Когато Анна Пърсел Хигинс - благочестива католичка от ирландски произход, издъхва в Ню Йорк през 1899 г., никой американец не е подозирал, че смъртта й освен лична трагедия за семейството й ще доведе до една половинвековна борба за правото на всяка жена и всяка двойка да определя броя на децата си и да използва контрацептиви, ако не желае повече наследници.

Анна умира едва на 49 години след 18 бременности за период от 22 години и смъртта й променя живота на едно от 11-те й оцелели деца - 20-годишната Маргарет, а с него и историята.

Младата жена е толкова разтърсена от загубата на изтощената си от бременности, загуби и раждания майка, че превръща борбата за контрол върху раждаемостта и семейното планиране в мисията на живота си. 

Началото на 20 век е време, в което не само не се говори публично за тези неща, но от 1873 г. в САЩ е в сила законът "Комсток" за борба с непристойността. Актът криминализира публикуването, разпространението и притежаването на информация за уреди или лекарства за аборт или контрацепция. Лицата, осъдени за нарушаването му, могат да получат до 5 години лишаване от свобода с тежък труд и глоба до 2000 долара. Законът също така забранява разпространението по пощата и вноса на материали от чужбина, с разпоредби за още по-строги санкции и глоби.

Родената на 14 септември 1879 г. Маргарет преминава обучение за медицинска сестра и получава своята диплома през 1902 г., когато се и омъжва за архитекта Уилям Сангър. През 1910 г. сеемйството се установява в Манхатън, а година по-късно младата жена започва да пише своя колонка за женската сексуалност във в. "New York Call". През 8-те й години стаж като медицинска сестра Маргарет се сблъсква многократно със смъртта - тя присъства на многобройни преждевременни раждания, завършили с кончината на бебета и майки, както и става свидетел на смъртта на много млади жени след незаконен аборт.

Затова и според тогавашните морални стандарти за приличие, статиите на Маргарет са сензационно откровени. През 1914 г. тя публикува своя месечна брошура "Бунтът на жените", в която застъпва тезата, че всяка жена трябва да бъде господарка на тялото си. Скандално послание за началото на 20 век. Пет от седемте издания на брошурата са забранени, а Маргарет е обвинена в нарушаване на законите за непристойността, което я принуждава да замине за чужбина. 

Embed from Getty Images

Разследването срещу нея е преустановено две години по-късно и тя се завръща в Ню Йорк. Маргарет искрено вярва, че контролът върху раждаемостта и семейното планиране са ключови за слагането на край на бедността и страданията на жените в многолюдни семейства. Но все още разпространяването на такава информация е незаконно. По време на работата си като медицинска сестра, Маргарет често посещава домовете на бедни имигранти и тайно дава съвети на жените с влошено здраве заради чести бременности, спонтанни аборти или увреждания след опити за премахване на плода с подръчни средства.

Това обаче не е достатъчно и на 16 октомври 1916 година Маргарет Сангър отваря вратите на първата клиника за семейно планиране в страната. Мястото е кварталът Браунсвил в източната част на Бруклин, където в една двуетажна къща често живеят по 8 семейства, а мизерията и мръсотията са навсякъде, тъй като в сградите няма течаща вода. 

За да привлече вниманието на жените в Браунсвил, Маргарет и сестра й изработват листовки на английски, италиански и иврит и ги разлепят из целия квартал.

"Майки, няма нужда да страдате повече", пише на флаерите. 

Още на първия ден след отварянето на клиниката пред вратата й се подрежда дълга колона от майки с бебешки колички. Маргарет обяснява на всяка от тях как може да се предпази от нежелана бременност дали чрез метода на прекъснатия полов акт или чрез по-модерни методи като контрацептивната диафрагма. 

Клиниката обаче остава отворена едва седем дни. След което Маргарет Сангър е арестувана. Задържането й предизвиква вниманието на медиите и Маргарет получава силна подкрепа, въпреки усилията на властите и Католическата църква да й затворят устата. По време на делото, съдебната зала е пълна с майки с бебета, които защитават Сангър. Въпреки това тя е призната за виновна и осъдена на 30 дни затвор.

Маргарет обжалва, но отново губи. Въпреки че отхвърля жалбата й съдия Фредерик Кейн нарушава статуквото. Той постановява, че лекарите са длъжни да предпазват пациентите си, затова ако контрацепцията може да предотврати предаването на полово-преносими болести или да предпази жена от рискова бременност, то най-доброто, което може да направи един медик е да запази пациентите си здрави, като им предпише контрацептиви по медицински причини. 

Тази открехната законодателна вратичка позволява на Маргарет Сангър да продължи усилията си законно. През 1923 година тя открива напълно безпрепяствено новата си клиника за семейно планиране, в която "жените от висшето общество, жените със статут и радващите на уважението на обществото можеха да обсъждат контролирането на раждаемостта по начин, по който не бе правено досега".

Embed from Getty Images

През 20-те и 30-те години Маргарет Сангър разширява дейността си в международен план. През 1942 година тя се премества в Тусон, Аризона, а 11 години по-късно става първият президент на Международната федерация по планирано родителство. По същото време тя спонсорира работата на биолога и фармаколог Грегъри Пинкъс, който е в екипа на "бащата" на хапчето "антибебе" Карл Джераси - син на българския лекар дерматолог от еврейски произход Самуел Джераси.

Революционната таблетка е одобрена от американската Агенция по лекарствата и храните през 1960 година, а 6 години по-късно Маргарет Сангър си отива от този свят на 86-годишна възраст. 

Embed from Getty Images