Европейският съд по правата на човека в Страсбург отхвърли иск срещу България за обезщетение от 607 710 евро на бизнесмен, построил хотел и заведение върху свлачище, съобщиха от Министерство на правосъдието.

Делото е заведено от бизнесмена Владимиров, който купува земя в района на свлачище близо до спирка "Журналист" във Варна. Свлачището е регистрирано през 1972 година, но въпреки това жалбоподателя решава да построи хотел и ресторант на мястото.

През 2005 г. и 2008 г. свлачището се активизира и постройките претърпяват съществени увреждания.

Собственикът завежда иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за вреди, претърпени поради непредприемане от националните власти на укрепителни действия в района. Искът е отхвърлен с окончателно решение на Върховния административен съд (ВАС) с констатацията, че претърпените от жалбоподателя вреди не са в пряка причинна връзка с твърдението за бездействие на държавата, а с естествените природни процеси.

По-късно жалбоподателят се оплаква и пред съда в Страсбург, че държавата не е предприела необходимите мерки, за да предотврати вреди върху собствеността му, като претендира 582 710 евро за претърпени загуби и пропуснати ползи и с още 25 000 евро за неимуществени вреди, общо 607 710 евро.

След като правителствените агенти от Министерство на правосъдието предоставят на съда становище по казуса, подкрепено с доказателства, Съдът обявява жалбата на Владимиров за явно необоснована.

Магистратите отбелязват, че правото на едно лице мирно да се ползва от притежанията си не е абсолютно и не се простира отвъд разумното според обстоятелствата. В случаите на природни бедствия, които са по същността си извън човешкия контрол, задължението на държавата за предприемане на мерки не се разпростира толкова широко, както например в случаите на имуществени вреди, настъпили в резултат на инциденти, свързани с рискови човешки дейности, сочи съдът. И допълва, че жалбоподателят е купил земята с цел осъществяване на търговска дейност, бил е осведомен за свлачищните процеси и е следвало да прецени сам риска за инвестициите си.

ЕСПЧ се съгласява и с изводите на националните съдилища в производството, че вредите за жалбоподателя са настъпили в резултат на бедствието и биха могли да настъпят независимо от предприемането на укрепителни мероприятия от държавните власти.