Дървената бухалка на правосъдието: Рекет, побой и завързаните очи на Темида

Защо, вместо да оправдаe извършителите, ВКС върна за ново разглеждане на АСНС дело за изнудване и нанасяне на тежка телесна повреда

12:48 | 21 януари 2019 | Автор: Правен свят 32 4359 Снимка: "Булфото", архив

Как един договор за охрана на малък бизнес може да се превърне в безкраен съдебно-криминален кошмар? Как причините за изнудване и побой с тежка телесна травма могат да бъдат търсени в провокация от потърпевшите? Как процедурните хватки си играят с човешката съдба? Отговорите на тези въпроси дават от изданието "Правен свят". В обширна публикация те разказват за парадоксална история, която напомня за уж отдавна отминали времена.

Ето я цялата история през погледа на колегите от "Правен свят":

Представете си, че имате малък бизнес. В малък град, недалеч от морето. Неголямо заведение или магазинче. В Айтос, да речем. И в един хубав ден при вас пристигат едни любезни момчета. И съвсем възпитано предлагат своите охранителни услуги, за да ви пазят. До този момент никой не ви е заплашвал, а и ви е пазило МВР, но след като звеното на СОТ е било закрито и за да се осигури все пак спокойствието ви, идват тези момчета. От известна охранителна фирма. Каквато например е VTA. Сключвате договор, както си му е редът, стискате си ръцете и съвсем неочаквано тези възпитани момчета започват да искат повече пари за охранителните си услуги. Тормозят персонала ви, служат си с името ви, но целта е ясна - да платите повече, отколкото сте се споразумели. Разговаряте с момчетата, предлагате да се върнете към първоначалните договорки, те не са съгласни, вие пък не сте съгласни на техните условия и разваляте договора. И тогава въпросните момчета спират да са любезни.

Идват и си свалят цялото оборудване, свалят си даже стикерите - нали уж прекратяват с вас дейността, но това е само привидно. Всъщност изобщо не искат да ви изпуснат. Започват и да ви заплашват. Изнудват. Рекетират. Идват в заведението ви с компании, правят сметки от по 500-600 лева, не плащат, тормозят персонала ви и изпотрошават посудата, само и само да ви покажат, че новата охранителна фирма, която междувременно сте наели - не толкова известна - не става за нищо и че вие задължително трябва да сте потребител единствено на техните безценни услуги. Успоредно с това бившите любезни момчета започват да притискат новия ви контрагент - лицето, което сте наели да отговаря за охраната на заведението ви. Искат от него да се откаже от договорките си с вас, привикват го и дори го шамаросват. Вие сте вече твърде притеснен и като уважаващ законите гражданин се обръщате към полицията, за да подадете сигнал за случващите се нередности. Органите на реда предприемат действия по документиране на евентуална престъпна дейност, дори поставят телефона ви на подслушване, за да може да се установи със сигурност, че ви притискат. Чуват го. Залавят се за работа.

И точно тогава една нощ бившите любезни момчета причакват вашия нов добросъвестен охранител, чиято единствена вина е, че си е изпълнявал коректно работата. Пребиват го жестоко. С дървена бухалка. Пред дома му. Човекът ослепява с едното око, което е загубено от ударите с бухалката. Необратимо. Свидетели, вещи лица, експертизи - всичко е налично и еднозначно. Някога любезните момчета са установени, събрани са доказателства и са пратени на съд.

Делото тръгва пред Специализирания наказателен съд (СНС). Специализираните магистрати от първа и втора инстанция осъждат извършителите на жестокия побой на по 6 г. затвор всеки и глоба. И тогава делото отива, както си му е редът, във Върховния касационен съд (ВКС). И така вашето дело вече е при тричленен състав от Наказателната колегия на ВКС. В момент, в който Европа, гражданите, магистратите, цялото общество очакват присъди, настояват за справедливост и бързо правосъдие.

Но върховните съдии решават да отменят присъдите и да върнат делото на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) за ново разглеждане от друг съдебен състав. Първо, така ще го забавят, второ, никой няма да ги обвини, че са чели оправдателна присъда на бандитите, а и трето, но може би и най-важно - решението им ще се включи в статистиката, с която ръководството на ВКС ще може отново да покаже колко неефективно се оказва специализираното правосъдие. Перфидната жестокост е мотивирана, за да не си помисли никой, че са безпринципни! Никога, та това са върховни съдии!

