Конституционният съд (КС) единодушно не допусна за разглеждане искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) да бъдат "отменени" промените в Закона за хазарта, с които през февруари на практика лотарийните игри бяха обявени за държавен монопол.

В заседанието на съда днес са участвали всички съдии без Георги Ангелов, съобщи "Лекс".

След измененията лицензите на действащите оператори бяха отнети, а те бяха задължени да изплатят печалбите, въпреки че продажбата на билетчета беше преустановена. Хората обаче още не си получили обещаните награди, тъй като свързаната с разследвания от прокуратурата бизнесмен Васил Божков "Ню геймс", която организираше Национална лотария, поиска да бъде обявена в несъстоятелност.

Така през май адвокатурата оспори в КС разпоредбите, с които беше въведена забрана друг освен Българският спортен тотализатор да организира лотарийни игри.

Днес обаче КС обяви, че няма да разгледа искането ѝ и прекрати делото. Мотивът за това е ограничената от самата Конституция компетентност на ВАдС да сезира КС. Той може да го прави само за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

В случая според КС обаче са засегнати само права на юридически лица.

И искането си ВАдС изложи серия от аргументи защо с него се защитават права на гражданите. Той посочи, че в случая "гражданите са напълно изключени от стопанския оборот в един конкретен сегмент от сферата на хазарта", освен това са засегнати и интересите на физическите лица, които разпространяват лотарийни билети, както и на хората с неизплатени печалби.

"Тъй като конституционният законодател е определил компетентността на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет по чл. 150, ал. 3 и 4 от Конституцията в съответствие с ролята им в защита на правата на гражданите, същата компетентност не следва да се разпростира по тълкувателен път до защитата на интереси, за които тези органи не са призвани да се застъпват. Противното би довело до приравняването им със субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, които имат възможност да сезират Конституционния съд във всички хипотези на чл. 149, ал. 1. Въпреки че правото на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет по чл. 150, ал. 3 и 4, е важен коректив на липсата на индивидуална конституционна жалба и осигурява своеобразен достъп на гражданите до конституционно правосъдие, то не може да се разширява по пътя на тълкуването извън неговото естество и да се превръща във възможност за отстояване на конкретни частни интереси", заявява КС в определението си (пълния му текст виж тук).

Той посочва, че хазартните игри, с изключение на благотворителните томболи, са услуги, които могат да бъдат предоставяни само от търговци или от държавата чрез спортния тотализатор. И затова стига до извода, че оспорените пред него разпоредби "имат регулативно въздействие изцяло по отношение на търговски отношения в сферата на хазарта и не се отнасят до правата и свободите на гражданите".

КС заявява в определението си: "Уредбата на социалните и икономическите права предполага по-широка свобода на преценка с оглед на разполагаемия ресурс на държавата, както и на необходимостта от засилен контрол над някои стопански дейности, носещи икономически, социални, здравни и други рискове, каквато е например хазартът. В тази сфера следва да се държи сметка за връзката на регулацията на социалните и икономическите права с провежданата държавна политика, определена от законодателя и да се зачита законодателната дискреция при разпределянето на публичния ресурс. В противен случай конституционният контрол би бил използван по недопустим начин за преразпределение на публични средства и в крайна сметка за пренаписване на политическия дневен ред".

Според КС адвокатурата и омбудсманът не могат със сезирането му активно да се намесват в материалното съдържание на социалните и икономическите политики, провеждани от държавата.

"Тези съображения се отнасят в още по-голяма степен до лотариите, чиито икономически, социални и морални специфики налагат упражняването на стриктен контрол от страна на държавата и въвеждането на строги правила за провеждането им. За разлика от класическите услуги, лотариите представляват игри, базирани на късмета, които дават възможност на участниците в тях да спечелят определена парична или предметна награда", се изтъква в определението.

Що се отнася до аргумента на ВАдС, че забраната за организиране на лотарийни игри от частни лица накърнява правото на собственост на гражданите, тъй като се затруднява удовлетворяването на вземанията на спечелилите, КС заявява, че "въпросът за изплащането на печалбите не е пряко относим към оспорваната уредба и следователно е без значение за предмета на настоящото конституционно производство".

"Въвеждането на забрана за организиране на лотарийни игри от частни лица няма отношение към дължимостта и изискуемостта на вземанията на спечелилите, възникнали преди влизането в сила на оспорените разпоредби, като по отношение на тях продължават да важат всички правни механизми за доброволно и принудително изпълнение", пише в определението.

А КС подчертава, че нито ВАдС, нито омбудсманът могат да оспорват закон, с който се нарушават права на граждани, произтичащи от сключени от тях договори за услуги.