Презрението и възмущението, макар и заслужени, няма да сложат край на президентството на Доналд Тръмп. Това, от което има нужда, е задействане на закона. И то може би вече наближава, пише "Гардиън", цитиран от БТА.

Това, че президентът Тръмп е почти пословичен лъжец, човек, който е безразличен към света, освен ако може да задоволи своите груби непосредствени желания, стана очевидно, откакто той се появи за първи път в обществения живот като търгаш с недвижими имоти в Ню Йорк. До някаква степен това бяха качествата, или недостатъците, които му спечелиха президентския пост. Те го свързаха с милиони гневни и объркани американци в ролята му на звезда от телевизионно риалити. Те го направиха и полезен инструмент за по-интелигентни играчи със стратегическо мислене, от Владимир Путин до братята Кох, които последователно го използваха, за да придвижва собствения им дневен ред и да отслаби американската държава у дома и в чужбина.

Един от големите въпроси, произтичащи от неговия успех, винаги е бил дали той ще плати за лъжите си или само САЩ - и останалата част от света - са онези, които ще трябва да го направят. Очертанията на отговор станаха доста по-ясни миналата седмица с напредъка на разследването на специалния прокурор Робърт Мълър на руската намеса в президентските избори през 2016 г. и успоредното разследване на прокурори от щата Ню Йорк. Те разследват поведението на личния адвокат на Тръмп Майкъл Коен - човекът, казал веднъж, че "би поел куршум" вместо Тръмп, който му плащаше по 500 000 долара годишно за тази преданост.

С приключването на работата на прокурорите Коен откри, че в края на краищата е предан най-вече на семейството си.

Въпреки това прозрение го чакат повече 4 години затвор по многобройни обвинения за неплащане на данъци, банкови измами и за ролята му до координира по време на кампанията на Тръмп две значителни плащания на жени, които твърдят, че са имали интимни връзки с президента. Той излъга и пред Конгреса, както сега признава, за преговорите, които Тръмп е водил по време на кампанията си да отвори Тръмп тауър в Москва. Първият ръководител на кампанията на Тръмп Пол Манафорт вече е в затвора и го очакват до 10 години там. Сега той е обвинен от Мълър в лъжа, дори след като сключи съдебно споразумение по-рано тази есен, за престъпления, свързани главно със състоянието, което е натрупал като получател на възнаграждения за лобизъм от украински олигарси.

Друга новина е, че президентът е уволнил началника на своята канцелария Джон Кели, който ще напусне в края на месеца. Това не може да е заради липса на идеологическо усърдие: генерал Кели беше открит защитник на политиката за разделяне на деца от родителите им на мексиканската граница. Външният свят обаче гледаше на него като на ограничаващо влияние на зрял човек и това никога не е било свързвано с успехите в двора на президента. Човек, за когото се предполага, че е трябвало да съзрее по-рано, Рекс Тилърсън за пръв път говори открито тази седмица, откакто беше уволнен като държавен секретар.

"Толкова често трябваше да му казвам, г-н президент, разбирам както искате да направите, но не може да го направите по този начин. Това нарушава закона".

Тръмп отговори като нарече Тилърсън, бившия президент на "Ексън Мобил", "тъп като пън" и "дяволски мързелив". Най-новото му дипломатическо назначение е Хедър Науърт, бивша водеща на новините по телевизия Фокс нюз, за посланик в ООН. Тя може и да знае повече от него за външните работи.

Всички тези аспекти на характера му са на показ от години. Няма по-изобличаващи доказателства за невежеството и непочтеността на президента или за постоянната му вяра в глупостта на аудиторията му от неговите речи и текстове в Туитър. Сега недостатъците на неговия характер и интелект започват да вредят дори на собствените му привърженици по начини, които не може да бъдат обяснени лесно.

Неговият капризен и импулсивен стремеж към търговска война с Китай дестабилизира фондовите пазари по целия свят. Колко дълго партията му ще продължи да го защитава? Назначените от републиканците съдии са мнозинство във Върховния съд. Двадесет републикански сенатори ще трябва да гласуват срещу него в Сената за импийчмънт, за да бъде успешна една такава инициатива. Най-смразяващото измерение на ситуацията, в която се намира президентът, е, че неговото оцеляване може, според последните анализи, да зависи повече от политиката, отколкото от законите, които той някога се закле като президент да спазва.