Последният маршал на Съветския съюз и бивш министър на отбраната Дмитрий Язов, който беше замесен в опита за преврат срещу Михаил Горбачов и репресиите срещу движението за независимост през последните години на СССР, почина днес на 95 години, предаде Франс прес и БТА.

В Русия той си остана почитана фигура. На 4 февруари, много изнемощял, той не можа да стане от креслото си, но все пак получи още едно отличие за "служба в полза на отечеството".


Президентът на Русия Владимир Путин, който на няколко пъти го награждава през последните години, днес изрази съжаление за загубата на "човек с изключителна смелост", "посветил целия си живот на укрепването на въоръжените сили и на националната сигурност на страната си".

Настоящият военен министър Сергей Шойгу го нарече "легендарна личност".

Погребението на Язов ще е в четвъртък на военно гробище край Москва.

Язов беше последният висш военен, произведен в чин маршал на СССР и беше последният жив с този чин.

Съветски министър на отбраната от 1987 до 1991 г., той остава известен с участието си в неуспешния пуч срещу последния съветски ръководител Михаил Горбачов през август 1991 г., година след като е произведен в чин маршал. Опитът за преврат е дело на комунисти консерватори, които се противопоставят на реформите в изпадналата в криза съветска държава.

Пучистите твърдят, че Горбачов не е в състояние да изпълнява функциите си по здравословни причини и въвеждат извънредно положение, възстановяват цензурата и докарват танкове в Москва.

Опитът за преврат се проваля и пучистите са арестувани.

Тези събития предопределят съдбата на СССР, отслабен от икономическа криза и от движенията за независимост. СССР престава да съществува през декември 1991 г.

Язов обвинява Горбачов, че иска да унищожи СССР, за да "угоди" на САЩ и твърди, че иска да спаси родината си. През 1993 г. той е освободен от затвора, а през 1994 г. е амнистиран.

През 2019 г. в интервю за в. Комсомолска правда" маршалът отново обяснява, че именно "заплахата от раздробяване на страната" го е накарала да се опита да свали тогавашния съветски лидер.

След смъртта на Язов остана само един жив пучист - Олег Бакланов, бивш високопоставен функционер и съветски министър.

Днешните руски власти почти не припомнят ролята на Язов в тези събития, а официалната му биография на сайта на военното ведомство дори не споменава активното му участие в неуспешния пуч.

Военният министър Шойгу каза днес, че Язов "е изпълнявал почтено функциите си през труден период".

Извън Русия, в бившия СССР, Язов остава омразна фигура заради репресиите срещу движенията за независимост в съветската империя. Там той действа по заповеди на Горбачов.

В Литва Язов беше осъден задочно на 10 години затвор заради ролята си като министър на отбраната в репресиите срещу движението за независимост през януари 1991 г. То отне живота на 14 души, над 700 бяха ранени.

След новината за смъртта на Язов първият литовски посткомунистически президент Витаутас Ландсбергис изрази удовлетворение, че Язов е бил осъден приживе. Той каза за АФП, че съжалява, че ролята на Горбачов не е била обект на разследване.

Маршал Язов беше също в основата на кървавата разправа с движението за независимост в Азербайджан през януари 1990 г. Този "черен януари" отне живота на най-малко 147 цивилни, а ранените бяха 800.

За Иса Гамбар, активист на независимостта в Азербайджан, покойният ще си остане "престъпник" в паметта на азерите.

Роден на 8 ноември 1924 г. в селце в региона на Омск, в Сибир, Язов влиза в редовете на червената армия на 17 -годишна възраст, в разгара на Втората световна война, от която оцелява, въпреки че на няколко пъти е раняван. До смъртта си в главата му остава част от шрапнел.

Заемал е различни постове в армията - от Карибите, през Чехословакия до руския Далечен изток.