Ето и част от мотивите на състав от Наказателната колегия на ВКС от 12 ноември 2018 г.:

"Веществените доказателствени средства, придобити чрез специални разузнавателни средства не могат да послужат като основание за обвинение и осъдителна присъда, ако не са подкрепени от други доказателства и доказателствени средства. (...) пострадалата свидетелка е била пряк участник в разговорите, записани чрез СРС, за експлоатирането на които е знаела, защото е осъществено с нейно съгласие и още повече - било е инициирано по нейна молба. С оглед на това във въззивната жалба на подсъдимия П. е развито оплакване за провокация към престъпление от страна на самата пострадала, което също не е намерило отговор в проверявания съдебен акт."

С други думи - върховните съдии пренебрегват мотивите на съдиите от двете инстанции на специализираните наказателни съдилища и презумират, че тормозът може да е предизвикан от пострадалата... Вероятно, за да набеди любезните бандити?! Върховните магистрати по-надолу развиват и тезата за практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), като според редица негови решения в случаи на експлоатация на СРС е "необходимо изключително внимателно да се изследва възможността да е налице провокация към извършване на престъпление". Излиза, че според съдиите, потърпевшата от изнудването може да е и подбудител, а престъпникът - наивник, попаднал в капана на една жена, която, за да гo натопи e подала сигнал в полицията. Освен това, собственичката може и сама да е потрошила заведението си, а може и тя да е отговорна за ослепяването на един добросъвестен човек.

Съдебният състав от ВКС намира и че "всички предложения, отправяни от подсъдимите към свидетелката В. са оценявани през призмата на страховете й за бъдещето на фамилния й бизнес". Не е ли гениално?! Значи - заплахите са "предложения", а оплакването от тях - едностранчив и необективен страх за опазване на собствения ви бизнес. Такава еманация на справедливост подхожда на върховна съдебна инстанция, безспорно!

"Унищожителен" е и анализът на работата на специализираните магистрати, дръзнали да постановят осъдителни присъди. Според ВКС, колегите им са се позовали на "предходни провокативни действия (на подсъдимите - бел.ред.), независимо, че липсва доказателствена връзка между тях и събитията на 03.02.2014 и 05.02.2014 г.". Тоест, бандитите са престъпвали закона и преди, но всяко тяхно действие трябва да бъде разглеждано самостоятелно и като чисто ново, без да има влияние от предишни разбойничества.

"По делото не е налице нито едно доказателство или доказателствено средство, което по категоричен и несъмнен начин да свързва случаите на неплатени сметки от компании на подсъдимите или такива на чупене на чаши в заведението с преустановените взаимоотношения между "В.К." ООД и "В" ООД. (...) В останалите случаи двамата подсъдими са били част от компанията, но действията, свързани с вземането на касовия бон и неплащането на сметката са предприети от други лица".

Така, според съдиите от ВКС, изглежда ситуацията, при която няколко охранители правят сметки по 500-600 лв., обиждат персонала, чупят инвентар и си тръгват демонстративно, без да платят сметката. Тричленният съдебен състав от Наказателната колегия на Върховния съд приема, че има неплащане на сметки, има строшена посуда, но не подсъдимите са виновни за това, а техни приятели от компанията и дори когато само единият от привлечените под отговорност се оказва, че е бил сам в заведението и пак не си е платил сметката.

Върховните магистрати се спират подробно и на твърденията, че е подменен договорът за плащане, като указват на колегите си от специализираното правосъдие да обърнат внимание на жалбите на подсъдимия, а не да кредитират показанията на пострадалата. Като "водещ порок в доказателствената дейност на инстанциите" върховните магистрати намират "липсата на достатъчно процесуална активност за събиране на всички възможни и допустими доказателства". Те държат да се изясни "по чия инициатива не са били плащани сметките на конкретно посочените дати". Щеше да е добре съдиите да съобразят, че вероятно затова има и образувано дело - защото сигурно разследващите са установили преди това кой и защо не си е платил дължимото, a и не само...

