Алкатраз, разположен на остров в залива на Сан Франциско, САЩ. Там са държани едни от най-опасните престъпници в Америка през 30-те и 40-те години на миналия век, сред които мафиотът Ал Капоне и един от най-хитрите банкови обирджии - Джордж Кели-Картечницата.

Решението за затварянето на затвора е взето, защото издръжката му излиза прекалено скъпо на държавата. За да се поддържа отворен, са необходими приблизително 3-5 милиона долара годишно, като в тях не влизат оперативните разходи. Основната причина за тези големи суми е разположението на затвора, макар то да е избрано умишлено. Но тази изолация означава, че храна, вода, гориво и всякакви провизии се пренасят с лодки. Тъй като островът няма източник на прясна вода, се налага да бъдат транспортирани близо 1 милион галона всяка седмица. Така федералното правителство решава, че е по-рентабилно да се изгради нов затвор, отколкото да се поддържа отворен Алкатраз.

Снимка: Getty Images

Вижте още снимки >>

                                                     Историята на Острова на пеликаните

През 1775 г. испанският изследовател Хуан Мануел де Аяла първи отплава към мястото, на което днес се намира заливът на Сан Франциско. Един поглед към скалистия остров, в близост до брега на града - около 2,4 км, го кара да му даде името La Isla de los Alcatraces (Островът на пеликаните). Въпреки че точното значение на думата Алкатраз все още се обсъжда, то тя се определя като "пеликан" или "странна птица".

През 1850 г. с президентска заповед островът е отделен за евентуално използване като военна база на САЩ. За да бъде защитен, американската армия построява крепост. А за да превърне Алкатраз в едно от най-силните укрепления, инсталира 100 оръдия, което го прави най-добре подготвеният военен обект на Западното крайбрежие.

Прeз 1861 г., cъc зaпoчвaнeто нa Грaждaнcкaтa вoйнa в CAЩ, нa ocтрoвa ca изпрaтeни нa зaтoчeниe първитe плeнници. Прeз 1898 г. Иcпaнo-aмeрикaнcкaтa вoйнa увeличaвa зaтвoрницитe нa 450 души. Тогава управата е принудена да разшири "комплекса", като построи нов, на преден план - точно до брега.

Embed from Getty Images

Горният затвор, както го наричат по онова време, е на два етажа и заобиколен с ограда. През следващите няколко години той е надграден, а долният превърнат в работилница за затворниците.

Oт 1907 г. Aлкaтрaз e първият вoeнeн зaтвoр в CAЩ.

                                                      Суровият режим и изолацията

Обитателите му ca пoдлoжeни нa cтрoгa изoлaция и диcциплинa, зaтoвa изпрaвитeлнoтo зaвeдeниe бързo ce прoчувa c тeжкия cи рeжим. Осъдените са разделяни на три групи, в зависимост от поведението и престъпленията им.

Тези с най-тежките провинения не получават разрешение да четат книги в библиотеката и нямат право на писма и посещения от роднини, нито да говорят един с друг. При нарушение наказанието е тежка работа, 5-килограмово гюле, вързано за глезена, или престой в изолатора на диета с хляб и вода.

Престъпниците от първа и втора категория обаче могат да ходят навсякъде из затвора, с изключение на помещенията на пазачите на горните нива.

Има обаче едно ограничение за всички при режима в затвора - килиите се използвани единствено за спане, освен ако не става въпрос за извънредна ситуация, която изисква заключване на затворниците. Никой няма право да стои в килията си през деня. Тогава е време за работа, срещу която се получава свиждане на роднини.

Снимка: Getty Images

Денят на осъдените протича при строго определен режим. Всички се събуждат в 6:30 часа и имат 25 минути, за да оправят килиите си, а после следва преброяване. В 6:55 часа всички отиват към столовата. Закуската продължавала 20 минути. След това затворниците се подреждат според трудовите си задължения.

Килиите в главния коридор са най-нежелани, тъй като долният етаж е постоянно студен, а пазачите, известни със своята жестокост, често минават по коридора, което прави етажа най-малко усамотен. В Алкатраз съотношението надзирател-затворници е един на трима. Всеки от охранителите обаче прави по 12 проверки на ден и така те познават поименно всеки престъпник.

Те разполагат с две оръжейни галерии, които им позволяват да се снабдят с картечници само за няколко секунди. Затворът е оборудван и с вградени уреди, които при бунтове пръскат сълзотворен газ в столовата и на главния вход. А вceĸи пpoзopeц в cгpaдaтa e cнaбдeн cъc зaщитeни cтoмaнeни пpeдпaзители. И това са само част от мерките за сигурност в Алкатраз.

