Румяна Арнаудова предлага съкратено производство само по предложение на прокурора

Адвокатите Николай Кокинов и Марин Марковски са против идеята

11:45 | 23 август 2019 | Редактор : Калин Каменов 19 1947 Снимка: Булфото

Защо извършителите на тежки престъпления, които са признали вината си, получават по-леки присъди? И ще загубят ли те правото за съкратено съдебно производство? Тези въпроси предизвикаха оживена обществена полемика след бруталното убийство на 7-годишно дете в сливенското село Сотиря, съобщава bTV.

За тежкото престъпление беше обвинен 21-годишния Мартин Трифонов, който направи пълни самопризнания.

"Предложението ми е всъщност това съкратено съдебно следствие да се провежда, след като се вземе позицията на прокурора. В момента законът е предвидил всяко лице, предадено на съд с внесен обвинителен акт, ако прецени, би могло да направи самопризнания, да признае всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и да се съгласи с тях. И да не се събират обстоятелства за тези доказателства. Ако самопризнанието се подкрепя изцяло от доказателствения материал, тоест колкото по-качествено си свърши работата един прокурор и събере всички необходими доказателства, толкова повече облекчаваме правното положение на осъденото лице. Защото съдът е длъжен да проведе съкратено съдебно следствие и след като определи наказанието, задължително по силата на Наказателния кодекс трябва да го намали с 1/3.

Съдът отправя запитване какво е становището на прокурора, но в становището на прокурора, той каквото и да заяви, няма каквото и да е правно значение", обясни говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.

Попитана за случая с Мартин Трифонов и ако той се признае за виновен в съда, това гарантира ли му съкратено производство, тя даде положителен отговор.

"Да, гарантира му, защото съдът няма друга правна възможност, просто такава не му е предоставена. Няма да получи наказанието "Доживотен затвор", защото в Наказателния кодекс е посочено, че дори това да е най-справедливото наказание, съдът е длъжен да го замени с наказание "Лишаване от свобода" от 20 до 30 години. Тоест максимумът, който би получил Мартин, е 30 години.

И в конкретния случай, за който напоследък всички говорим, може би шансът на едно справедливо наказание, което би наложил съдът, е във възможността прокурорът да изразява позиция. Ще можем да изразяваме становища, че въпреки направеното самопризнание, въпреки направената на практика оценка на качеството на извършения прокурорски труд, без съкратено съдебно следствие, ще постигнем по справедлива присъда", каза още тя.

"Никой не може да не изпълни този текст на закона, който е задължителен. Когато един сериен масов убиец признае фактите по делото, автоматично доживотната присъда се заменя с лишаване от свобода от 20 до 30 години. Дори съдът да даде максимума от 30 години, той се спасява от доживотната присъда. И тук животът поставя мъчителните въпроси - дали България от държава на розата не се превърна в държава на вампира, защото много тежки, ужасни престъпления съпътстват нашия живот в момента. И хората основателно искат да бъдат спрени тези престъпници, защото те не могат да бъдат превъзпитани. Те не трябва да бъдат пускани навън, защото могат пак да извършат убийства", коментира по темата и адвокат Марин Марковски.

По думите му и в Германия, и в Англия, и във Франция има доживотни присъди.

Марковски е против прокуратурата по своя преценка да определя в кои случаи може да се прилага съкратено производство и в кои - не.

Против предложението на Арнаудова е и адвокатът и бивш градски прокурор на София Николай Кокинов.

"Институтът на това съкратено съдебно следствие преди време беше променен и не допускаше за подобни престъпления съкратено производство. Сега отново разсъждаваме конюнктурно и искаме да се върне в старата позиция с оглед случилото се - действително брутално и тежко престъпление. Ако законодателят реши да се върне към старата си позиция и забрани съкратеното съдебно производство за подобен вид тежки посегателства срещу личността, всички ще го изпълняваме, но съм категорично против прокуратурата да определя линията на защита, тъй като тя е страна в един процес. Няма какво ние да искаме становище от наблюдаващия прокурор как да си водим защитата", смята Кокинов.

ИЗБРАНО