Задочният спор между Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов продължава. Той отказа да отиде да даде обяснения за имотната си декларация с аргумента, че не е редовно призован.

Проверката срещу него започна, след като подаде декларация в Сметната палата, а в Инспектората на Висшия съдебен съвет, за което пък му беше наложена глоба, която обжалва.

За днешния отказ на Панов обясни, че писмото от КПКОНПИ не му е било връчено лично, а на заместничката му, докато бил в командировка. Според него "призовката" е нередовна, а цитираните от комисията норми "не предвиждат хипотезата за призоваване на председател на съдебна институция", в качеството на какъвто той е поканен според текста.

Снимка: Скрийшот

По този повод от комисията, оглавявана от Пламен Георгиев, излязоха с позиция, в която се казва:

"Г-н Лозан Панов е поканен в (КПКОНПИ) за вземане на обяснения във връзка с ревизионен акт от Националната агенция по приходите (НАП) на базата на законовите правомощия на Комисията да прави проверка за потенциални корупционни действия на лица, заемащи висши държавни длъжности. Г-н Панов е поканен в лично качество, на служебния му адрес, съгласно разпоредбите на процесуалните закони.

В правомощията на КПКОНПИ е да взема обяснения от граждани във връзка с противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. При осъществяване на тези правомощия на Комисията, законът не прави разграничение в служебното качество на гражданите. Нещо повече, ЗПКОНПИ изрично посочва, че КПКОНПИ е органът, който разследва потенциално корупционно поведение на лицата, заемащи висши държавни длъжности.

По отношение на магистратите ЗПКОНПИ прави разграничение на органа, пред когото те подават декларации за имущество и който прави проверки за конфликт на интереси, но не и по отношение на проверките за корупционно поведение. На базата на тези разпоредби до момента органите на КПКОНПИ са вземали обяснения от магистрати.

КПКОНПИ смята за неприемливо самоидентифицирането на един магистрат с цялата съдебна власт и използването на институцията, която представлява като основание да се постави извън закона. Разделението на властите означава ненамеса от една власт в работата на друга, а не недосегаемост на представител на една от властите.