В ранните години на Алкатраз тогавашният директор Джеймс Джонсън въвежда политика на мълчанието, която се оказва най-тежка от затворниците. Има сведения, че някои от осъдените полудяват заради наложената забрана да говорят, като дори един от тях дори отрязва със секира пръстите на едната си ръка. По-късно тази политика е омекотена, но тя остава като една от малкото промени, случили се в затвора.

Жестоки са и правилата за изолация най-провинилите се. Най-тежко е в единичната "гола килия", която се използва за целта, представлява стая, облицована със стомана без тоалетна и мивка, а само малка дупка в пода за облекчаване на човешките нужди. Казанчето за пускане на водата се регулира от самите надзиратели.

В килията затворниците са хвърляни без дрехи и оставяни на строга диета. Има стандартен брой решетки, през които да им бъде подавана храна. Матрак за спане им е даван само нощем, а на сутринта им е вземан. 

Затворът разполага с още 36 килии за изолации, но те са подобни на обикновените. Затворниците имат право на едно излизане на двора в седмицата и на две къпания. 

                                          Опитите за бягство и как трима (почти) успяват

Алкатраз се намира на идеално разстояние от бреговете. Достатъчно далеч, за да не може да се стигне до другия бряг, но и толкова близко, за да примамва затворниците да опитат да избягат.

През всички 29 години, в които функционира затворът, официално 36 мъже участват в 14 опита за бягство. 23 от тях са заловени, 6 са застреляни, 2 се удавят и телата им са открити, а останалите 5 са обявени за изчезнали и се смята, че също са потънали.

Двама от затворниците, които са задържани, по-късно са екзекутирани в газовата камера в Калифорнийския държавен затвор в Сан Куентин, заради участието им в смъртта на служител по време на прочутия опит за бягство от 2 до 4 май през 1946 г. или още известен като "Битката при Алкатраз".

Един от митовете гласи, че никой не може да преплува разстоянието от острова до континента заради акули, но всъщност в залива на Сан Франсиско няма акули човекоядци, а само малки видове.

Основните препятствия, пред които е изправен всеки, който се опита да избяга, са силните течения, ниската температура и разстоянието до брега. Ако човек е в отлична форма и добър плувец, то той може и да успее да преплува до брега, но предвид лошата храна и физическото изтощение на затворниците, както и факта, че няма как да знаят кога са приливите и отливите, шансовете им за успех са почти нулеви.

И все пак, в историята на Алкатраз, известен още като Дяволският затвор, ще остане бягството на банковите обирджии Франк Лий Морис и братята Джон и Кларънс Англин, единствените, които са успели да осъществят реално бягство.  

Embed from Getty Images

В досиетата на тримата пише, че престъпленията им започват още в детските години, като многократно са изпращани в поправителни домове, местни затвори и пансиони.

През декември 1961 г., когато попадат в съседни килии, те рецидивисти започват да кроят план за бягство. С подръчни материали успяват да прокопаят тунел под мивките. Правят го с помощта на стари триони, лъжици и самоделна бормашина, сглобена от стара прахосмукачка. Морис прикрива звука от работата като свири шумно на акордеона си. Така те разширяват вентилационните шахти под умивалниците и по този начин след 6 месеца най-накрая успяват.

Embed from Getty Images

След като дупките стават достатъчно широки, те решават да преминат и да видят докъде водят. Тунелът ги извежда точно зад килиите в коридор, който не е охраняван, и благодарение на това успяват да се изкачат до един от запустелите покриви на затвора, къде се събират. В продължение на няколко седмици тримата тайно се измъкват всяка вечер и се качват там, където измайсторяват сал с помощта на скрепени дъждобрани.

След като тази част от плана им е изпълнена, те започват да мислят как да прикрият отсъствието си. Тогава изработват кукли, които приличат на тях. Намират коса от бръснарницата, която залепят на тухли с бетонен прах от дупките, които издълбават. Залепят ги на възглавници, за да заблудят надзирателите.

Междувременно към тях тях се присъединява още един затворник - Алън Уест, който им помага да осъществяват плана си.

Денят на бягството е на 11 юни 1962 г. Около 22:00 часа Морис и братята Англин се качват отново на покрива. Надзирателите чуват силен удар, но не проверяват, защото това често се случва. През това време тримата вече са извън сградата, носейки сала, към който са прибавили и импровизирани гребла. Минават през места, които са извън обсега на дежурните пазачи. След като тримата отплават, се насочват към остров Ангел.

