Президентът Румен Радев, който е на официално посещение в Китай, където участва в икономическия форум, известен като "Летния Давос", даде интервю за англоезичното китайско издание "Глобал Таймс", пред което коментира пространно връзките между двете държави.

Междувременно, след като първо разговаря с премиера Ли Къциян, българският държавен глава се срещна и с китайския си колега Си Цзинпин.

"Отношенията между нашите народи са изключително добри. Сега, когато отбелязваме 70 години от установяването на дипломатически отношения, те се издигат до ниво стратегическо партньорство. Така че ние трябва да използваме тази голяма възможност в променящата се световна ситуация, да развиваме нашето партньорство и да дадем нов стимул за развитието на нашите отношения", заяви Цзинпин.

"Предстои ни исторически акт - обявяване на съвместна декларация между Република България и Китайската народна република за установяване на отношения на стратегическо партньорство", заяви на свой ред Радев, който изрази убеждението си, че това ще се превърне бързо в ползотворна основа за надграждане на вече постигнатото в двустранните отношения.

А ето какво каза президентът в интервюто си, преведено от БТА:

"Глобал Таймс": Тази година отбелязваме 70-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китай и България. Какви ще са общите дейности по отбелязване на този специален повод за двете страни?

Радев: 2019-а е наистина успешна година за българо-китайските отношения. България е втората държава в света, която установи дипломатически отношения с Китайската народна република и тъй като първата беше СССР, който формално не съществува вече, ние на шега, но и с гордост казваме, че България трябва да се смята за първата страна, признала Китайската народна република.

По повод важната 70-годишнина от установяването на дипломатически отношения с Китай ние сме планирали много дипломатически, икономически, културни и академични събития през цялата година, както в България, така и в Китай. Имаме особено динамичен политически диалог на високо равнище през тази година. Много съм благодарен на президента Си Дзинпин за неговата любезна покана за това държавно посещение в Китай, което е първото от пет години насам. Това е признание за значимостта, която България и Китай отдават на своите отношения, и се надяваме, че то ще засили развитието на взаимноизгодното партньорство между нашите две страни във всички сфери.

Надяваме се и да издигнем престижа и познанието за България в Китай чрез многобройните български събития, които са планирани тук за отбелязване на годишнината като изложби и концерти. С тези събития се надяваме китайските ни приятели да научат повече за богатата ни история, култура и традиции. България е приятелска страна, която предоставя отлични възможности за бизнес, инвестиции, пътуване и обучение, истински и доверен приятел на Китай в Европа.

"Глобал Таймс": Тази година отбелязваме и 70-годишнината от създаването на Китайската народна република. Как виждате промените в Китай през последните десетилетия и какво означава икономическото развитие на Китай за България?

Радев: Аз искрено поздравявам президента Си Цзинпин и китайския народ по случай тази историческа годишнина. Забележително е това, което Китай е постигнал в развитието си през последните десетилетия в областта на икономиката, социалната сфера, технологиите, намаляването на бедността. Политиките за реформи и "отваряне" към света не само направиха Китай втората в света икономика, водещ глобален актьор и технологична сила. Те също така значително промениха живота на милиони хора и издигнаха на ново ниво тяхното развитие и възможности. За хората в Европа, за Европейския съюз е изключително важно Китай да продължава да се развива устойчиво по пътя на реформите и "отваряне към света", като фактор на мира, стабилността, развитието в света и региона. Мирното възходящо развитие на Китай, в съответствие с принципите на Устава на ООН и Световната търговска организация, е изключително важно и има значително положително влияние върху международната общност.

За нас икономическият растеж на Китай означава и увеличени възможности за търговия и инвестиции на двустранно равнище. Ние бихме приветствали много по-засилено присъствие на китайския бизнес, инвестиции и технологии в българската икономика. България става все по-важен кръстопът, в който се срещат култури, индустрия, логистика, както и за разпределение на енергийни ресурси. Пет от 10-те общоевропейски транспортни коридора преминават през нашата територия. Членството в ЕС, политическата и фискална стабилност, благоприятните бизнес условия, включително ниския корпоративен данък от 10%, засилват позициите на България на важна връзка между Европа и Азия. Тя е открита за потенциални азиатски инвеститори, чиято цел е да получат достъп до обширния европейски пазар, до Югоизточна Европа, Близкия Изток, Северна Африка, Централна Азия. България отдава особено значение на пълното съобразяване с нормите и разпоредбите на ЕС, включващи отвореност, равнопоставеност, устойчивост, прозрачност и други в своите икономически връзки с всички партньори, включително с Китай. Бизнес моделите, основани на пазарната икономика, като публично-частните партньорства, концесиите, финансирането на проекти и други, са отворени за китайски партньори. Щастливи сме да видим китайски компании да участват в търгове за различни проекти в България самостоятелно или в сътрудничество с български, европейски и други компании.

