България подкрепя налагането на санкции срещу хората, отговорни за изборните фалшификации и за репресиите срещу мирното население. Необходим е диалог, но не само с Координационния съвет, а с всички легитимни представители на гражданското общество. Това заяви заместник министър-председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева, която участва в проведеното в Брюксел редовно заседание на Съвет "Външни работи", съобщават от пресцентъра на МВнР.

Сред основните дискутирани теми на срещата бяха ситуацията в Беларус и отравянето на руския опозиционен водач Алексей Навални.

Работният ден на министрите на външните работи от ЕС започна с неформална среща с кандидата за президент на опозицията в Беларус Светлана Тихановская.

Тя ги информира за актуалната политическа ситуация в Беларус и за предприетите от режима репресивни мерки спрямо протестиращите граждани - над 12 000 са арестуваните, близо 500 души са претърпели полицейско насилие.


Според Тихановская над 100 компании, базирани в Беларус, планират релокация заради влошаващата се политическа ситуация.

Външните министри на държавите-членки на ЕС потвърдиха категоричната си подкрепа за справедливите искания на гражданското общество в Беларус, като остро осъдиха репресивните мерки на властите и настояха за незабавно освобождаване на всички задържани по време на протестите и стартиране на приобщаващ национален диалог.

Налагането на санкции бе подкрепено от повечето първи дипломати, като въпросът ще бъде обсъден и от лидерите на Европейския съвет тази седмица.

Върховният представител Жозеп Борел призова за цялостен преглед на отношенията на ЕС с Беларус с оглед набелязване на области за селективно ангажиране и за увеличаване на подкрепата за гражданското общество.

По отношение на отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални, който вече се възстановява в Берлинската болница "Шарите", министрите подчертаха, че Русия трябва да съдейства за провеждането на незабавно независимо разследване и изправяне на виновните пред правосъдието.

ЕС е готов да отговори с подходящи мерки на този напълно неприемлив акт, включително чрез евентуално налагане на санкции.


Външните министри обсъдиха перспективите за възобновяване на политическия процес в Либия под егидата на ООН и в изпълнение на заключенията от Берлинската конференция от януари 2020 г.

Захариева изтъкна необходимостта от скорошно определяне на специални представители на ЕС и на ООН за Либия, което ще институционализира приноса в дипломатическите усилия на международната общност.

Съветът прие допълнителни санкции спрямо физически и юридически лица във връзка с нарушения на правата на човека и на оръжейното ембарго.

Министрите на външните работи проведоха дискусия по отношенията между ЕС и Африканския съюз.

"ЕС трябва да насърчава социално-икономическото развитие на африканските държави, подобряване на възможностите за образование и заетост на младите хора, които да допринасят за развитието на своите общества и да не насърчават миграцията", подчерта българският първи дипломат.


По време на работния обяд министрите проведоха неформална дискусия по отношенията със страните от Южното съседство.

"От стратегически интерес за ЕС е да положи усилия и да допринесе за постигането на мир, икономически напредък и развитие за всички държави от региона", заяви Екатерина Захариева и отново призова за свикване на Съвет за асоцииране ЕС-Израел.

"Съветът на ЕС по външни работи не успя днес да постигне единодушие за налагане на санкции срещу Беларус", съобщи върховният представител по външната политика и сигурността Жозеп Борел. Той уточни в отговор на въпроси на пресконференция, че Кипър засега не подкрепя намерението на ЕС да въведе санкции заради подмяната на резултатите от президентските избори в Беларус и насилието над участниците в последвалите протести. Върховният представител не отхвърли съмнението, че това поведение на Никозия е свързано с очакването за подкрепа за европейски санкции срещу Анкара заради проучванията за находища на газ в Източното Средиземноморие.


"Има ясна воля за налагане на санкции, въпросът ще бъде обсъден по-късно тази седмица от Европейския съвет. Не признаваме легитимността на Александър Лукашенко след президентските избори, резултатите за нас са подправени. Подкрепяме искането за нови избори под наблюдението на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Нямаме скрит дневен ред, нито намерение да се месим във вътрешните работи на страната. Подкрепяме искането на хората сами да определят своя водач с честни и свободни избори. Подкрепяме самостоятелността и независимостта на Беларус, призоваваме партньорите на страната да не се наместват във вътрешните й работи", каза още Борел.

Той поясни, че възможността санкциите да засягат пряко и Лукашенко се обсъжда и се подкрепя от някои държави. По неговите думи оставането на Лукашенко на президентския пост след изтичането на досегашния му мандат ще доведе до последици, сред които е преоценката на участието на Беларус в Източното партньорство и присъствието на високопоставени беларуски държавни представители в международни срещи.

Борел отбеляза, че европейските държави не обмислят да закрият посолствата си в тази страна, но е вероятно да понижат равнището на дипломатическите си представителства там.

Борел заяви, че си поставя за лична цел на следващото заседание на европейските външни министри да бъде постигнато необходимото единодушие за налагането на санкции срещу Минск. По неговите думи неуспехът в това отношение ще се отрази на образа на ЕС и на общата му външна политика.

Върховният представител съобщи, че ЕС е отделил 53 милиона евро за Беларус и ще се постарае средствата да стигнат до обществото, а не до държавната администрация.

"Беларус ще има нужда от голяма международна финансова помощ, за да преодолее днешното положение", добави той.

Борел съобщи, че е призовал за спешно международно разследване за отравянето на руския опозиционер Алексей Навални. Ще обсъдим въпроса с Русия следващия месец, допълни той. По неговите думи ЕС оценява данните на германските лаборатории от изследванията на Навални.