Миналата година мнозина от участниците в т. нар. "Безсмъртен полк"  се опитаха да внесат в шествието и портрети на Сталин, но организаторите и полицията не ги допуснаха, с довода, че участниците трябва да носят портрети на свои роднини, познати и действителни участници във войната.

Отсрещните доводи бяха ясни: Сталин е главнокомандващият и всеки може да носи негов портрет  и има право да го прави.

Днешната руска власт по-скоро се опитва, обикновено по ненатрапчив начин, но ако се налага и с по-твърди мерки, да избута на заден план "Вожда на световния пролетариат" в редиците на символите, любими и афиширани от част от руските граждани.

Това е продиктувано от няколко причини, но главната, която се изтъква е, че Русия, макар и истински правоприемник на СССР не е СССР и идеологическият фундамент на бившата съветска империя вече няма нищо общо със съвременната държава.

По време на тазгодишния парад все пак, някои успяха да дефилират със снимки на бившия съветски лидер.

В руското общество има няколко добре обособени като идеология ядра: стари имперци, които мечтаят тя да стане отново монархия (тук особено е фигурата на депутата от Думата и бивш главен прокурор на Крим Наталия Поклонская), новите националрепубликанци, всякакъв вид радикални православни националисти и др.

Комунистите и носталгиците по СССР са само сравнително малка част от цялото руско общество, макар да изглежда, че са много. 

Казано по друг начин, мнозина се гордеят с дедите си и героите, но смятат, че не е задължително едновременно да си патриот и да уважаваш историята и да харесваш и  Сталин.

Същевременно, мнозина смятат, че тези неща са неразделни, а конфликтът между двете мнения е потенциален източник на сериозни противоречия в обществото, дълбок разлом, който има вътрешен потенциал за бъдещи конфликти.