Бих искал да поканя китайската бизнес общност да приеме България като страна на големи възможности, с приятелски и бизнес ориентирани централни и местни власти.

"Глобал Таймс": Търговията със земеделски продукти между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) нарасна бързо, като годишната търговия е на стойност 1.2 милиарда щатски долара. Китайското правителство предложи заедно да се изградят демонстрационни зони за сътрудничество в земеделието с България. Какво смятате за създаването на демонстрационните зони?

Радев: Земеделието наистина е обещаваща и важна сфера на сътрудничество с големи възможности. Ние имаме ясни и определено споделени интереси в тази област. България е носител на богати традиции в земеделието, в производството на висококачествени земеделски стоки и храни, които могат да задоволят вкусовете на китайските потребители. Работим в тясно сътрудничество с китайските власти за улесняването и подобряването на достъпа на български земеделски и хранителни продукти до китайския пазар.

България е страната на произход на продукти като киселото мляко, розовото масло и продуктите от розово масло. Тя е традиционен производител на висококачествени вина на конкурентни цени, на отлични пресни и консервирани плодове и зеленчуци. Има толкова много неща, които може да предложим на китайските потребители, включително органични продукти. България е страната-членка на ЕС, където земеделските зони за биопродукти заемат най-голяма част от територията й в сравнение с другите страни-членки на ЕС.

В рамките на инициативата за сътрудничество между страните от Централна и Източна Европа и Китай "17+1" България е страната-домакин на много активен Център за насърчаване на сътрудничеството в областта на земеделието. В сътрудничество с български и китайски университети и институции в места като Шанхай, Нинбо, Шенжен, Центърът е изградил земеделски демонстрационни зони и мрежи за електронна търговия, отворени за всички страни в Инициативата. Демонстрационните зони са само началото. Те ще помогнат на компании от двете страни да определят интересите и потенциала си и да изготвят планове за бъдещо сътрудничество.

Първата "17+1" демонстрационна зона за сътрудничество в областта на земеделието беше създадена през февруари тази година в Пловдив, вторият по големина град в България, с висок местен икономически растеж и основна връзка на транспортните маршрути свързващи София и Истанбул. Да се надяваме, че скоро ще се случат и още неща в други градове в България и държавите от Централна и Източна Европа, които ще са показателни за огромния потенциал на търговията в земеделието.

"Глобал Таймс": Инициативата "Един пояс, един път" (ИЕПЕП) има за цел да насърчи сътрудничеството на Китай със страните от ЦИЕ и други държави в областта на търговията и инвестициите, транспортната свързаност и общуването между хората. Някои твърдят обаче, че ИЕПЕП доведе някои от страните до т. нар. "капан на дълга" или ги поставя в подчинено положение. Как ще отговорите на това?

Радев: Смятам, че инициативата "Един пояс, един път" е много важно начинание, със стратегическо значение не само за Китай и неговата връзка с външния свят, но също и за всички страни по пътя - Европа, Централноевропейските страни и България. България е подписала меморандума за разбирателство по инициативата "Един пояс, един път" още през 2015 г. Вярваме, че за постигане на оптимални резултати в нашия регион, инициативата "Един пояс, един път" трябва да се развие в синергия със съществуващите платформи за свързаност, транспорт и логистика като трансевропейската транспортна мрежа, Стратегията на ЕС за свързаност между Европа и Азия и Платформата за свързаност между ЕС и Китай. Смятаме, че инициативата "Един пояс, един път" е добра възможност за засилване на свързаността между Европа и Азия и за привличане на инвестиции в нашата икономика. Бихме желали да видим повече практически резултати във всички сфери на инициативата Ц енергийната, транспортната, инфраструктурната, контактите между хората. За нас е важно проектите по "Един пояс, един път" да бъдат финансово, екологично и социално устойчиви и да бъдат осъществени в съответствие с принципите на откритост, прозрачност, равнопоставеност.