Групата не дочаква Алън Уест, който се бави, защото размерите на дупката, която е направил, се свива заради поддаването на една от стената. Налага му се да копае с голи ръце, но когато успява, вижда, че другите трима вече ги няма. След това той разкрива целия план на полицията. Заради тази информация обаче ФБР го наказва допълнително.

Embed from Getty Images

Години наред продължава издирването на тримата бегълци, като полицията твърди, че те са се удавили в бурните води. Като доказателство за това се смятат намерените гребла и част от дрехите им.

С времето полицията започва да получава сигнали, че братята са били забелязани в различни части на САЩ, но нито един от тях не е потвърден. Така през 1979 година случаят е приключен след 17-годишно разследване.

                                            Едно мистериозно писмо и ново разследване

Близо 55 години по-късно - през 2018 г., обаче разследване на ФБР по случая отново бе възобновено. Това калифорнийска телевизия съобщи, че се е сдобила с копие от писмо, изпратено през 2013 г. на полицията в Сан Франциско. Подателят му твърди, че е един от прословутите бегълци, болен е от рак и обещава да се предаде, ако властите му предоставят медицинска помощ и гарантират, че няма да лежи повече от година в затвора.

"Казвам се Джон Англин. Избягах от Алкатраз през юни 1962 г. с брат си Кларънс и Франк Морис. В момента съм на 83 и не съм добре. Болен съм от рак. Да, всички ние успяхме през онази нощ, макар и на косъм", пише в писмото.

Назначените съдебни експертизи за пръстови отпечатъци, ДНК и почерк, не дават категоричен отговор за самоличността на подателя. Разследващите все още търсят потвърждение на тази версия.

 

                   Новата история на Алкатраз - от индианците до туристическа атракция

След затварянето на затвора, островът остава необитаем до 1969 година, когато голяма група американски индианци го провъзгласяват за индианска собственост.

Снимка: Getty Images

Те имат планове да положат основите на Туземен културен център, с което привличат медийното внимание, множество знаменитости им предлагат подкрепа си. Правителството също реагира - федерални служители се срещат с тях, седейки с кръстосани крака на одеяла в столовата на бившия затвор, за да обсъдят социалните им нужди.

Постепенно обаче островът привлича всякакви хора и започва да се превръща в убежище дори на бездомни, а това засилва проблема, с който някога се сблъсква и затворът - липсата на естествени ресурси, което е скъпо и сложно за индианците. В същото време, въпреки наложената от тях забрана, започва контрабанда на наркотици и алкохол.

В опит да съберат пари за храна, местните започват да вадят медни жици от сградите и да ги продават на скрап. Тогава обаче се случва трагедия - дъщерята на един от индианските водачи пада от третия етаж и умира. Семейство й напуска острова.

На 1 юни 1970 година пък пожар лумва индианското селище, който причинява щети на няколко сгради и изгаряйки и нанася сериозни поражения на историческия фар, построен през още през 1854 година. Властите обвиняват индианците за пожара, а те хвърлят вината върху правителствени саботьори. Медиите, които дотогава симпатизират на каузата на местните, започват да публикуват истории за побои и нападения. Така подкрепата за индианците намалява силно, в един момент организатори на движението напускат острова, а останалите започват битки помежду си.

Снимка: Getty Images

На 11 юни 1971 година 20 федерални маршали, съвместно с Бреговата охрана, акостират на острова и изгонват останалите му жители. Всички са откарани на остров Трежър под въоръжена охрана. Евакуацията им отбелязва официалния край на Алкатраз.

През 1972 година Конгресът създава Националния парк "Голдън Гейт" и остров Алкатраз става част от него. 

Година по-късно островът отваря врати за посетители в есента на 1973 година и се превръща в една от най-популярните забележителности на парка, с повече от един милион посетители от целия свят годишно.

Това продължи така до миналата година, когато заради пандемията островът беше затворен за посетители. Една на 15 март тази година той отново бе отворен, като посещенията се извършват при строги мерки за сигурност в пандемията от коронавирус.

Снимка: AP/БТА

В закритите пространства маските са  задължителни, също и там където няма не може да се спазва физическа дистанция. Фериботите, които пътуват до острова, пък превозват пътници до 50% от капацитета си, а посещенията трябва да бъдат резервирани предварително.

Днес Алкатраз е екологичен резерват, дом на най-голямата западна колония на чайки на севернокалифорнийския бряг.