Защо президентът Форд помилва Токийската роза (архивни кадри)

Японката, която става седмият човек в историята на САЩ, съден за държавна измяна

07:31 | 19 януари 2019 | Редактор : Десислава Димитрова 16 6718 Снимка: Shutterstock/Wikipedia

Знаете ли, че по време на Втората световна война Япония използва група специални радиоговорителки? Най-важното изискване е те да знаят много добре английски език. И това съвсем не е случайно - началниците им ги снабдяват с дезинформация, която те пускат редовно в ефир, за да бъде чута не от японците, а от англичани и американци. Целта е да се създаде силно преувеличена представа за възможностите на японското разузнаване.

Японската радиопропаганда за американската армия по това време работи под контрола на специално бюро на военното министерство. Всички англоговорящи служителки са щателно проверявани от разузнаването и Специалната полиция по сигурността. За основа на програмата като правило се излъчва преиначена информация, заимствана от американските радиопредавания. Особено охотно се използват информации за бедствия, които моментално се пускат в ефир. По време на паузите в програмата за развлекателна и класическа музика жените говорителки, първоначално наричани от американските военнослужещи с обобщеното жаргонно название Токийска роза, съобщават подправени цифри за загиналите, споменават конкретни американски военни части, разказват за изневери на съпруги и любими и предричат изхода на една или друга очаквана военна операция.

Една от тези жени е Ива Икуко Тогури д‚Акино. Тя е дъщеря на японски емигранти в САЩ, родена в Лос Анджелис и завършила Калифорнийския университет.

Микрофон JOAK, с какъвто Ива е работила, се пази в Национален музей на американската история

Снимка: Wikipedia

Малко преди внезапното японското нападение над американската военноморска база Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. тя се връща в родината си, за да види тежко болната си леля. По-късно разказва, че докато е там, е накарана насила да води радиопредаванията.

Когато нападението се случва, САЩ влизат във война с Япония и Ива вече не може да я напусне. В същото време няма право да остане при семейството на леля си, защото е американски гражданин. Не може да получи и никаква помощ от родителите си, настанени в лагери за интерниране в Аризона. Така тя е принудена да започне да работи. Започва с половин работно време в Radio Tokyo (NHK) и става говорител в 75-минутната пропагандна програма "Zero Hour" ("Нулев час").

След първото предаване тя е наречена Анна (съкращение от announcer - диктор). По-късно получава известност като "сирачето Анна - твоят любим враг".

След войната на американските власти става известно, че една от говорителките е Д`Акино.

Снимка: Wikipedia

Едва стъпила на американска земя през 1949 година, тя е арестувана и обвинена в държавна измяна и в подкопаване на духа на американските войски. Младата жена, обявена за "истинската" Токийска роза, става седмият човек в историята на САЩ, съден за измяна. Първоначално Ива е задържана за 1 година, преди да я освободят поради липса на доказателства. Служители на Министерството на правосъдието приемат, че нейните предавания са "безвредни".

Снимка: Wikipedia

Но около случая се вдига шум, а медийният коментатор Уолтър Уинчъл и Американският легион лобират неуморно за съдебен процес. Това принуждава ФБР да поднови разследването. По време на делото тя твърди, че е била принудена да работи в тези предавания и че в тях са участвали над 20 говорителки като нея. Оправдана е по обвинението за държавна измяна, но по второто получава 10 години затвор. Все пак не излежава цялата присъда - през 1956 г. Ива е освободена.

Скрийншот: YouTube

Едва през 1974 г. разследващи журналисти установяват, че ключови свидетели в процеса са били принудени да лъжат в показанията си.

А на 19 януари 1977 г. президентът Джералд Форд официално реабилитира Токийската роза, с официално решение за нейното помилване за участието й във войната.

Според проучвания, проведени през 1968 година, от 94-те мъже, които си спомнят да са слушали "Zero Hour", докато са служили в Тихия океан, 89% казват, че е било пропаганда, но по-малко от 10 на сто отговорят, че са "деморализирани" от него. 84% от мъжете заявяват, че са слушали, защото програмата има "добро забавление", а един от тях дори казва: "През цялото време ние мислехме, че тя е на наша страна"...

"Токио Моуз"

Токийската роза става толкова известна, че по време и след войната известният радиожурналист Уолтър Кейнър (1920 г. - 2005 г.) води своите предавания в радиото на американската армия под името Tokyo Mosе - игра на думи си Tokyo Rose. Първоначално той иронизира пропагандните японски предавания, а след това открито ги пародира за развлечение на американски войски в чужбина. В окупираната от САЩ Япония неговият рефрен от известната детска песничка "Moshi, Moshi Ano-ne" се пее под звуците на "London Bridge is Falling Down" и става толкова популярен, че армейският вестник го нарича "Японската песен за окупацията".