Колкото повече "Газпром" напредва със строителството на "Северен поток-2", толкова повече расте натискът на САЩ срещу газопровода. Арена на противоборството е цялата централна и северната части на Европа, която се снабдява с газ от Русия, главно през Украйна.

Тези, които са против проекта, твърдят, че "Северен поток-2", доставките през който ще направят излишен транзита през Украйна, ще увеличи зависимостта на Европа от Русия, че проектът е изцяло политически, че може да ескалира украинският конфликт. Водещи критици са САЩ, Украйна, Полша, Словакия.

Защитниците на газопровода, главно Германия, която ще се снабдява директно от Русия, подчертават необходимостта от сигурни енергийни доставки на европейския континент. Още повече, че Германия се отказва от ядрената енергия и въглищните централи.

Кои са главните герои в пиесата: Тръмп, Зеленски, Меркел, "Газпром"

На 12 юни Доналд Тръмп обяви, че обмисля да наложи санкции заради газопровода "Северен поток-2" и предупреди Берлин, че може да стане "заложник" на Москва. "Ние защитаваме Германия от Русия, а Русия получава милиарди и милиарди долари от Германия", каза Тръмп и повтори критиките си към Берлин, че харчи за отбрана под договореното в НАТО ниво от 2 на сто от своя БВП. Той все пак призна, че решението за "Северен поток 2" принадлежи по право на Германия.

Оператор на "Северен поток-2" е Nord Stream с единствен акционер "Газпром". Европейските партньори - до един заплашени от санкции, са Uniper, Engie, Royal Dutch Shell, OMV и Wintershall (фирма на германския гигант BASF).

При официалното откриване на предизборната си кампания онзи ден Доналд Тръмп отбеляза, че е осигурил алтернативни източници за доставка на енергоносители на цяла Европа, което е създало много сериозна конкуренция за Русия. Президентът има предвид постоянното нарастване на доставките на американски втечнен газ до европейски пристанища.

"Няма как да защитим Запада, ако съюзниците ни стават зависими от Изтока", заяви вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс при неотдавнашната си среща с канцлера на Германия Ангела Меркел.

Завидна активност прояви в последните дни и новият украински президент Володимир Зеленски. Преди срещата си с Меркел Зеленски се обяви против продължаване на строежа на "Северен поток-2", като според него проектът застрашава енергийната сигурност на Европа и Украйна.

Полагане на тръби от "Северен поток 2" в Балтийско море, край германския град Любмин, 16 август 2018 г. В този град ще бъде приемателния терминал

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

След срещата Зеленски обяви, че позициите на двете страни са диаметрално противоположни. Канцлерът отбеляза, че въпросите, свързани със "Северен поток-2" и запазването на транзита на газ през Украйна, са свързани и са от голямо значение и че тя е заявила това на руския президент. "Владимир Путин винаги ме е уверявал, че знае това", изтъкна Меркел.

Ще се запази ли все пак транзитът през Украйна?

Транзитът на руски природен газ през украинска територия е гаранция за енергийната безопасност на Украйна и Европа, категоричен е обаче Зеленски. Но до момента "Газпром" и украинската компания "Нафтогаз" не са сключили нов договор за транзит на газ след 31 декември т. г. и не са продължили сегашния. Малко са и предпоставките за това, пише руското издание.

"Газпром" разчита в срок, тоест до края на годината, да пусне в експлоатация "Северен поток-2" и "Турски поток", като заобиколи Украйна, за да сведе до минимум риска за доставките в Европа. Това заяви тези дни зам.-председателят на борда на "Газпром" и директор на "Газпром експорт" Елена Бурмистрова, цитирана от "Росийская газета" и БТА.

Затова "Газпром" реши да действа изпреварващо и вече по-бързо пълни с газ подземни хранилища на европейска територия - с 2,5 пъти по-високи темпове, отколкото миналата година. Компанията впрочем не отказва преговори с украинската страна и е готова да сключи дори краткосрочен договор, добавя всекидневникът. Много неща в бъдещите преговори с "Нафтогаз" за транзита на горивото ще зависят от законодателните промени, които Украйна трябва да осъществи съгласувано с ЕС. Една от тях е да се уреди възможността за чуждестранен инвеститор в "Нафтогаз" или възможност за контрол върху транзита за ЕС.

По повечето оценки прекратяването на транзита от началото на 2020 година е най-вероятният сценарий, тъй като със "Северен поток 2" Русия повече няма да има нужда да използва украинския маршрут за доставянето на газ в ЕС. Някои наблюдатели отбелязват, че при такъв сценарий Украйна ще загуби сдържащия фактор срещу "руската агресия", за какъвто може да се приеме транзитът, и така вероятността от военен конфликт значително ще се увеличи. Това принуждава страните от ЕС, особено онези които са наблизо, да реагират.

