Румънският Конституционен съд задължи президентът Клаус Йоханис да издаде указ за отстраняване от длъжност на главния прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията /НДБЛ/ Лаура Кодруца Кьовеши, съобщи информационният сайт Зиаре.

Съдът публикува съобщение, в което посочи, че е установил юридически конфликт от конституционно естество между министъра на правосъдието и президента на Румъния в резултат на отказа на държания глава да даде ход на предложението на правосъдния министър за отстраняване на Кьовеши.

В съобщението се уточнява, че решението на Конституционния съд е окончателно и има задължителен характер.

На 22 февруари министърът на правосъдието Тудорел Тоадер поиска отстраняване на шефката на НДБК Лаура Кодруца Кьовеши, обвинявайки я в различни нарушения, включително авторитарно поведение, намеса в корупционни дела, отказ да се яви на изслушване в парламента и други.

По-късно Висшият съвет на магистратурата издаде отрицателно консултативно становище по искането на министъра, а президентът Клаус Йоханис заяви, че мотивите на министъра не са успели да го убедят и отказа да отстрани от длъжност главния прокурор на НДБК.

След отказа на президента левоцентристкото правителство на Социалдемократическата партия и Алианса на либералите и демократите сезира Конституционния съд.

Преди решението на съда президентът Йоханис заяви, че независимо какво ще бъде то, той ще се запознае с него и мотивите му и "ще действа по съответния начин".

Правосъдният министър Тудорел Тоадер написа във Фейсбук след оповестяването на решението, че то "изтъква конституционния принцип, според който прокурорите развиват дейността си под ръководството на министъра на правосъдието".

Според Тоадер "президентът няма никакви законови правомощия да оценява професионалните и мениджърски компетенции на висшите прокурори, за разлика от министъра на правосъдието".

Опозицията критикува остро днешното решение. Парламентаристи от двете най-големи опозиционни партии - Национално-либералната партия и от Съюз за спасение на Румъния - определиха решението като "абсурдно" и "фундаментално погрешно" и призоваха за деполитизация на Конституционния съд.

Същевременно в социалните мрежи започнаха да се появяват призиви за протести на Площада на победата в Букурещ. "Няма да се откажем! Ще защитим демокрацията!", призоваха организатори на събитието.

НДБК, която е изключително активна в преследването на високопоставени длъжностни лица, заподозрени в корупция, е много популярна и сред румънците.

Създадена през 2002 г., НДБК многократно получаваше похвали в докладите на Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Откакто Кьовеши пое ръководството на антикорупционната агенция през 2013 г., делът на осъдителните присъди рязко се увеличи, отбелязва Ройтерс.

Агенцията разследва парламентаристи, министри, кметове, магистрати и бизнесмени през последните години, като разкри конфликти на интереси, злоупотреби със служебно положение, измами и раздаване на държавни поръчки срещу подкупи.

Възможни ходове на президента

"Трус в правосъдието в Румъния. Президентът трябва да уволни шефката на антикорупционната агенция" (в. "Евениментул зилей"), "Конституционният съд - Клаус Йоханис: 1-0. Има ли президентът шанс за реванш?" (в. "Ромъния либера") са част от заглавията в електронните медии след днешното решение на Конституционния съд.

Според източници, цитирани от телевизия Антена 3, президентът Йоханис няма да бърза да отстрани Кьовеши. Държавният глава може да заложи на факта, че решението на Конституционния съд не споменава срок, в който трябва да бъде издаден указът и следователно той може да се опита да протака. Мандатът й изтича през 2019 г.

Друг вариант е да подпише указ за отстраняване на Кьовеши, като същевременно я назначи за временен ръководител на НДБК, посочват източниците.

Представители на управляващата коалиция изразиха мнение, че самата Кьовеши може да реши да подаде оставка след решението на съда като "проява на достойнство".

"На първо четене президентът все още може да отхвърли уволнението, ако успее да открие законови аргументи", коментира експертът Лаура Щефан, цитирана от Ройтерс. "Но решението намалява правомощията на президента и увеличава тези на правосъдния министър".

Агенцията напомня, че управляващата Социалдемократическа партия се опита в началото на 2017 г. да декриминализира няколко корупционни престъпления чрез извънредни постановления, които предизвикаха най-големите улични протести от десетилетия. В момента се води дело срещу лидера на партията по обвинения в злоупотреба със служебно положение.