Това съобщи говорителят на комисията Наташа Берто, цитирана от БТА.

Тя отбеляза, че според общностното законодателство всеки гражданин на държава извън ЕС трябва да бъде регистриран и да му бъдат снети пръстови отпечатъци, щом влезе в ЕС.

Говорителят отказа да уточни кои са държавите, които ще бъдат наказани, но отбеляза, че те вече са били предупредени. Броят на регистрираните мигранти не съответства на броя на навлезлите в ЕС, поясни Берто.

ЕК е дълбоко загрижена от събитията по границите, посочи пък друг от говорителите на ЕК - Маргаритис Скинас.

В отговор на въпрос той заяви, че унгарският премиер Виктор Орбан е ключов играч в намирането на решение с мигрантската криза. По думите на говорителя ЕК предлага мерки, които включват по-решително връщане на онези мигранти, които не получат статут; повишаване на сигурността по външните граници; наказания за държавите, които откажат да участват в схемите на разселване на получилите статут.

Скинас не подкрепи идеята на АЛДЕ за отнемането на правото на глас на Унгария в Съвета на ЕС. Снощи от политическата група в Европейския парламент разпространиха позицията си срещу Будапеща заради въведеното право на силовите служби да използват оръжие срещу мигрантите.

АЛДЕ уточни, че подобна процедура може да бъде задействана по инициатива на ЕК, на девет държави от ЕС или от ЕП, когато съществува обосновано предположение, че общностните ценности са застрашени. Политическата група призова за незабавни наказателни мерки срещу Будапеща и обвини ЕК в пасивност.

4 държави отхвърлят квотите, България ги подкрепя

Междувременно четири централноевропейски държави и Латвия отхвърлиха опитите на ЕК да им наложи да приемат определени квоти от имигранти.

Външните министри на Чехия, Полша, Словакия, Унгария и Латвия се събраха в Прага. Те не промениха позициите си и продължават да смятат, че инициативата за имигрантски квоти е незаконна и че ако тя им бъде наложена с решение на две трети от страните членки, може да изпратят казуса до Съда на Европейския съюз в Люксембург.

Спорът е за 66 000 души, получили статут на бежанци, които трябва да бъдат изведени от Гърция и Италия и разпределени в други държави от ЕС. Вече има споразумение за 40 000 души и принципно съгласие - но не и за включването им в задължителни квоти - за други 120 000, от които 54 000 са от Унгария.

Това се случва на фона на близо 1 милион имигранти, които се очаква да влязат в Германия тази година, и на други 500 000, които според граничната агенция Фронтекс са готови да потеглят от Турция към ЕС.

Министрите на вътрешните работи от ЕС отново ще обсъждат по-късно днес на извънредна среща в Брюксел разпределянето на 120 хиляди бежанци между държавите членки. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще представя нашата страна. Основният спор остава дали настаняването на бежанците да бъде задължително или доброволно.

България ще подкрепи задължителните квоти, потвърди Бъчварова пред журналисти в Брюксел преди срещата.

"Този ангажимент трябва да бъде задължителен за държавите, защото иначе се обезмисля неговото прилагане. В същото време знаем, че това е временно решение и трябва да се търсят принципните подходи и принципните решения за прекратяване на тази кризисна ситуация. Ще подкрепим разпределението на 120 000 мигранти и ще обсъдим детайлите, които се предлагат, за това как и къде те да бъдат насочени към други държави", каза тя, цитирана от БНР.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер пък призовава всички държави-членки да си дадат сметка за ситуацията и да проявят солидарност. Историята ще ни търси сметка, ако не успеем да намерим хуманно и цивилизовано решение на бежанската криза, категоричен бе той.

В същото време броят на бежанците край Одрин значително намаля. Над 1000 от тях доброволно се качиха на автобусите за Истанбул, осигурени от общината. Това стана, след като поставеният им срок да напуснат изтече. Над 500 души обаче са се отказали от безплатния билет и са останали на стадиона за народни борби в града.