Сигналите вече са очевидни. Курсът във вторник от 4,8448 леи за 1 евро - с растеж от 0,43 процента, но още повече курсът от 4,3880 леи за 1 долар - с растеж от 1,57 процента, ни карат да потръпваме. Румъния отново се оказва неподготвена. Държавният бюджет трябва да се справи с огромни разходи, останали в наследство от управлението на Социалдемократическата партия (СДП). Но приходите в държавния бюджет ще се сринат, поне в следващите месеци, заради намаляването на икономическата дейност, пише Щефан Властон от вестник "Адевърул", предаде БТА.

Това е ситуация, която не може да бъде по-лоша, за икономиките на всички страни. Това е обратният ефект на глобализацията. Пада един, падат всички. В тази посока трябва да се насочи вниманието на президента и правителството. Съсредоточени да се справим с кризата с коронавируса, да не забравяме какво ни чака и какви мерки да вземем отсега, за да преодолеем и икономическата и бюджетна криза.

Спирането на икономическата дейност в редица сектори означава намаляване на приходите към държавния бюджет

Сега е ясно, че големи компании, със значителен принос към бюджетните приходи, прекъсват дейността си и изпращат служителите си в техническа безработица. В резултат на това приходите от данъка върху доходите, ДДС и други категории, вече няма да идват в държавния бюджет. Който и без това имаше най-ниското ниво на събираемост в Европа. За сметка на това разходите остават същите. Бюджетните заплати трябва да бъдат платени, дори ако преподавателите например си стоят вкъщи. АйТи и банковият сектор могат да извършват дейността си от вкъщи, онлайн. Но това е твърде малко.

Хотелиерско-ресторантьорската индустрия, както при нас, така и в редица европейски страни, спира. Последствията: стотици хиляди румънци се върнаха или се готвят да се върнат в Румъния, защото вече нямат работа. Какво ще прави румънската държава с тези граждани? Ще им осигури ли някакви специални помощи за безработни? Откъде пари?

Ще имаме верижно поскъпване на вносните стоки

 

Знаем много добре, че поскъпването на горивата, нарастването на обменния курс, водят до верижно поскъпване на вносните продукти, но и на тези от вътрешното производство. От някои продукти можем да се лишим за известно време, но от други не. Става дума за хранителните продукти, продуктите за поддържане на домакинството и други. Санитарният сектор ще има остра нужда от оборудване, материали и апаратура, които идват основно от вноса. В зависимост от растежа на заразяването с коронавирус, болниците ще бъдат обхванати от недостиг на медицински персонал и на необходимите средства за лечение на болните. Тук са нужни съществени бюджетни ресурси, които не е ясно откъде ще вземем.

Заемите ще бъдат изключително скъпи

Досега се справяхме все някак с големите заеми за покриване на предвидените в държавния бюджет разходи. Когато лихвите скочат до небето, защото и кредиторите не са толкова наивни, че да не видят икономическата ситуация на Румъния, тогава дори и този ресурс вече няма да бъде достъпен. Ситуацията от 2009 г. - 2010 г. Освен това, всички страни ще имат нужда от заеми, така че с увеличаването на търсенето разходите нарастват неизбежно. Надеждата е в резервите и ресурсите на ЕС и готовността на съюза да помогне на най-силно засегнатите страни. Увеличаването на бюджетния дефицит не е решение, защото превишаването на разходите все пак ще трябва да бъде покрито със заеми, които ще стават все по-скъпи.

Какво може да направи правителството?

Част от гражданите ще се справят все някак си. Кой със спестявания, събирани за черни дни, кой с произведени в собственото си стопанство продукти, кой с работа, която върви дори по време на криза. Какво ще правим обаче с онези граждани, които зависят силно от приходите на държавата, сред които и 5,2 милиона пенсионери?

Държавата може да разгледа разходите, които не са категорично необходими, и да помисли за незабавна бюджетна корекция, възможна при извънредно положение - да ореже разходите, които не са оправдани, започвайки от някои безобразни пенсии и заплати, както и безсмислените разходи, правени от кметствата. Да се спрат балансиращите трансфери към административно-териториалните единици, където кметовете удвоиха или утроиха заплатите си, понеже СДП им позволи това, за да спечели бъдещите избори.

Привличането на безвъзмездни средства и евентуални помощи от ЕС става жизненоважно. С тези пари можем да спасим живота на малките и средни предприятия, които иначе биха фалирали и биха съкратили хиляди служители. Които ще искат помощ за безработица и социални помощи от държавата. Още десетки милиарди леи, които държавата трябва да извади. Откъде?

Бъдещата икономическо-социална ситуация се очертава като драматична. Все още не може да си представим икономическите и бюджетни последици на кризата с коронавируса. Надеждата е, че настоящото правителство има достатъчно ресурси от интелигентност и далновидност, за да подготви още отсега отговора на това, което ни чака. Решението - освобождаване от данъци и такси и предоставяне на помощи от бюджета би било възможно в Германия. У нас не е възможно, защото държавният бюджет и без това е претоварен от разходи, които не са свързани с кризата с коронавируса. Така че Бог да ни е на помощ!