Да отбележим, че от 2020 г. прекъсва транзитът през Украйна, Румъния и България за Турция въпреки наличните договори за такъв. "Газпром експорт" вече заяви, че нямат интерес от ползване на настоящата инфраструктура, която осигурява входен капацитет от Румъния и изходен капацитет към Турция. Затова се строи и "Турски поток" към ЕС.

Какво отговаря Русия: "Не" на дискриминацията и санкциите

Русия очаква недискриминационен и деполитизиран подход към изпълняваните проекти за изграждането на газопроводите "Северен поток-2" и "Турски поток". Освен това тя е против въвеждането на едностранни санкции на САЩ срещу тези проекти. Това заяви преди дни министърът на енергетиката на Русия Александър Новак, цитиран от ТАСС на среща със заместник-председателя на Европейската комисия, отговарящ за енергийния съюз, Марош Шефчович.

Определяме като недопустими едностранни санкции на САЩ срещу съвместни газотранспортни проекти с участието на европейски компании. Убедени сме, че "Северен поток-2" и "Турски поток" са икономически проекти и дават реален принос за енергийната сигурност на Северна и Южна Европа, каза Новак.

Същевременно Шефчович изрази надежда наесен тристранните преговори Русия-Украйна-ЕС за транзита да продължат и приключат успешно.

Втечнен срещу тръбен газ

Русия не се страхува горивото й да бъде частично изместено например от американския природен газ, защото той не се конкурира с тръбопроводните доставки, заявява Елена Бурмистрова от "Газпром".

Всъщност войната е за конкурентно предимство в газовите доставки - ЕС е най-големият пазар за внос на газ, на който Русия е традиционно най-голям доставчик. Но САЩ трескаво работят за пробив на европейския пазар - те са най-големият световен производител на втечнен газ.

В ЕС работят три терминала за втечнен газ и още три се очаква да бъдат открити тази година. Няма ограничения за американския внос на втечнен газ и ЕС очаква неговият дял да стане около една четвърт от общото потребление на синьо гориво в общността, каза преди месец еврокомисарят по енергийната политика Мигел Ариас Канете след среща с американския министър на енергетиката Рик Пери. От своя страна Пери заяви, че Европа се нуждае от енергийна сигурност, че САЩ са допълнителен енергиен източник, който ще допринесе за устойчивостта на партньорите от НАТО, че занапред две трети от световния внос на втечнен газ ще бъде от САЩ.

Като се говори за цени, няма еднозначен отговор: технологиите и техническите средства за транспорт, регазификация (на втечнения газ) и пренос се усъвършенстват непрекъснато, а руският газ идва от все по на изток и от все по на север.

Да припомним, че България вече осъществи първата си доставка на американски втечнен газ - през Гърция, като официално беше съобщено, че цената е по-добра от тази по дългосрочните договори за доставка (с "Газпром").

Преди година по време на Европейски форум за морски транспорт - част от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС, беше съобщено, че до 2029 година на пристанищата по основната европейска транспортна мрежа трябва да бъдат създадени терминали за втечнен газ.

България вече изрази желание да се включи с дял в изграждащия се втори терминал в Гърция, край Александруполис.

На юг става по-горещо: какъв е залогът "Кипър"

Турция също е заплашена от "мерки и санкции" заради газови проекти. Предупреждението дойде от ЕС след настояване на Гърция и Кипър. Този път кризата се развива на фона на прелитащи турски изтребители над въздушното пространство на Гърция и патрулиращи турски военни катери за охрана на сондажите в изключителната икономическа зона на Кипър.

Залогът е газ за Европа от юг.

Турският кораб "Фатих" започна преди няколко дни проучвателни сондажи за нефт и газ край бреговете на Кипър.

"Фатих" е започнал сондаж западно от кипърския град Пафос. На 15 юни външният министър Мевлют Чавушоглу съобщи, че в района пристига и втори турски сондажен кораб, който първоначално трябваше да започне работа в Черно море. Това е корабът "Явуз", който днес отплава и ще започне сондажи в началото на юли край полуостров Карпас в Североизточен Кипър.

Вторият турски сондажен кораб - "Явуз" отплава към Кипър, 20 юни 2019 г.

Снимка: AP/БТА

Турция не признава изключителната икономическа зона на Република Кипър и в интервю пред Анадолската агенция Чавушоглу заяви, че проучванията и сондажите на Турция са в рамките на нейния континентален шелф и в секторите, дадени на концесия на турската държавна петролна компания от признатата само от Анкара Севернокипърска турска република.

