В румънските полета и околностите на градовете невероятни азиатски пагоди блестят с хиляди орнаменти, отличавайки се рязко от скромните къщи наоколо: това са "ромските палати" - нов архитектурен феномен, издаващ стремежа към социален престиж в средите на едно маргинализирано малцинство.

Тези палати, изникнали с хиляди от края на комунизма със забогатяването на някои роми, са разпознаваеми с техните внушителни пропорции и с техните богато украсени фасади, редуващи метални обшивки, гипсови статути и мраморни колони. Понякога те излагат на показ знака на долара или логото на известна германска автомобилна марка.

Но най-вече техните покриви - пирамидални и разположени един над друг, напомнящи храмове от Далечния изток, са тези, които изненадват.

Цигански къщи в предградие на Хунедоара

Според румънския архитект Рудолф Греф, автор на изследване по този въпрос, тези покриви представляват "заостряне" на типично румънски архитектурни елементи.

Често осмивана и определяна като "абсолютен кич", "ромската архитектура отразява, парадоксално, една част от румънската история, за разлика от съвременната архитектурна практика, прилагана от самата държава", посочва той за АФП.

Тези постройки се различават според регионите: в Трансилвания /Централна Румъния/ те са вдъхновени от католическите църкви, в Банат /Югозападна Румъния/ те копират неокласически сгради, докато в южната и в източната част повтарят неорумънския стил, напомнящ традиционните къщи на селяните или постройките на болярите - старите местни велможи, подчертава той.

Понякога тези постройки просто възпроизвеждат официална сграда, която е оставила следа в съзнанието на собственика: в Бузеску /Южна Румъния/ Дан Финуцу - заможен ром, починал през 2012 г., бе накарал да му построят реплика на сградата на съд, който го беше осъдил на затвор за измама през 90-те години на миналия век.

Със своите десетки палати, издигнати от двете страни на главната улица, тази общност от 4000 жители, разположена близо до столицата Букурещ, представлява концентрирана проява на този феномен, зародил се през 90-те години.

Падането на режима на Чаушеску в края на 1989 г. в действителност насърчи това номадско малцинство да заяви своята идентичност, след като е било в робско положение в продължение на няколко века, а след това е било подложено на принудителна асимилация по време на комунизма.

"Първите палати бяха построени в началото на 90-те години, когато ромите си върнаха една част от златото, конфискувано от комунистите", посочва един от ромските лидери в Бузеску - Костика Станку, имайки предвид златните монети, предавани от поколение на поколение от ромските жени преди са бъдат конфискувани от режима в съответствие с указ от 1978 г.

Други роми са похарчили парите, спечелени от продаване на старо желязо или от поработване на дребно, за да построят къщи, предназначени да блестят и да впечатляват, като в същото време отразяват социалната йерархия в средите на тази общност от около 2 милиона души, чиято основна част продължава да живее в бедност.

Израз на "престижа и благополучието" на собствениците, по думите на Греф, тези палати пораждат развихрена надпревара между съседи: нови етажи, допълнителни кули и все по-внушителни колони се добавят постепенно към първоначалната постройка в резултат на развитието в благосъстоянието и във вкусовете на собствениците.

Тези постройки са снимани масово от минаващите туристи, въпреки че те не се посещават. С някои изключения техните архитекти са останали анонимни.

Докато основната част от ромското малцинство, наброяващо около два милиона души, живее все още в бедност, източниците на финансиране на тези постройки остават най-често неясни.

Парадоксално, техните собственици често обитават само една или две малки стаи, а големите помещения с подова настилка от мрамор и с позлатени украси се използват само при празнични поводи.

"Поддръжката е много скъпа", подчертава 72-годишният Станку, според когото това явление започва да бележи застой.

Вече много постройки в Бузеску изглеждат празни и "палатите в строеж няма да бъдат завършени заради липса на пари", отбелязва ромският лидер. Самият той живее в малка къща с градина.

С близо четири милиона нейни граждани, емигрирали през последните години, Румъния преживява тревожно намаляване на населението, като в много от нейните села вече живеят само стари хора.

Едно развитие, което е констатирала и Лидия - 60-годишна собственичка на подобен палат в Бузеску.

"Нещата не са вече както преди. Хората заминаха, кой в Букурещ, кой в чужбина. Те искат да печелят пари там и да останат там", отбелязва с горчивина тя пред внушителния портал на своето имение.