Интервюто е наТаня Джоева, Епицентър.бг
Пламен Грозданов е дипломат от кариерата. Завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс" в София и Дипломатическата академия в Москва. Бил е в посолството на България в Хелзинки (1981-1985), заместник постоянен представител на страната ни в ООН (1989-1992), наш посланик в Москва (2006-2012) и в Туркменистан (2009-2012).
В момента е изпълнителен директор на Съюз "Произведено в България".
- Посланик Грозданов, като човек, който познава нюансите на дипломацията и на двустранните отношения с Русия, каква е вашата оценка за двудневната визита на руския премиер Дмитрий Медведев?
- Такава визита винаги е полезна. Поддържането на диалога е нещо важно, особено със страна като Русия. И особено предвид развитието на нашите двустранни отношения.
До 2018-а имаше цели шест години, когато реално бяха стопирани всички отношения между нашите две страни.
С посещенията миналата година на президента Радев и на премиера Борисов в Русия диалогът се отключи. Интензивираха се контактите и по други линии, най-вече - по парламентарна. Имаше посещения на заместник председатели на Народното събрание в Русия, на шефове на комисии от руската Дума - тук. Сега - на премиера Медведев. Предстои председателят на българския парламент да посети Русия.
Всичко това е много позитивно, защото трябва да се поддържа политически диалог. Русия е такава страна, че ако не го правиш, не можеш да решаваш редица други въпроси.
- Не очаквахме ли обаче по-конкретни резултати?
- Не можеше да се очаква кой знае какво. Такова посещение не може да мине без подписването на документи. Такива имаше. Факт стана споразумение за развитие на туризма. Подписа се протокол за изменение и допълнение на Закона за социална защита, действащ от 2010-2011 г. Нужно бе да се актуализира, за да има по-добро обслужване на българи и руснаци, които са придобили пенсионни права в една от двете страни.
Много е важно според мен, че се съгласува план за консултации между двете външни министерства. Това също не се правеше за доста дълъг период и не бе разумно.
- Трябва да признаем обаче, че очакванията ни бяха свързани най-вече с "Турски поток". Знаем, че САЩ са срещу проекта. Знаем също, че България очевидно иска руски газ, както се разбра и от последните изявления на премиера Борисов. Вие как тълкувате думите на Медведев: "Изтребители винаги ще дойдат, важното е газ да дойде"?
- Още когато беше стопиран "Южен поток", при посещението си в Турция през 2016-а Путин използва словосъчетанието, че Русия иска "железобетонни гаранции" от Европейския съюз, за да може да вземе решение за Южен поток". "Южен поток" отпадна, сега на дневен ред е въпросът за "Турски поток".
- И най-вече - откъде ще мине тръбата на "Турски поток".
- Да, дали ще мине през България. Нашата позиция е пределно ясна: ние сме заинтересовани от един такъв транзит. Още повече, както знаете, настоящето споразумението между Русия и Украйна за транзит на газ по тръбопровода "Дружба" изтича в края на тази година.
Вярно, ние сме защитени до 2030 година с договор и има-няма газ, ние би трябвало да получаваме съответните финансови средства, съгласно договора.
Но значително по-сигурно е и за нас е много важно тази газ, която минава по "Турски поток" да отива и до газовия хъб. Решението на Европейската комисия е, че там трябва да има три доставчика. Защо единият да не е Русия?
Дългосрочната задача на нашата страна би трябвало да бъде диверсификация на източниците. Водят се преговори и с други страни. Има и други европейски държави, и членки на ЕС, които са заинтересовани "Турски поток" да мине през България. Икономически и логистично това е най-изгодно. И Сърбия, и Австрия, и Унгария стоят зад такова решение.
Мисля, че този път ние, в България, си свършихме добре работата. Подходи се правилно - направи се пазарен тест за възможностите за запълване на капацитета на тръбата, а след това - да се мисли кой ще я строи и как. Надяваме се, това да е "Булгартрансгаз". Остана да видим, какво решение ще вземе руската страна и какво - Европейската комисия. Но ние, този път, сме спазили всички изисквания на ЕК.
- Шефът на "Газпром" Алексей Милер обаче заяви, че Русия няма да участва в газопреносни проекти. Тези думи не слагат ли кръст на проекта "Турски поток" през България?
- Според мен - не. Преговорните процеси по тези проекти са доста сложни. Нещата в крайна сметка винаги се решават от политическото ръководство, не от Милер. Не омаловажавам ролята на Милер при взимането на подобни решения, но може би той играе ролята на лошото ченге в случая. Това, което той каза е, че Русия не е заинтересована от участие в проекта "Балкан" за газоразпределителния център. Но тази руска позиция не е нова.
Знаем кой приема тези решения в Русия.
- Веднага ви питам тогава - да очакваме ли визита на Владимир Путин у нас? Някои оцениха като положителен факта, че дойде Медведев. В това видяха знак, че България не е толкова важна за Кремъл. Други обаче прогнозират посещение по-нататък.
