"Тревожна е атмосферата в ЕС по отношение на европейската интеграция на Македония и може да се заключи, че страната е в много трудна ситуация. България не би могла да бъде толкова силна по отношение на Македония, да наложи вето, да настоява за историческите въпроси и да навлиза във въпросите на идентичността, ако зад нея не стои Германия, която засилва влиянието си на Балканите и в Европа", заяви Тито Петковски, дългогодишен политик, лидер на Новата социалдемократическа партия /НСДП/, в интервю за македонския информационен сайт МКД.

Отговорът на хърватския премиер Андрей Пленкович на въпрос от опозиционен депутат в парламента, че Хърватия се обявява за решаване на езиковия въпрос и е влязла в контакт с български официални лица, е само още един аргумент, който потвърждава моята позиция, че София не е сама в рамките на ЕС в политиката спрямо Македония, казва Петковски.

"Германия всъщност не подкрепи Македония и на практика застана зад България в спора. Когато българският външен министър Екатерина Захариева казва, че България не е сама в причините за спора с Македония и че зад нея стоят и други държави, тя всъщност мисли преди всичко за Германия. И когато Захариева говори за въпросите от историята, а и за езика, които налага на Македония като условие за започване на преговори, и тук намираме връзката с Германия", казва Петковски.

Според него "става въпрос за опит България да бъде компенсирана" за загубата от Втората световна война (ВСВ), тоест загубата на Македония, имайки предвид, че с победата над фашистката ос Македония е утвърдила позицията си във всяко отношение, а България е загубила влиянието си, анализира Петковски. Според него отново Германия е изиграла главната роля за приемането на България в НАТО и ЕС, макар България тогава да не е била изпълнила никакви критерии за членство.

"Сега, с допускането България да блокира Македония, налагайки й историята като спорна, на практика Германия остава съгласна вратата на ЕС да остане затворена за Македония. Но ако ние се опитаме да отворим тази врата, като направим отстъпки за нашата история, тогава и Македония няма да я има. Това са много опасни тенденции на европейската политическа сцена", казва Петковски.

Според него трябва да се има предвид, че България, като икономически и политически по-слаба членка на ЕС, не може да демонстрира такава сила спрямо Македония, ако няма подкрепата и съгласието на Германия.

Напразно се очаква парламентарните избори в България да променят нещо, защото по въпроса за Македония в България няма съществени различия, посочи той.

"Сега отбелязваме недоизказани становища от Хърватия по отношение на Македония, които предизвикват много недоумение, макар това да е държава, с която споделяме и общо минало като някогашни републики в една и съща страна. Повторно може да заключим, че Германия разпростира своето влияние, а Хърватия, трябва да признаем, от години гради специални отношения с Берлин и влиянията са многопластови", казва Петковски, като отново спомена "неразбираемия отговор" на хърватския премиер Пленкович на въпроса на опозиционния депутат Боян Главашевич относно Македония.

Петковски отива и по-далече - той казва, че и Франция преди две години спря започването на преговори на Македония с ЕС, а сега оттам идват информации от типа, че над 50 процента от французите са против разширяването на съюза и против приемането на страни от Западните Балкани в европейското семейство.

"На кого и на какво можем да разчитаме, за да постигнем стратегическите си цели, е наистина открит, важен въпрос. Разбира се, трябва да продължим с конструктивната и разумна политика, както и с по-интензивно сътрудничество с държавите, които ни подкрепят", казва Петковски.

Той направи и политически анализ на ставащото с ваксините против коронавирус и посочи, че те са показали, че "на глобално ниво не винаги може да очакваме солидарност, равноправие, хуманност и трябваше самите ние да се постараем да си доставим ваксини със свои сили".