Сръбският посланик в Загреб отказа да приеме протестна нота от хърватското Министерство на външните и европейските работи, след като то отказа да получи нота от Белград, предаде Танюг, цитирана от БТА.

Сръбското външно министерство смята, че решението на хърватското министерство на вътрешните работи да забрани влизането и пребиваването на делегация на сръбското министерство на отбраната и сръбската армия, предхождано от претърсване на всички членове на делегацията, което бе обосновано с недостиг на съответната документация, с която да се оправдае целта и условията на пребиваване, най-меко казано, е неоснователно. За делегацията на министерството на отбраната и на сръбската армия бе съобщено на компетентните органи на Хърватия, се казва в нотата на сръбското външно министерство.

Това решение противоречи на основните принципи на модерна Европа, които предвиждат свобода на движение на хората, право на запазване на религиозната и национално наследство, както и отдаване на почит на невинно загиналите представители на един народ, се казва в съобщение на сръбското МВнР.

Миналата седмица хърватските гранични власти не пуснаха в страната сръбска военна делегация, която трябваше да присъства на възпоменателна церемония за жертвите на концлагера Ясеновац. Членовете на делегацията, курсанти от военната академия и кадети, били претърсени на границата и след като в багажа им били открити военни униформи, им забранили да влязат на хърватска територия. Те предложили да оставят униформите на граничния пункт, но хърватските граничари им отговорили, че причината за забраната не е в униформите, а в "липсата на документи и доказателства за целта на пътуването".

Лагерът Ясеновац, известен като "хърватския Аушвиц", е най-големият концентрационен лагер в профашистката Независима хърватска държава през Втората световна война, където са избити десетки хиляди сърби, евреи и роми.

Как коментираха случая сръбските лидери

Сръбският президент Александър Вучич коментира, че хърватите "не искат да си спомнят миналото си от Втората световна война".

Ревизията на историята в Хърватия е плашеща не само за Сърбия и региона, но и за цяла Европа, това е проблем на Европейския съюз, заяви сръбският премиер Ана Бърнабич, цитирана вчера от в. "Политика". Бърнабич предупреди за нарастването на национализма в Хърватия и все по-честите инциденти и нападения срещу сърби. Според нея цялата предизборна кампания в Хърватия се върти около Сърбия и това кой е по-голям националист в негативен смисъл.

"Това не допринася за отношенията. Каквото и да направи Сърбия, Хърватия го смята за провокация", каза Бърнабич по повод решението на хърватските власти да не позволят на сръбска военна делегация да присъства на възпоменателна церемония за жертвите на хърватския концлагер Ясеновац.

Поредният скандал между двете страни

Сърбия и Хърватия не за пръв път влизат в скандал и утежняват допълнително обтегнатите си отношения след войната в бивша Югославия през 90-те години на 20 век.

В началото на август 2018 г. Александър Вучич направи изказване, с което сравни хърватските политици с Хитлер. Хитлер искаше свят без евреи, а Хърватия и нейната политика искаха Хърватия без сърби, заявил Вучич.

Президентът на Хърватия Колинда Грабар Китарович тогава отмени посещението си в Сърбия. Макар да сме гневни заради сравнението с нацисткия режим, смятаме, че президентът на Сърбия си вкара много радикален автогол, заяви държавен представител на Хърватия.

В средата на април 2018 г., хърватска парламентарна делегация прекъсна посещението си в Сърбия, след като сръбският ултранационалист Воислав Шешел, осъден (съвсем наскоро тогава) за военни престъпления от съда на ООН, се изгаври с хърватското знаме.

"На входа на сръбския парламент Шешел ... оскверни хърватското знаме и след това, преминавайки покрай членовете на хърватската делегация, ги обиди", заяви делегацията, водена от председателя на парламента Гордан Яндрокович. Според официално изявление, той хвърлил знамето на пода и го настъпил.