Пловдивският апелативен съд намали присъдата на 68-годишната Веска Хаджиева, която на 13 януари м.г. уби 73-годишния си съпруг Костадин в семейната къща в пловдивското село Труд.

Така вместо 9 години, баба Веска трябва да излежи 7 години зад решетките. Присъдата, постановена от Окръжния съд в Пловдив, беше обжалвана от защитата с твърдението, че в случая подсъдимата е действала в условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха и смущение. Прокуратурата протестира наложеното наказание и искаше неговото увеличаване. В първото съдебно заседание пред Апелативния съд протестът беше оттеглен. 

Веска и съпругът й Костадин били във влошени отношения от много години. Те живеели в една къща, но на различни етажи и с отделни домакинства. На 13 януари 2019 г. по обяд, жената попитала на висок глас съпруга си дали знае къде се намират ключовете й, тъй като не можела да си ги намери. Той отговорил, че не ги е виждал и я посъветвал да си ги търси сама.

По-късно в къщата пристигнали гости на 73-годишния Костадин - негови съседи и приятели. На тях той им казал, че на другия ден щял да ходи в болница в Пловдив, за да си прави медицински изследвания. Няколко часа по-късно те си тръгнали. След това пенсионерът влязъл във външната баня, за да се изкъпе. Съпругата му обаче го последвала и попитала отново къде са й ключовете. Между двамата възникнал скандал, при който 73-годишният мъж грабнал дървен налъм и посегнал да я удари. Веска вдигнала ръката си, за да се предпази. В този момент Костадин изпуснал налъма, който счупил огледалото. Частите от него наранили краката му.

Съпрузите били много ядосани. Словесният им спор прераснал в боричкане, при което двамата паднали на пода в банята. 68-годишната съпруга успяла да хване мъжа си за врата с двете ръце, започнала да го стиска силно, докато в един момент той престанал да диша. С хавлиена кърпа жената забърсала банята, поставила я в найлонова торба и изхвърлила в контейнера за смет, заедно с налъмите.

На следващия ден, обвиняемата отишла на работа, като не споделила с никога за случилото се. Същия ден приятели на Костадин го потърсили в дома му и го открили мъртъв в банята. Те подали сигнал в полицията.

По делото бе изготвена съдебномедицинска експертиза, според която причината за смъртта на мъжа е механична асфиксия от притискане на шията.

По време на съдебното заседание апелативните съдии назначиха допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. С оглед заключението на вещите лица и подробен анализ на всички останали доказателства по делото, съдът прецени, че не са установени данни за наличие на уплаха и смущение у Веска по време на убийството. Няма и основание да се приеме, че тя е действала в състояние на афект.

Според решението на съда, в случая не може да се приеме и наличието на неизбежна отбрана. Това е така, понеже умъртвяването на мъжа си Веска е извършила, след като агресията, проявена от него спрямо подсъдимата, вече е била прекратена, той се е намирал паднал на земята и дезориентиран.

Апелативен съд – Пловдив прецени, че в конкретния случай правилно е преценено наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което обаче не е отчетено в пълна степен в присъдата. Отношенията между съпрузите от дълги години са били влошени. Установено е и наличието на физическа агресия от пострадалия спрямо подсъдимата и то за дълъг период от време.

В решението на Апелативния съд се казва, че поведението на пострадалия спрямо подсъдимата е дало отражение и на действията й по време на инцидента, който, макар и започнал като нещо обичайно и ежедневно между тях, е ескалирал и е довел до фаталния за пострадалия изход. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетен и фактът, че след започналото сборичкване първоначално Костадин взел надмощие и се е намирал над Веска, макар след това да е прекратил нападението.

Въз основа на тези безспорно установени факти Пловдивският апелативен съд прецени, че наложеното на подсъдимата наказание от 9 години лишаване от свобода е най-справедливо да бъде намалено на именно 7 години лишаване от свобода, което е съразмерно и спрямо обществената опасност на подсъдимата.

Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд.