Валентин Радомирски: Новият посланик на Русия у нас е дипломат с изключително богат опит

Санкциите заради Навални са половинчати, твърди изпълнителният директор на Института за икономика и международни отношения

16:02 | 24 февруари 2021 | Автор : Калина Петрова 97 5930 Снимка: Фейсбук

Новият посланик на Русия Елеонора Митрофанова е дипломат с изключително богат опит. Назначението й донякъде може да се тълкува като промяна, но предстои да се види. Това заяви за Dir.bg Валентин Радомирски, изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения, по повод дипломатическата рокада в Посолството на Русия у нас. Според него досегашният посланик Анатолий Макаров си отива, тъй като е приключил четиригодишния му мандат, макар че той имаше лошия късмет отношенията между България и Русия да са в низходяща линия. Санкциите по случая "Навални", Радомирски определи като половинчати, при прилагането им той открива и двоен стандарт.

- Като че ли безпрецедентно посланик си тръгва без орден от страната ни и нужните почести - преди отпътуването му от България той се срещна с премиера Борисов и президента Радев, което научихме от фейсбук на посолството на Русия. Какъв посланик бе Анатолий Макаров?

Виж още Как се сбогуваме с висшите дипломати и как с руския посланик

- Не считам, че е безпрецедентно и нужните почести също не са нещо като традиция. В много държави въобще не се връчват ордени или някакви знаци на чуждите посланици. И аз се придържам към това, че тази наша традиция от прехода, трябва да завърши. Не е нужно да правим подобно нещо, за който и да е посланик. Що се отнася до конкретния въпрос защо на него не му е връчено отличие, мисля, че до някъде е добре, защото в противен случай при сегашните сложни отношения между България и Русия знакът, че му е връчен орден от нас може да бъде тълкуван двуяко от руската страна, която го е изпратила, за нашата оценка за работата му.

Ако искаме да запазим някаква традиция трябва да бъде унифицирано награждаването на всички посланици да е едно и също без изключение. В противен случай може да създадем проблеми, както на самите посланиците, така и за отношенията ни със съответните страни.

Що се отнася до почестите, те са регламентирани в протокола и той не може да бъде променян за различните посланици. Накрая на своя мандат на всеки един посланик приеман от държавния глава и други ръководители в държавата, така че и това беше спазено.

А що се отнася до това, че сте научили от фейсбук страница на посолството, а не от нашите институции, това вече наистина е пропуск от наша страна. Подобно нещо, независимо какво е отношението към дадена държава в дадения момент не би трябвало да се случва.

Виж още Бойко Борисов и Румен Радев се сбогуваха с руския посланик Макаров

Не мога да дам оценка на посланик Макаров, защото не познавам работата му от близо, това което съм следял е във връзка с отношенията между двете страни. Оценката ще му дават руските ръководители. Дали се е справил или не, не мога да кажа: зависи от задачите, които са му били поставени. Но той попадна в един много сложен момент в нашите отношения, които в периода на неговото пребиваване вървяха в низходяща линия. Друг е въпросът, че един посланик едва ли може да повлияе много върху подобно развитието на отношенията по една или друга линия. Той изпълнява задачите на ръководството на своята страна и в зависимост от отговорите от приемащата го страна и развитието на тези отношения, той действа в съответната обстановка. Така, че като цяло за негово лично съжаление, той попадна в низходяща линия на отношенията между двете страни.

- Кое наложи все пак дипломатическата рокада с Елеонора Митрофанова и не бе ли това поредицата от шпионски скандали?

- Не, той навърши нормалния за един посланик срок от 4 години, да, в сравнение, преди това посланик Исаков стоя над 8 години, но това не са знаци, които означават, че се променя линията. Ако погледнете дори в нашия дипломатически закон мандатите на дипломатите са три години, а на посланиците четири години. И това е обикновения срок, в който се изпраща на съответния пост един дипломат, тъй като първата година той навлиза в работата, запознава се със своите партньори в страната на пребиваване. Втората година започва да реализира задачите, които са заложени. Вече през третата година се изпада донякъде в нещо като рутина, което е вредно понякога за дипломацията, тъй като си се сблъскал с дадени проблеми по определена задача и на даден етап те са изглеждали нерешими и е по-трудно се опитваш да ги решиш отново независимо дали обстоятелствата са се променили или не. За дипломатите срока е три години, а за посланиците четири, защото тяхната работа е много по - многообразна и обхваща всички дейности на посолството и на отношенията между двете страни, за това им трябва по- дълъг срок с една година. Това е обикновения срок, така че не смятам, че нещо друго е наложило напускането на Макаров.

Що се отнася до шпионските скандали едва ли един посланик може да бъде винен за това, че другата страна е използвала този похват. Това се случва с много държави с много хора и тук е съвпадение с изтичане на мандата на Макаров.

Ако се говори за новата посланичка дали това, че мъж или жена се сменят, нейното минало, нейният опит, то това донякъде може да се тълкува като промяна, но предстои да се види, може и да няма промяна.

- Какъв знак е назначението й у нас, именно че жена поема този пост?

- През последните 30 години моят опит е, че все повече и повече жени се назначават за посланици. Ако погледнете и в нашето външно министерство вече процентът на жените-дипломати е по-голям от процента на мъжете дипломати. Феминизирането на тази професия е факт във всички държави и дипломатически служби. Даже учудващо беше, че едни от първите държави, които започнаха още преди няколко десетилетия, бяха държави, в които се изповядва исляма. Така, че това не е нещо ново и не бива да му се придава огромно значение.

Що се отнася до самата г-жа Митрофанова тя е човек, който е с изключително богат опит. И това може да ни радва, че изпращат такъв посланик, още повече, че тя се е занимавала и с Балканите. Може би това, което предстои да видим е дали тя ще използва своя опит от работата си в организацията, която се занимаваше с руските общности зад граница. В България има не малка руска общност. Така, че дали това ще бъде една от главните й задачи и дали тя ще използва опита си в него, предстои да видим. Но все още предстои да се види и какви са другите задачите, които са поставени пред нея. Част от тях ще бъдат споменати в кратката беседа при връчването на акредитивните писма. Но през първите месеци на мандата й ще се види какво й е поставено и с кого тя търси контакт. За един посланик е много важно да търси контакт с хората, от които зависи решаването на поставените му задачи. Дали ще бъдат, примерно, министрите на силовите ведомства или министрите на икономиката или ще иска много по-често да контактува с министъра на културата. Всичко това ще бъдат знаци, които ще трябва да се оценяват в следващите няколко месеца, за да разберем дали г-жа Митрофанова е пратена с нов подход, така както написаха някои ваши колеги преди около месец, когато се разбра за това назначаване.

- А как бихте коментирали новите санкции срещу Русия, заради присъдата на Алексей Навални?

- Като половинчати. И симптоматични. Защото не всички страни в Европейския съюз са "за" санкции въобще и това е една от трагедиите на съюза. Има открити изявления, че санкциите са вредни за самите държави от ЕС. Опитът да се налагат санкции върху отделни хора, за да не пострада руския народ, просто прикриват тази слабост на ЕС. Самите санкции също са малко донякъде бих казал символ на двоен стандарт. Защото, ако се разгледа внимателно това, за което се твърди, че се нарушава със случая "Навални" в Русия, то подобни неща могат да се намерят и в много страни от самия ЕС и в други европейски държави. Спомням си, че неотдавна имаше едно интервю с г-жа Захариева, където ваш колега я запита директно "а ние не нарушаваме ли това, че предаваме на Турция техни дисиденти". Т.е. нещата за двойните стандарти седят като огромен проблем пред ЕС. И последните санкции, за които външните министри се договориха да предложат за приемане през март, също изглеждат така половинчати и донякъде, симптоматично разкриващи двойния стандарт, който се прилага. Т.е. за страни, които харесваме, ние не ги прилагаме, а към страни, които не харесваме ги прилагаме. Това не е правилно от гледна точка на международното право, ако искаме да го съблюдаваме точно и ясно.

- А правилен ход ли бе посещението на върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел в Москва, според външния ни министър да това е правилен ход, а Вие какво мислите?

- О да, разбира се! Дипломацията е за това да се води диалог. Трябва да се води диалог независимо от проблемите, които съществуват, трябва да се изясняват различията в гледните точки и да се търсят и намират евентуално и компромиси между тях. В това се състои тънкостта на занаята. Така, че посещението на Борел в Москва е правилно. Одобрението на министър Захариева преди посещението, е абсолютно точно. Друг е въпросът, че тя заяви, че не одобрява резултатите от посещението. Примерно тя спомена, че Борел би трябвало да поиска среща с Навални. Това според мен не е правилен ход, не може да иска среща с подсъдим, който не е твой гражданин в друга страна. По същия начин руснаците или други държави биха поискали такава среща, примерно с рапъра в Испания и с в много други случаи, които има в съдопроизводството на страните от ЕС. Независимо от това дали Борел е поискал подобна среща, дали са му отказали руснаците, това не е правилно, не се прави така. Може да поискаш за свой гражданин и си задължен да го направиш, така че това е правилният подход в дипломацията.

- А как виждате бъдещите отношенията между ЕС и Русия на фона на санкциите?

- Това са два взаимно свързани съда. И двата се намират в Европа и това бе подчертано в интервютата на външния министър на Русия Сергей Лавров, които той даде през този месец. Той твърди, че не вижда ЕС като надежден партньор, но не и Европа. Даже посещението няколко дни след това на финландците в Москва и проведените преговори с тях, показаха, че руснаците ще развиват отношенията си на двустранна основа с всички европейски страни, в това число и с държавите членки на ЕС . Тъй като има огромни икономически, политически и да не говорим за културни свързаности между тези две части на континента, в който Русия заема сериозно пространство. Така, че Русия не може да бъде изхвърлена, както и не може да бъде изхвърлена и останалата част от Европа от взаимоотношенията.

Що се отнася обаче до Брюксел и подхода на брюкселски, бих ги нарекъл понякога с думата бюрократи, които изпълняват партийни поръчки или конюктурни понякога акции, то това оказва очевидно влияние на отношенията между ЕС и Русия. И за съжаление аз съм песимист относно тези отношения между Брюксел и Москва, а не между отношенията на Русия с останалите европейски държави.

ИЗБРАНО