На 11 юли 1995 година светът стана мълчалив свидетел на най-тежкото военно престъпление в Европа след Втората световна война. Над 2000 войници от босненските сръбски сили, командвани от генерал Ратко Младич, превземат мюсюлманския анклав Сребреница - град в защитената зона, охранявана от холандските мироопазващи сили на ООН. Холандският контингент, наброяващ около 500 души, не успява да спре настъплението на сръбските части, водени от този, който ще остане в историята като "Касапина от Сребреница".

Вижте снимки

"Стреляйте само на месо! Човешко месо! Те нямат нищо - имат само няколко прости пушки. Това е всичко." Това е заповедта на ген. Младич, дадена няколко дни по-рано, когато градът е подложен на масиран обстрел. 

По обяд на 11 юли сръбските войници нахлуват в Сребреница и започват да отделят мъжете от жените, изтръгвайки малките момчета от ръцете на пищящите им майки. Десетки камиони и автобуси със сръбска регистрация отвеждат мъжкото население без изключения. Стотици млади жени и момичета са отвлечени, за да бъдат изнасилени, и до днес се губят следите на 140 деца.

През следващите часове над 8000 момчета, мъже и старци са избити, а телата им погребани в общи гробове.

Някои от труповете са разчленявани и хвърлени в различни ями, за да бъде прикрито ужасяващото масово убийство. Когато три дни по-късно холандските сини каски обикалят района, не откриват нито един оцелял. 

Embed from Getty Images

Генерал Ратко Младич обявява своята "победа" като отмъщение за клането на сърби от турците от времето, когато Балканите са били под владението на Османската империя. Касапинът от Сребреница обаче се укрива през следващите 16 години. Младич е арестуван чак през 2011 година, а 6 години по-късно Хагският трибунал го призна за виновен по 10 точки от обвинението - за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, и го осъди на доживотен затвор. Съдът реши, че с действията си Младич значително е допринесъл за геноцида над мюсюлманското население в Сребреница, че е тероризирал населението на Сараево, нареждал е да се взимат заложници.

Embed from Getty Images

А десет години след кървавата атака, Сребреница все още бе мрачна и тиха. Само 10 000 от първоначалните 38 000 жители са останали в града, чийто център е осеян с разрушения. Стени, надупчени от куршуми от автоматично оръжие, счупени прозорци, руини, останки от разрушени от войната сгради, през които вие вятърът. 

Embed from Getty Images

Днес, 24 години след геноцида, над 1100 майки, съпруги, баби и дъщери все още не знаят къде са останките на близките им. Мащабът на зверствата е толкова голям, че ексхумирането и идентифицирането на костите от масовите гробове от района на "защитената зона" продължава.

"Те изчезнаха от живота ми като пепел, разпиляна от вятъра. Още чувствам ръцете им върху раменете си, докато ми казват, тръгвайки: "До много скоро, мамо", плаче Рамиза Мусич, която е загубила двамата си сина.