Кипър смята, че със сондажните си дейности Турция нарушава изключителните му права върху подводните залежи на нефт и природен газ край острова. Тази седмица кипърските власти издадоха международни заповеди за арест на членовете на екипажа на "Фатих". Под заплаха от задържане се намират 25 души.

Гърция има военен флот и е изпратила към всички страни посланието, че ще има последствия, ако Турция изпрати сондажния кораб "Явуз" край гръцкия остров Кастелоризо, заяви днес пред гръцки медии гръцкият министър на външните работи Йоргос Катрунгалос. Уверявам ви, че тези послания са чути, защото никой не е толкова луд, че да иска "горещ епизод" в Егейско море. Никой не трябва да си помисля да дойде в нашите води, категоричен е Катрунгалос.

ЕС на свой ред подчерта "сериозните преки негативни последствия, които имат тези незаконни действия за целия обхват на отношенията между ЕС и Турция". Съветът на ЕС призова Турция да демонстрира сдържаност, да зачита суверенните права на Кипър и да се въздържа от такива действия.

Високопоставен европейски представител е заявил, че "(кипърският) президент Анастасиадис може да разчита на солидарността на колегите си".

Анкара контраатакува

Министерството на външните работи на Турция отговори, че изявлението на Съвета на ЕС е било направено по "пристрастен начин" и не е реалистично.

Тези заключения показват колко далеч е ЕС от това да разбере стъпките, предприемани от Турция въпреки условията, в които е поставена, и предизвикателствата, пред които е изправена, се казва в изявлението на турското външнополитическо ведомство.

Също така с приемането на кипърската гръцка администрация (както в Анкара наричат Република Кипър) за член на ЕС съюзът "подкопава" отношенията между Турция и ЕС, свързани с усилията за разрешаване на кипърския въпрос, е посочено в текста.

"Сегашната позиция на ЕС всъщност е базирана на несправедливите твърдения на Гърция и на кипърските гърци, отнасящи се до Егейско море и Източното Средиземноморие, които целят да "узурпират" правата на Турция и на Севернокипърската турска република", настоява Мевлют Чавушоглу.

"Море" от газ в морето край Кипър

Показателите на новото газово находище "Глафкос" най-кратко изглеждат така: потенциални залежи от газ между 5 и 8 трилиона кубически фута (142-227 млрд. куб. метра) на прогнозна брутна стойност 30-40 млрд. долара, от които Кипър може да получава годишно приходи от около 200 млн. долара. Находището се разработва от американския петролен гигант "Ексън мобил" (ExxonMobil) - открито в блок 10 в южната част на кипърската изключителна икономическа зона, в близост до египетското супернаходище "Зор".

Резултатите от завършилия проучвателен сондаж бяха оповестени официално в Никозия в края на февруари и бяха обявени за "силно обнадеждаващи", писа през март Бранислава Бобанац в 3e-news.net. Откриването на "Глафкос" бе определено като "промяна на играта" за Кипър и Източното Средиземноморие - като много важна повратна точка както за развитието на техния енергиен потенциал, така и за геополитическата им позиция и влияние.

Да припомним, че Кипър вече разработва (чрез чуждестранни компании) други две находища: "Афродита", "Калипсо".

Така малката средиземноморска страна ще се утвърди като алтернативен източник на доставки на газ за Европа.

Резултатите от сондажа в участъка "Глафкос" се очакваха с огромен интерес, защото "залог" в тях бе изграждането на терминал за втечняване на газ на територията на Кипър. Интерес към изграждане на терминала преди време изрази ExxonMobil, като обвърза решението си с откритите количества и качество газ. Такъв терминал е и една от стратегическите цели на кипърското правителство.

Стремежите на Кипър, напълно подкрепени от Гърция, другите южноевропейски страни и ЕС, са камъчето в обувката, което тормози Анкара. Започналите сондажи на запад или юг от Кипър драстично ще засилят напрежението в региона.

Нека тези, които идват в региона отдалеч и техните компании да видят, че нищо не може да се направи в тази област без нас. Нищо не може да се направи в Средиземноморието без Турция, няма да позволим това, категоричен бе Чавушоглу.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция е готова да защитава правата на кипърските турци върху залежите от газ в шелфа на острова.

САЩ междувременно отправиха твърдо послание към Анкара да не възпрепятства сондажните дейности на ExxonMobil. Въпросът е дали Белият дом ще продължи да изпраща същото послание сега, когато напрежението нараства?