Конституционният съд (КС) единодушно допусна за разглеждане по същество искането на Министерския съвет за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, който предвижа, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Правителството попита КС следното: "В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип "никой не може да съди себе си" като елемент на правовата държава?".

Повод за въпроса станаха приетите от правителството промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с който се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Той беше наречен от премиера Бойко Борисов "абсолютно независим прокурор". Проектът предвижда да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за мандат от 7 години. Освен това с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1 и това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията, припомня "Лекс".

Въпросът дали в България може да бъде въведена фигурата на независим прокурор, без да се направят промени в Конституцията, специално беше коментиран от Венецианската комисия в становището ѝ.

В питането си до КС Министерският съвет изтъква, че "намирането на баланс между независимостта на съдебната власт, от една страна, и отчетността и прозрачността ѝ, от друга, е предизвикателство за конституционния законодател". И опирайки се на две решения на КС (по к.д. № 34 от 1998 г и по к.д. № 17 от 2002 г.) заявява, че независимостта на прокуратурата като част от съдебната власт не може да бъде засягана чрез провеждане на разследването от страна на органи извън структурата на прокуратурата. Т.е. правителството застъпва тезата, че Конституцията не допуска възможността разследване да бъде възложено на друг орган, извън прокуратурата.

По отношение на въпроса дали може без промени в основния закон да се гарантира независимостта на обвинителя, който разследва главния прокурор, в питането се заявява: "Считаме, че конституционният законодател с приемането на разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията не е целял да създаде такава конституционна уредба на прокуратурата, според която главният прокурор в разрез с принципа за независимостта на прокурорите да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху прокурора, който извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, както и при проверки по сигнали срещу него. Конституцията следва да се тълкува в смисъла на общоприети правни принципи, един от които, е "пето judex in causa sua" - никой не може да бъде съдия по неговия собствен случай. Този принцип е елемент от установения в чл. 4, ал. 1 от Конституцията принцип на правовата държава. Монополът на прокуратурата, ръководена от главния прокурор, върху публичните обвинения не е абсолютен и са допустими изключения от това общо правило с цел предотвратяване на конфликт на интереси, без да се налагат изменения в Конституцията. Изключването на тази категория дела от юрисдикцията на главния прокурор не нарушава същността на неговия конституционен мандат".

Така Министерският съвет стига до извода, че в случаите, когато се налага да се търси наказателна отговорност на главния прокурор, той самият не може да осъществява надзор за законност по тези преписки и дела. И единствено по този начин може да се гарантира ефективното и безпристрастно провеждане на разследванията срещу обвинител №1.