Недостижим връх в юриспруденцията обаче остава арогантността, с която съдебният състав от ВКС описва как е бил ослепен пострадалият. На първо място, окачествяват като "превратна оценка" разясненията на вещото лице, което съобщава начина, по който е било разкъсано окото на пострадалия. "Внимателният прочит на атакувания съдебен акт разкрива, че в него липсва конкретен отговор на възраженията, изложени от адв. Х. - защитник на подсъдимия К. в писмени бележки към въззивната жалба, съдържащи твърдения за манипулиране на основното доказателство, въз основа на което първостепенният съд е изградил изводите си относно авторството на деянието - иззетата от автомобила на подсъдимия К. дървена бухалка. Декларативният извод за несъстоятелност на това възражение, основан на обстойни разсъждения относно процесуалната издържаност на протоколите за проведените процесуално-следствени действия, на преразказ на гласните доказателствени източници, на превратната оценка на съдържанието на устните разяснения на вещо лице К. в съдебно заседание и при игнориране на оневинителните източници на доказателства, освен че накърнява съществено правото на защита на подсъдимия К., практически води до липса на мотиви относно основен елемент от предмета на доказване - авторството на това престъпление", мотивират се от ВКС. Чудно кои са оневинителните източници и чудно защо писаното надълго и нашироко от съдиите от СНС и АСНС за наличие на мотив е с лека ръка игнорирано? Това, според ВКС, е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт. С думи прости - затворът се отменя, пострадалите и без друго не са толкова тежко пострадали, да се оправят, т.е. да не очакват правосъдие, не и сега.

Наказателните съдии от ВКС не оспорват, че бухалката е доказателството, сочещо за извършител - някогашният любезен младеж от охранителната фирма, чийто договор е бил прекратен. Бухалката обаче не била надлежно иззета, а и не било безспорно доказано, че има следи от кръв - показанията на вещото лице и ДНК следите по нея не са достатъчни, според ВКС. Бухалката е иззета от автомобила на извършителя, имало поемни лица на място, действало се е в условията на неотложност (в какви други условия, когато е налице ослепен човек, който е видял нападателя си, но му предстоят спешни операции?!). Отново са пренебрегнати всички мотиви на двете предходни съдебни инстанции за коректността на всяко едно от тези доказателства и за законосъобразното им събиране. Отново само тезата на подсъдимите и техните адвокати се е оказала валидна. Според върховните магистрати, не било безспорно установено, че и зацапванията по бухалката са от кръв. Тук може и да са прави - не ни се е налагало да знаем, слава Богу, как изглеждат точно зацапванията по дървена бухалка, извадила човешко око. Експертизите потвърждават за какво е била използвана въпросната бухалка, но съдебният състав иска още по-безспорно това да се докаже... А можеше и да е различно, можеше да има повечко доказателства, стига да бяха извадили и другото око на пострадалия, с още един-два удара с бухалката. Нека не звучи пресилено, но като откровена подигравка може да се окачестви и становището, че ДНК следите по бухалката са на пострадалия, но това можело да са "привнесени следи". Tоест, не от изваденото му око, а отнякъде другаде... В мотивите на върховните магистрати подробно е обяснено и че методът на опаковане на бухалката, след като е била иззета, не бил правилен, съществувал друг по-удачен начин.

Нелеп детайл в цялата канонада от абсурди е указанието на ВКС техните колеги от АСНС, които ще гледат отначало делото, да разпитат техническия помощник, присъствал на изземването на дървената бухалка. Свидетели сме на очевадно непознаване на практиката. А тя е, че специалистите - технически помощници, не могат да бъдат използвани за свидетели. В този смисъл има редица други решения на ВКС. Не искаме да вярваме, че тримата уважавани върховни съдии не познават практиката на съда, в който правораздават.

Шедьовърът на съдиите от ВКС все пак има край - той е увековечен с връщане на делото, желание за смяна на съдебния състав, осъдил бандитите, а от горецитираните мотиви новият съдебен състав следва направо да оневини извършителите. Поне да бяха имали куража върховните съдии и да бяха прочели "невинен". Защото се създава усещането, че решението им е назидателно по отношение на магистратите от Специализирания и Апелативния специализиран наказателен съд. Би било тъжно, ако е така...

Дървената бухалка очевидно не е само предмет. Оказва се, че тя може да съществува и под формата на мотиви:

"В името на народа Върховният касационен съд на Република България, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на 17.09.2018 г. в състав: председател: Галина Захарова и членове: Елена Авдева и Галина Тонева (докладчик)...".

И по този начин може да изглежда бухалката. И болката от насиленото правосъдие боли, при това не по-малко от изваждането на око.

ИЗБРАНО