Сблъсъци, палежи, сълзотворен газ, арести белязаха първата годишнина на "жълтите жилетки"

В Париж и други градове в събота, 16 ноември, се проведе 53-ата протестна акция на движението

10:12 | 17 ноември 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 11 1075 Снимка: AP/БТА

Днес се навършва една година от първата протестна акция на движението на "жълтите жилетки". Преди година демонстранти излязоха в Париж и в други населени места на Франция, за да протестират срещу планирано покачване на цените на горивата. Впоследствие то бе отменено, но демонстрациите продължиха всяка събота, припомня Франс прес, на която се позова БТА.

Жълтите жилетки

Исканията на демонстрантите се разшириха и дори придобиха политическо измерение, а президентът Еманюел Макрон организира голям обществен дебат в опит да намали напрежението и да се вслуша в гласа на народа, посочва френски издания.

Вчера в Париж и други градове се проведе 53-ата протестна акция на движението. Във френската столица тя се изроди в сблъсъци, палежи и вандалски прояви на няколко места - площад Италия, площада на Бастилията и зоната на Халите. Полицията използва сълзотворен газ и арестува 147 души в Париж, от които 129 остават с мярка задържане под стража.

Протестите в цяла Франция вчера изкараха на улицата 28 000 души, като в Париж те бяха 4700.

Сред исканията на движението на "жълтите жилетки" продължават да бъдат намаляване на данъците върху продуктите от първа необходимост, връщане на данъка върху богатството и референдум за гражданска инициатива.

Първата годишнина: спад на ентусиазма и търсене на нова мобилизация

Техният бунт, породен от данък върху горивата, избухна в разгара на есента във Франция и разтърсваше в продължение на месеци мандата на президента Еманюел Макрон. Година по-късно редиците им са оголени и "жълтите жилетки" търсят други начини да продължат това безпрецедентно обществено движение.

Така започва анализът от 15 ноември на Александър Иелар, Лоранс Бенаму и Жером Риве от Франс прес в превод на БТА. Ето какво написаха тримата автори.

На 17 ноември 2018 г. 282 000 души, по данни на властите, облечени в светлоотразителни жилетки, се отзоваха във Франция на призив във Фейсбук. Демонстрантите, които не бяха организирани по партийна или синдикална линия, блокираха стотици кръгови движения - символи на предградията, чиито жители страдат от намаляваща покупателна способност.

Същия ден в Париж стотици блокираха част от "Шанз Елизе". Булевардът стана емблематичен за съботните демонстрации до забраната им в средата на март 2019 г., наложена заради вандалски прояви на него.

Това бе последният пик на протестното движение, което вече бе опетнено през декември 2018 г. от нападението срещу Триумфалната арка, кадрите от което шокираха света. От пролетта мобилизацията по улиците постоянно намалява и през последните уикенди вече се събират едва няколко хиляди демонстранти.

Френският президент Еманюел Макрон обаче смята, че година след началото на протестите на "жълтите жилетки" вече нищо не е както преди.

В края на ноември 2018 г. правителството бе принудено да признае успеха на първите протести на "жълтите жилетки". Започна криза, която предизвика в продължение на седмици сътресения на най-високо равнище във френската държава.

Макрон устоя на бурята и се готви да започне втората част от мандата си, запазвайки "жизнената енергия" за "преобразяване на страната". Но с "повече търпение и вслушване", увери той наскоро.

Възстановяване на връзката

В пика на кризата, през декември 2018 г., Макрон изглеждаше поразен от яростното отхвърляне на неговата личност по време на демонстрациите. В началото той си мислеше, че "може да наложи своите реформи", подчертава политологът Жан Гариг.

Тази криза "го накара да разбере, че враждебността, изразена от мнозинството французи, му налага да използва друг метод", основаващ се върху "търсенето на диалог с гражданите и с посредничещи структури", допълва Гариг.

Седемнайсетте милиарда евро помощи и намаляването на данъци, които обяви президентът, позволиха да се възстанови връзката му с французите, смята Фредерик Даби, заместник-генерален директор на Френския институт за проучване на общественото мнение.

Много "жълти жилетки" се надяват на нова протестна вълна през уикенда по случай годишнината (анализът е написан ден преди протестите на 16 ноември - б.р.).

"Учудващото е, че това продължава, а не че има по-малко хора", смята Присилия Людоски, една от вдъхновителките на социалното движение.

"Страшно много хора днес не смеят да протестират от страх да не загубят око, ръка или да не бъдат атакувани със сълзотворен газ", смята Франсоа Було, адвокат и говорител на "жълтите жилетки" в Руан.

Смята се, че флашболът, станал символ на "полицейското насилие", който френското правосъдие отказа да забрани, е извадил око на 24 демонстранти. По данни на властите общо около 2500 демонстранти и 1800 полицаи са били ранени по време на протестите.

"Гражданско лоби"

На публикувано през октомври в интернет видео Ерик Друе, друга емблематична фигура на движението, призова за мобилизация, до този момент безуспешно.

Да се обявява край на движението само заради малкия брой демонстранти е грешка според Лоран Жанпиер, анализатор в Националния център за научни изследвания. "Безспорно има загуба на скорост. Ефектите от едно движение обаче винаги се разпространяват отвъд времето, през което то е активно", обяснява социологът.

Година по-късно "жълтите жилетки" все още не са намерили политическа перспектива.

На европейските избори през май двете листи на движението получиха едва 0,54 и 0,01 процента от гласовете.

Няколко инициативи за структуриране на движението, чиито контури все още са много размити, са в процес на подготовка. Общото междя тях е, че всички те предвиждат повече пряка демокрация.

Людоски работи за създаването на "гражданско лоби" във всеки департамент. Идеята е тези лобита "да карат местните власти да реагират и да разберат, че гражданите имат какво да кажат", обяснява тя.

Други "жълти жилетки" ще бъдат кандидати на общинските избори през март 2020 г.

През последните месеци по света избухнаха няколко социални конфликта, коренящи се най-вече в икономическите неравенства и политическата маргинализация - безпрецедентният бунт срещу политическите ръководители в Ливан, кризата в Чили, протестното движение в Алжир, бунтът в Хонконг и други.

Искрата, която възпламени народния гняв в тези различни страни, показва дълбоко негодувание и запазваща се или нарастваща пропаст между бедни и богати. През 2018 г. според "Оксфам" 26 милиардери са притежавали толкова пари, колкото по-бедната половина половина от населението на планетата.

ИЗБРАНО