Директните китайски инвестиции в България са все още много малки, много по-малки, отколкото бихме желали да видим. Въпросите, които поставихте за "Капана на дълга", по никакъв начин не се отнасят до нас. Освен това, като част от европейското семейство и като страна с много добра фискална политика, България има много стабилна и предсказуема финансова система.

"Глобал Таймс": Инициативата "Един пояс, един път" е станала пресечна точка, свързваща различни страни и региони в търговията, икономиката и културата. На няколко пъти Вие споменахте, че България приема инициативата "Един пояс, един път". Какви са възможностите в бъдеще, които България очаква да проучи с Китай и другите страни-членки по тази инициатива?

Радев: Инициативата "Един пояс, един път" е дългосрочна програма и не е ограничена по време и обхват. България е поставила на масата на нашите китайски партньори редица възможни проекти в енергийния сектор, транспорта, пристанищната и железопътна инфраструктура, електрическия транспорт, земеделието и др. Бихме желали да видим как съответните китайски институции и компании активно проучват и работят за осъществяването на тези проекти. Някои от тях имат много голяма регионална значимост.

Туризмът е обещаваща сфера на сътрудничество. Тази година България отвори визови центрове в 15 основни китайски града за да улесни този процес. Наскоро беше основан български център за насърчаване на туризма в Пекин като част от група подобни центрове в други градове. Опитваме се да убедим нашите китайски партньори да обмислят откриването на директна авиолиния до София. Новото летище в Пекин ще предлага отлични възможности за разширяване на връзките по въздух между двете страни.

България разполага с отлични съоръжения и бази за зимни спортове. Ние сме отворени за сътрудничество с Китай в областта на зимните спортове като част от подготовката на Пекин за Зимната олимпиада през 2022 г.

"Глобал Таймс": България предложи в София да се отвори Център за глобално партньорство в рамките на инициативата "17+1" и в съответствие с инициативата "Един пояс, един път". Как центърът би могъл да породи интерес към Китай, България и страните от региона?

Радев: Създаването в България на Център за глобално партньорство в рамките на инициативата "17+1" цели да насърчи по-нататъшното развитие на сътрудничеството между страните от ЦИЕ и Китай в съответствие с нормите и разпоредбите на държавите от региона, ЕС и Китай. Когато направих предложението на министър-председателя Ли Къцян по време на нашата среща през 2018 г., той веднага прегърна идеята като отчиташе изключителната значимост на такава структура.

България е активен участник в "17+1" и, както знаете, беше успешен домакин на срещата на върха в София през юли 2018 г. Вярваме, че инициативата има голям потенциал за засилване на сътрудничеството, особено в сферата на икономиката. За да видим постижими резултати, е важно да задълбочим познанието ни за съответните правила и разпоредби, бизнес средата и възможностите за търговия, инвестиции и туризъм. Затова по време на посещението на министър-председателя Ли в България ние предложихме да се създаде Център за глобално партньорство в България като инструмент, спомагащ бизнеса в държавите от ЦИЕ и Китай с необходимата компетентност по тези въпроси.

Центърът е мозъчен тръст, управляван съвместно от Института по маркетинг към българското Министерство на икономиката и Китайския институт за международни изследвания към китайското Министерство на външните работи, в партньорство с Института за икономически изследвания на БАН. Центърът предлага експертна подкрепа на сътрудничеството по "17+1" чрез институционално партньорство на мозъчните тръстове, за задълбочаване на комуникациите и взаимното разбирателство между страните от ЦИЕ и Китай. Центърът планира дейности, свързани с обучение, консултации и обмен, за насърчаване на сътрудничеството в търговията, инвестициите, инфраструктурата и други и за подпомагане на различни участници в "17+1" за по-добро разбиране на законодателството в ЕС, ЦИЕ и Китай. Центърът за глобално партньорство може да предоставя съвети за осъществяване на проектите, за създаване на "мрежа от контакти" между институции, търговски и бизнес асоциации, предприятия от ЦИЕ и Китай, както и да улесни бизнес контактите.

Надяваме се, че Центърът ще допринесе за засилване на икономическите връзки, за увеличаване на китайските инвестиции и туристи в България и региона, както и за повече български и европейски продукти на китайския пазар.