- Познавайки практиката на посещения на държавния глава на Русия, той никога не прави посещения, ако няма ключови въпроси, които да бъдат решени. Или да се подпишат важни документи от гледна точка на двустранните отношения. Така че ние може да очакваме визита на Путин, само ако се постигне договореност - първо на експертно равнище, после - на политическо, за важен проект или събитие. Такава е практиката.
- Влиянието на Милер е огромно в Русия. Защо бе в делегацията и получи ли нужното внимание според Вас?
- Да, Алексей Милер е изключително опитен специалист и много влиятелна фигура в Русия по въпросите от негова компетентност. По време на това посещение трябваше да се направи преглед на пътната карта, един документ подписан между "Газпром" и Министерството на енергетиката, ако не се лъжа, в средата на 2017 г., да се набележи какво предстои да се прави. Нормално е този преглед да стане в присъствието на ръководителите на двете страни, подписали документа.
- Споменахте Австрия и Унгария. Австрия категорично подкрепя Северен поток 2, Унгария също може да получава газ оттам. Тоест, двете страни си решиха въпроса с доставките, тъй като Северен поток очевидно няма да бъде спрян. Австрия и Унгария следователно не са вече толкова заинтересовани от продължението на "Турски поток"?
- Австрия е доста заинтересована. Главно заради това, че иска да стане разпределителен център на газ, която да прехвърля към други части на Европа, най-вече - към Южна Европа. Австрия многократно декларира, че има интерес. Потреблението на газ непрекъснато се увеличава. Нужда от газ ще има.
- Конкурент на България за трасето на "Турски поток" е Гърция. Добре ли си играят картите гърците?
- Да. Гърците винаги добре са си играели картите. Те винаги подхождат от гледна точка на техния национален интерес. Добре осъзнават интересите си и добре се борят за тях. Не е лошо да се поучим от тях по редица въпроси, свързани с определени външно-политически и икономически решения.
- Ще спре ли руската газ през Украйна? Какво научихме в тази посока от срещите в България?
- Едно от условията за реализацията на северните потоци е да не спира газта през Украйна. Но този въпрос е сложен от технологично и техническо естество. Газопроводът е доста стар. Той се нуждае от сериозна рехабилитация. От друга страна е удобен за снабдяване на страните от Централна Европа. За тях е по-добре да получават суровината по тази тръба. Позицията и на ЕС, и на Германия е газта през Украйна да не спира. Не вярвам това да бъде преустановено. Но въпросът е сложен. Дано политическите аргументи да не вземат връх при взимането на съответното решение.
- Друг въпрос, който си пробива път, е за милитаризацията на Черно море. Възможно ли е това да се случи и дали е било обект на разговорите в София?
- На четири очи е възможно да е било обект на разговорите. Не съм запознат с детайлите. Но зная, че са преговаряли за фериботна линия от Бургас до Новоросийск. Това ще улесни придвижването на руски туристи в България, които желаят да идват с автомобилите си. Знаете, че има много руснаци, които са собственици на недвижими имоти у нас.
Що се отнася до милитаризацията, мисля, че това е силна дума. Ясно е, че след завземането на Крим има по-често присъствие на морски съдове на страни-членки на НАТО. Но до милитаризация не ми се вярва да стигнем.
- Бяха изнесени данни за драстично намаляване на размера на стокооборота между двете страни - с 2 милиарда лева. Други европейски страни обаче действат далеч по-активно, въпреки санкциите. Какви са причините за нашия срив? Политически?
И политически.
Големият проблем е българския износ. Той реално е около 400 милиона, като половината от тях са по линия на доставките на части за автомобили. Голяма част от западноевропейските производители построиха свои заводи в Русия и на практика те произвеждат автомобилите там и не ги изнасят от своите страни. По линия на кооперирането, което нашият автомобилен клъстер има, голяма част от тази продукция отива и към Русия. Но, за съжаление, там няма кой знае каква добавена стойност за нас.
Другият ни износ е даже под 200 милиона. Причините са първо санкциите. Ние бяхме ударени жестоко, особено нашата хранително-вкусова промишленост и селскостопанска продукция. Мястото веднага бе завзето, защото празно място на пазара не се оставя, особено на такъв голям пазар като руския.
Другата наша грешка е, че не следим внимателно какво става в Русия. Още когато аз бях там - това е периодът 2006-2012 година - една голяма част от западноевропейските страни, но и част от страните от Централна и Източна Европа, направиха логистични центрове в Русия, започнаха да изнасят свои производства и практически санкциите не ги засегнаха толкова силно, колкото нас. Нашият бизнес като че ли се страхуваше да инвестира и да прехвърли производството си там.
Да вземем за пример фармацията. Руското правителство прие програма за по-голяма независимост от фармацевтични продукти, защото беше стигнала до положение близо 80% от лекарствата на руския пазар да са вносни. С тази програма бяха осигурени чудесни условия за инвеститорите лекарства да се произвеждат на място. Голяма част от фармацевтичните производители изнесоха своите производства. Нещо, което ние не направихме. Ставаше дума за сериозно перо - стигали сме до 150 милиона износ на фармацевтични продукти. Сега то е намаляло значително.
Така че както геополитическата обстановка, така и нашите собствени грешки са причина за намалелия износ.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}